8132 | 18 апр. 2016 | 11:43
Подчиненитe на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да обяснят различния стандарт при произнасяне на присъдите си при катастрофи с пострадали пешеходци. За тази цел главният прокурор сезира Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС за тълкуване на противоречията в съдебната практика по делата за престъпления при пътно-транспортни произшествия, съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.
На вниманието на висшите магистрати е поставен различният подход, използван от съдебните състави при определяне наказанието на извършители на ПТП, от които е настъпила смърт на пешеходци и най–вече аргументите, с които е обосновано приложението на условно осъждане.
В искането е отбелязано, че „Предвидимото правосъдие предполага еднакво приложение на закона при сходни фактически обстоятелства“ и това налага уеднаквяване на практиката по въпроса следва ли да се отчита поведението на пострадалите пешеходци при индивидуализацията на наказанието.
Сред предложените за обсъждане са и съдебните актове по делото на убитата на пешеходна пътека Лора Казанлиева. В свое решение от 21 март подчинените на Лозан Панов от ВКС постановиха, че убитото момиче е виновно за смъртта си, защото не е преценило колко далеч е връхлитащият я мотоциклет. А убиецът Станчев е с намалена присъда, защото, според хората на Лозан Панов, е налице "съпричиняване на инцидента от страна на пострадалата".
Влиянието на данните за алкохолната концентрация на извършител на пътно транспортно произшествие при приложението на по–тежката квалификация „особено тежък случай“
е включено във втория от поставените въпроси в искането на Главния прокурор. Част от анализа са постановените присъди по делото на граничния полицай, причинил смъртта на 11-месечното дете в с. Крушевец, Бургаска област; катастрофата на бул. „Цариградско шосе“, причинена от таксиметровия шофьор, катастрофата на Великден в Симеоновград, както и причинената от Йосиф Йосифов (Йоско) катастрофа през 2011 г. в кв. “Бояна“.
Различия в съдебната практика са установени и при освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78А НК.
Според една част от съдебните състави когато при пътно-транспортно произшествие са причинени телесни повреди и вреди на участвалите превозни средства на възстановяване подлежат само имуществените вреди причинени от престъплението.
Тези състави изключват необходимостта от възстановяване на вредите по превозните средства и незаявените от пострадалите имуществени вреди за лечението им. Този въпрос вече е поставен на вниманието на висшите магистрати и в искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по делото на гръцкия студент Христос Боскос, причинил пътно–транспортно произшествие, от което сериозно пострада ученичка от Пловдивска езикова гимназия.
Мобилна верси
RSS
