Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лансира поредна идея – за джентълменско споразумение между политическите сили, за да може да се направи правителство. В него дори включи БСП, въпреки забраната за коалиция със столетницата, приета на национална конференция на ГЕРБ.
Но Борисов получи отказ. От всички.
„Не се хващаме на предизборни въдици“, реагира и.ф. председател на БСП Атанас Зафиров.
„Първо да минат изборите, другото е абсолютна импровизация“, отговори лидерът на ИТН Слави Трифонов.
„За да си джентълмен, трябва да си изпълняваш думата. Истината е, че си нямаме доверие. Иначе нямаше да сме на това дередже“, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.
И така поредното предложение на Бойко Борисов за това как да се излезе от задънената улица с непрекъснатите предсрочни избори удари на камък. Никой не възприе сериозно и другите му идеи – за промяна в изборното законодателство с въвеждане на т.нар. бонус за победителя по гръцки образец или за въвеждане на мажоритарен вот. Сякаш останалите политически сили не виждат, че трябва да се коалират някак, за да се състави правителството и нещата в страната да се отпушат.
Защо е така?
Отговорът е лесен – защото и на ГЕРБ му дойде времето и партията тръгна по пътеката, по която преди нея минаха БКП/БСП и СДС. Постепенното осъзнаване на бившия хегемон на политическата сцена, че вече не е хегемон. Трябва да го осъзнае не само ръководството на партията, но и активът ѝ до последния човек. Борисов със сигурност отдавна го е осъзнал, защото придружи протегнатата си ръка към другите партии със забележката - „ГЕРБ ще избухне, защото иска да имаме самостоятелно правителство.“ Активът на най-голямата партия, печелеща избори след избори в маратона през последните години, очевидно още не разбира защо все не успява да сформира правителство, въпреки думите на Борисов във всяка зала, че „ние управляваме най-добре“, „след нас четири години нищо не се прави“, „ако в София нещо работи, то е защото ние го направихме и оставихме“.
По същия начин преди 35 години кадрите на БКП/БСП твърдо вярваха, че са най-подготвени да управляват (има си хас – 45 години бяха управлявали), че „това, което ние построихме, вие не може да го боядисате“. И срещаха агресия. А на твърденията, че „построихме три Българии“, дежурният отговор беше: „На Запад живеят по-добре!“ С други думи - малко е!
Активът на БСП трябваше да бъде "омачкан", за да приеме истината – вече не просто не кара влака, посоката на релсите е променена. Но тъй като и голяма част от гласоподавателите смятаха, че „по времето на Тодор Живков са живели добре“ и не бяха готови да плащат социалната цена на промените, бяха взети драстични мерки. Най-драстичната – революцията срещу Жан Виденов, най-големият грях на когото бе да се опълчи срещу модела на преход, който на Запад бяха измислили за Източна Европа. Според Виденов, който подаде молбата на България за членство в Европейския съюз, страната можеше да влезе в Общността, без да бъде част от НАТО.
Но БСП и след масовите улични протести от началото на 1997 г. не падна на колене, през 2001 г. излъчи президент, а и през 2005 г. успя да се върне като първа политическа сила, с право да посочи премиер. Но вече в коалиция и приела НАТО!
Но в БСП, за разлика от ГЕРБ, винаги е имало не само един авторитет. Тези много авторитети говореха различно на актива. Още в началото на прехода се оформиха две линии – на Лилов и на Луканов. Именно социалдемократическата линия на Луканов свали правителството на Виденов в парламента, където БСП имаше абсолютно мнозинство от 125 депутати. 19 от тях въстанаха срещу председателя на партията си и министър-председател. И в прословутото си писмо посочиха, че в партията и в обществото „расте недоволство и критика от разминаването между платформата, с която БСП спечели парламентарните избори, и практическата политика, която провежда.“ БСП обещаваше социална политика и плавен преход към пазарна икономика, които обаче не можеше да обезпечи.
Такава е и ситуацията в ГЕРБ сега – партията не може да гарантира на обществото това, което обещава. Но активът ѝ още не го осъзнава или не иска да го осъзнае.
Така беше и със СДС, партията която се нагърби с провеждането на тежки реформи, целта на които бе от планова, държавно контролирана икономика да се премине към пазарна икономика. Общественият ни живот днес е такъв, какъвто го построи Иван Костов и СДС в началото на хилядолетието. И активът на тази партия с право се гордее с това. Но темповете, с които бяха извършени промените, имаха висока социална цена – огромни маси се декласираха, хора с висше образование заминаха на гурбет, съгласявайки се на всякаква работа в името на физическото си оцеляване. И ако днес младежите не искат да учат инженерни специалности, причината не е само, че са „трудни“, а и защото са чували от близките си за стотици инженери, заминали да берат портокали в Гърция или Испания. И на клетъчно ниво се страхуват, че с такава професия утре може да повторят тяхната съдба.
Старите седесари и до днес твърдят, че са ги „свалили от власт“, дълбоко вярвайки, че заради реформите, които извършиха и пътя към Европа, който трасираха, заслужаваха още не един мандат. Самостоятелно! Затова Костов не прие поканата на Симеон Сакскобургготски за коалиция, в която обаче сините щяха да са младши партньор. Но животът ги "омачка" до такава степен, че днес СДС е съюзник на ГЕРБ, а ДСБ – на ПП и „Да, България“ и така успяват да влязат в парламента. А „Синя България“, която обедини популярни лица от някогашната десница и повтаряше лозунгите, които през 97-ма пълнеха площадите, взе на изборите на 9 юни едва 33 613 гласа или 1,57%.
Партиите на прехода залязват, изпълнили историческата си мисия – СДС извърши болезнените реформи, БСП осигури социалния мир. И днес вече дори не мислят за властта. В СДС са наясно, че без ГЕРБ са извън парламента и извън управлението, в БСП се опитват да спрат плъзгането надолу под 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание. Активите им отдавна са приели тази истина и са се смирили.
Активът на ГЕРБ още не иска да приеме неизбежното. Както не иска да види и факта, че те – Гражданите за европейско развитие на България, не направиха крачката към пълното ѝ членство в ЕС, която се очакваше от тях. България не е пълноценно в Шенген, въпреки че през 2011 г. ни оставаше „още една боя“ по думите на Борисов. Не сме и в еврозоната, а според експерти сме били на прага ѝ още през 2009 г. България обаче изпрати молба за влизане в т.нар. чакалня на еврото едва през лятото на 2018 г.
Това са факти, които всички, извън симпатизантите на ГЕРБ не просто виждат – според тях за 12-те години на Борисов страната изпадна в застой. И това не може да бъде простено и забравено.
Затова каквото и да предлага Борисов, то няма да бъде прието, просто защото произлиза от него! Каквито и маньоври на измисля, а той безспорно е най-ловкият български политик в момента, те няма да минават. Колкото и анализатори да повтарят, че ГЕРБ не е в изолация, твърденията им се сблъскват челно с реалността. Ако не беше в изолация, ГЕРБ все някак трябваше да може да направи правителство. А не може. Хем е първа сила, хем не може да състави правителство. Защото продължава да мисли, че „кара влака“. Затова „омачкването“ на актива, но и на симпатизантите на ГЕРБ ще продължи.
До осъзнаването на новата реалност.
И докато това не стане, цикълът с предсрочните избори ще продължи. Още повече, че на хоризонта няма нищо ново. Засега.