По повод дейността на МВР през годините възникват дискусии – кой всъщност носи отговорността за оперативно-издирвателната дейност и работата на полицейския състав. Дали трябва да се търси сметка преди всичко от политическото ръководство на МВР в лицето на министъра и неговия кабинет или от професионалното ръководство, концентрирано в главния секретар, който е висшата професионална длъжност. Този своеобразен дуализъм е продиктуван от деполитизацията на полицията. Но понякога се превръща и в повод за прехвърляне топката според ситуацията и политическата интрига на деня.
От конституционна, юридическа гледна точка въпросът за отговорността е пределно ясен – пряката отговорност за полицейската работа носи главния секретар, но цялостната политическа отговорност за дейността на МВР, в това число на неговото професионално ръководство и състав, се носи от министъра. Азбука!
Министърът е натоварен от Конституцията и Закона за МВР ( чл. 33) да провежда „държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност “ и пр. Централен елемент в тази държавна политика е планирането, организацията, контрола на основните дейности на МВР и координацията на неговите структури. Това пък е пряката отговрност на главния секретар ( чл 36 от ЗМВР) .
Ако професионалното ръководство проявява слабости и допуска неефективност, отговорността е на министъра, който трябва да вземе мерки. Не друг, а министърът носи политическа отговорност пред НС и като член на МС е натоварен с доверието на излъчилото го парламентарно мнозинство да провежда държавната политика в сектора. Криенето зад разделението на политическо и професионално ръководство е неоснователно. Работата на вътрешния министър не се свежда да медийни коментари, командировки в чужбина и обществени поръчки. Основната му задача е да създава административни, организационни и политически условия за качествена работа на професионалния състав, да определя приоритетите и да упражнява контрол върху работата на структурите и службите на министерството.
Тази дейност обаче не е управленска дейност от общ характер, а изисква специфична компетентност в областта на правото и особено на наказателноправните науки и практика. У нас за беда вече привикнахме, че всички разбират от всичко – затова и дереджето ни е такова. Но няма такъв гений, който да е лишен от познания за правните и криминалистични аспекти в работата на МВР и в същото време да бъде ефективен вътрешен министър.
Без такава компетентност дори човек с добър управленски нюх трудно може да схване спецификата на досъдебното производство, да разпознава слабостите и да насърчава ефективността. Да управляваш тази система не е достатъчно само да седнеш в стола на министъра, както не е достатъчно да се настаниш в пилотската кабина, за да управляваш самолет.
Не трябва да се забравя, че истинската реформа в правораздаването, борбата с престъпността и корупцията започва не е от квотите във Висшия съдебен съвет, а от МВР.
От качеството на работата на разследващите полицаи и оперативно-издирвателните органи зависи разкриваемостта на престъпленията и качеството на доказателствения материал, по който прокуратурата да повдигне обвинение и да внесе в съда. А те няма как да са по-различни при масовите напускания, лошата координация и примитивните материални условия, в които работи полицията.
На фона на милиардния бюджет на МВР липсата на бензин за патрулки е доказателство за неефективно политическо управление. Това е същинският проблем на министерството, а не социалните придобивки на полицейските служители, на които някои гледат с порочен бакалски манталитет, а не като необходим статут и елемент на държавността.
Има ли собствена компетентност и капацитет да работи за преодоляването на тези проблеми г-жа Бъчварова? Ако все пак ги има, е крайно време да ги прояви, защото за цяла година се очакват „видими резултати“.