114428 | 13 юни 2015 | 10:00

Колкото и да е образован, българинът си остава суеверен

Кметът на Нова Загора Николай Грозев собственоръчно наръси захар по магистралата... Не, това не е форма на протест, а езически ритуал. Вместо да грабнат лопатите, жители от затрупано в преспите село играят хоро около паднал стълб... Показват хората на стихията, че не може да ги уплаши... В магазините за чанти толкова се търсят червени портмонета, че почти няма смисъл да поръчват в други цветове. Огненият портфейл привличал парите...
Я си признайте колко пъти сте заобикаляли по съседни преки, когато черна котка ви е минала път. И някога отивали ли сте на изпит, без да ви лиснат чаша вода за късмет.
Суеверието така се е вкопало у нас, че не върви да му се подиграваме: „Който е безгрешен, той да хвърли камък“. Но как да не иронизираш наконтената висшистка, която дава половината си заплата на самозваната баячка, дето с магия ще докара принца на белия кон в самотното й ложе? Да не говорим за тежките бизнесмени, които „поръчват смърт“ на конкуренцията с пръст от гробище и вода от моргата.
Смеете се, а? А не го правите, когато избягвате да подадете пръстен или сапун на приятелите си, за да не се скарате.

От ВМЗ „Сопот“ питали пророчица как да предотвратят нови взривове

Ритуалното поръсване с 50 кг захар по пътищата из община Нова Загора, предприето от кмета Николай Грозев след гибелта на четирима млади мъже през май, не спря автопроизшествията, показва справка от ОД на МВР-Сливен.
Според нея от 1 януари до 25 май, когато градоначалникът тръгна да разваля „лошата магия“, посъветван от последователка на прорицателя дядо Влайчо Жечев от село Коньово, само на автомагистрала „Тракия“ са се случили 22 тежки пътно-транспортни произшествия.

Три от тях са в графата „тежки“ с двама загинали и 7 ранени .
През десетте дни (от 25 май до 4 юни) са станали нови 5 катастрофи. Само по случайност се е разминало без нови мъртъвци.

И преди, и след ръсенето основната причина за автопроизшествията е високата и несъобразена с пътната обстановка скорост. Катастрофират млади и стари, мъже и жени, християни и мюсюлмани, а част от виновниците твърдят, че са атеисти.

Според силно вярващи обаче причината да пропадне „развалянето“ на прокобата билаq защото захарта не била осветена в черква. Категорично против тази версия е секретарят на старозагорската митрополия отец Михаил Михайлов, който наместо подобни „експерименти“ препоръчва добра подготовка на автомобила и молитва към Бога преди натискането на педала за газта.

На по-различна позиция е гледачката от село Осетеново Минка Илинова, която преди 15 години посъветвала каракачаните от района да поръсят със захар пътя от жп гарата в селото до построения с нейни средства параклис. След като изпълнили заръката й, катастрофите в района рязко намалели. По думите й наскоро дошли за съвет и представители на оръжейницата ВМЗ в Сопот. Те попитали дали ако наръсят със захар край гръмналия цех в село Иганово, ще прогонят злата сила. Осетеновската пророчица не желае да коментира точно какъв съвет им дала и дали сред потърсилите съвета й е имало началници на държавната фирма. Възрастната жена, която е ревностна християнка и години наред е поддържала връзки с леля Ванга, смята, че няма лоша магия. Тя съветва хората да не вярват на шарлатани, които обещават да развалят направена прокоба, и да не им дават пари. „В живота не всичко е идеално, понякога Бог ни изпраща предизвикателства и просто трябва да се преборим с лошото“, обяснява Илинова.

Пак тя разказва, че обикновените хорица се хващат като удавници за сламката, щом ги натиснат житейските проблеми. Търсели баячки и врачки, предоверявали се на казаното „на ухо“ или прочетеното в стари книги. „Нужна е истинска вяра в Бога и вътрешна сила. Помогнеш ли си сам, и Господ ще те подкрепи!“, настоява тя.

В събираните от народоведа Димитър Маринов в края на ХIХ в. по селата из Тракия и Стара планина поверия има много и разнообразни съвети и церове за всякакви болки и несгоди.

Предците ни вярвали, че и най-лошото проклятие може да бъде отмахнато и най-лесно това ставало в нощта срещу Еньовден. Сред най-любопитните записи, поместени в изданието на БАН от далечната 1914 г., е рецептата за „развързване“ на младоженец. Потребно било, преди да си легнат младите в първата нощ, булката да обуе единия си чорап наопаки, а женихът да върже дол­ните си гащи с въженце от серкме! Ученият записал този съвет в тогавашното село Шипка при разговор с близо стогодишната тогава баба Дона Узун-Николова. Същото чул и в еленското село Тодювци от баба Мома Стефановица. 

------------

Поверия

За нещастие
Счупено огледало - 7 години нещастна любов
Ако се върнеш, след като си излязъл от вкъщи - няма да ти върви. За да го анулираш - погледни се в огледалото.
Да отвориш чадър у дома, не е на хубаво.
Не си подсвирквай вкъщи - на безпаричие е.
Не си оставяй чантата на пода - на бедност е.
Разсипаната сол е на лошо. Вземи щипка и я изхвърли през лявото си рамо, за да спреш действието.
Не подавай пръстен или сапун - ще се скараш с човека.
Ако подаряваш часовник или нож, поискай пари, за да не изтече времето на приятелството или да не го отрежеш.

За късмет и любов
Счупена чаша или чиния е на късмет.
Ако намериш карфица или игла, ще ти върви цял ден.
Когато отиваш на изпит или на важ­на среща, плисни вода през прага и ще ти върви по вода.
Щом ти се скъса копче - ще хванеш ново гадже.
Червеното портмоне привлича парите.
Спънеш ли се с ляв крак, очаквай хубави вести. С десен е обратното.

Разни
Когато някой шие нещо върху теб, захапи конец, за да не ти зашие акъла.
Седиш ли на ъгъл на масата, ще те искат от две страни.
Ако те налази паяк, очаквай гости.
Накъдето литне калинката, там ще се ожениш.
Ако те замете някой с метла, ще останеш стара мома.
Ако те сърби лявата ръка, ще вземаш пари. А дясната - ще даваш.
Ако те сърби носът, ще те бият.

Родопчани гониха бедствие с танц край паднал стълб

Сийка Суркова

Жители на родопското село Бостина извиха кръшно хоро пред паднал електрически стълб по време на снежното бедствие през март т.г. След като цяла седмица живяха без ток, местните хора решиха да покажат на света, че изпитанията на стихията не си ги пречупили. Напротив - направили са ги по-силни.

Тогава едни ги аплодираха, но за други това беше „пир по време на чума“. Скептиците ги съветваха, вместо да тропат хоро, да вземат лопатите и да ринат снега, затрупал селото.

„Хванахме се на хорото не напук на природата, а в нейна възхвала“, казаха осемте мъже и жени, които дружно играха на главния път Смолян - Рожен.

И добавиха: „Да се знае, че бостинци никакво бедствие не може да ги пречупи!“
Според Ангел Янев - кмет на близкото до Смолян село Бостина със 110 жители, постъпката показва силата на родопския дух.

„Винаги е по-добре да се веселиш и мислиш позитивно, отколкото да провесиш нос. С настроение и работата по върви“, казват местните.

Във Видинско играят хора за мъртвите

Анелия СЛАВЕЙКОВА

Тъжно, тежко, бавно и протяжно хоро се вие в подножието на Албутинския скален манастир всяка година във втория ден на Великден. Ритуалът е известен като хоро в памет на мъртвите. Изпълняват го люде от влашките села на Видинско.

На поляната под датираната от ХIV век света обител, близо до село Градец се почита паметта само на хората, починали между двата Великдена. След хорото се прекратява траурът и семействата им продължават живота си нататък. „Да не идва она при ним и они при ниея“, обяснява леля Петрата Флорова от село Раброво. Тя разказва как преди 50-60 години хората пътували по цяла нощ с волски каруци, за да могат да се настанят на поляната.

В по-ново време рано сутринта още по тъмно от площадите на селата Делейна, Раброво, Периловец, Бориловец, Косово и Гъмзово потегляли поне по един рейс хора. С тях задължително пътували музикантите от местната селска духова музика. Щом заемели позиции на поляната, всеки оркестър засвирвал собственото си хоро за покойника от своето село. Според обичая хорото за мъртвите започва с откупуване на музиката от опечалените близки. После начело застава водачът, който задължително носи портрет на покойника, който се почита. Всеки, хванал се на тъжното хоро, получава дар от близките на покойника - червено великденско яйде, марамица (кърпа) и китка цветя, в която задължително има стръкче здравец.

Спазвайки традицията, скръбните ритуални хора за възпоменание се вият преди обед. После се обядва дълго и напоително и настава всенародното веселие - играе се за живите.
Освен спомена за мъртвите местният празник символизира и преклонение пред величието на природата.

-----------

„Ходене на росен“ в Хайдук чешма

Другият ритуал, който се изпълнява всяка пролет, се казва „Ходене на росен“. Наречен е на билката, която се бере по тези места по това време на годината. По традиция от векове хората идват в местността Хайдук чешма да търсят изцеление и да възхваляват Възкресението Господне. Вярващите са убедени, че който болен преспи на поляната край извора под скалния манастир, ще оздравее, домът му ще е благословен, а трапезата му - богата. Мястото се смята за свещено, а водата от извора Хайдук чешма - за лековита.

Хлебен квас с „мълчана вода“ пази Плевенско от мор

Ангел АТАНАСОВ

Хлебен квас, замесен с „мълчана вода“, пази жителите на няколко плевенски села от болести и им осигурява берекет през годината. В миналото ритуалът е изпълняван от моми и ергени. Днес основни участници в него са предимно самодейци от пенсионерските клубове.

Според традицията в навечерието на Игнажден няколко моми от селото отиват до най-близкия извор и пълнят стомна с чиста вода. После си избират плодно дръвче, сядат под него със стомната и остават там до сутринта. Личните селски ергени отиват при тях, за да ги пазят. През цялата нощ никой не издава нито звук, за да стане водата „мълчана“.

На другия ден младите жени отнасят стомната в къщата, определена за останалата част от ритуала, която също се изпълнява в пълна тишина. С брашно, пресято през три сита, и с „мълчаната вода“ забъркват хлебен квас и го закачват на дарак за чепкане на вълна. Смята се, че така ще избодат очите на дяволи и караконджули и ще изгонят лошите сили. Когато тестото втаса, момите правят от него кравайчета. Накрая всяка от тях си взема по едно кравайче и го слага на скришно място в къщата, в която живее. Ако през годината някой неин близък се разболее, тя отчупва от ритуалното кравайче, дава му да изяде парченцето и той бързо оздравява.

Кръст от гроб едва не провали избори

Теменужка ЙОЦОВА

Трагикомична случка, съвпадаща с частични местни избори преди 5 години, подлуди жителите на романското село Синьо бърдо. Баби тогава тичаха в църквата да палят свещи, твърдо убедени че над селището им витаят призраци. Повлиян от масовата психоза, дори временно кметуващият по това време се изплаши, че някой му е направил вуду магия, и панически избяга от поста. От 7 кандидати за селски кмет четирима в последния момент се оказаха от надпреварата.

Историята се оказа прозаична. И пиянска. В навечерието на вота двама братя се скарали при подялбата на наследствен имот и започнали да си въртят номера. Единият брат, на замотана глава, измъкнал от гробището избелял дървен кръст и го занесъл пред вратата на другия. Последният ,като не знаел как да постъпи с възпоменателния знак, по тъмно го забучил в градинката пред селското кметство. Въпреки че истината за кръста бързо излезе наяве, избраният на частичния вот управник тогава извика свещеници да му ръсят кабинета, преди да влезе в него.

Маг Ивайло:

Добра магия няма, всяка променя жизнения път

От вашата практика какво е впечатлението ви - суеверни ли са съвременните българи?
- Те са са в двете крайности - или са силно суеверни, или такива, на които въобще не им пука. Ритуалите за предизвикване на дъжд, за предпазване от градушка или други природни стихии идват от древността. Но когато хората не разбират как да ги правят - както молебенът за стълб, например, е малко смешно. Докато ръсенето на магистралата със захар е оправдано. Още леля Ванга го е практикувала. Това е неин патент. По пътя към Рупите ставали много катастрофи и тя накарала местните големци да купят чували със захар и да ги пръснат. Явно в Нова Загора са се опитали да заимстват, но не е ясно дали ще им се получи. По принцип захарта е елемент, който отнема отрицателната енергия от геопатогенните зони.
Захарта - „благото“, както Ӝ е викала леля Ванга, е кристален елемент, който много помни, записва в себе си информация, като най-напред запаметява лошото. Независимо дали ще е от място, човек, автомобил, от асфалт, от дом, тя абсорбира първо негативната енергия. Затова, когато се посипе един път, който минава за прокълнат, (а всъщност има геопатогенни зони, които влияят върху концентрацията на произшествия там), е невъзможно да се намалят катастрофите.

- По същата причина ли съветвате да чистим дома си със захар?
- Когато сложите в ъглите на стаите у дома капачка от бира със захар, бучка или пликче, тя ще отнема отрицателните стойности. (Затова и паяците избират да плетат мрежите си на тези места.) После изхвърляте захарта и слагате нова, защото тази е поела вече негативните влияния.

- Фатален ли е фатализмът?
- Фатализмът е предизвикване на лоши събития по схемата „мисъл-форма“. Когато през цялото време си убеден, че ако черна котка ти мине път, няма да ти върви, ти предизвикваш лошия си късмет. В суеверията има голяма доза самонавиване и самопрограмиране. Със страха си човек може да „извика“ нещо лошо да му се случи.

- Като специалист по разваляне на магии какви са наблюденията ви?
- Освен че се засили поръчването на всякакви „бели“ и „черни“ магии, в последно време се работи с много „човешки материал“ - косми, нокти, парчета от дрехи, всякакъв генетичен материал. Това е особено разпространено. Така че, когато си пиете кафето с човек, който ви мисли злото, не е ясно какво точно поглъщате. Уж българите сме съвременни, а в правенето на магии се връщаме назад във времето. Направо в средновековието. Хората, които се занимават с това, използват старите методи - пръст от гробища, вода от мъртвец...
Ако магията е направена от професионалист, понякога може да въздейства. Течността поема, записва информация. Ако е записана правилно, неизбежно ще повлияе върху човека, макар и за кратко.

- Но нали това е промяна в съдбата на човека?
- Добра магия няма, дори да е за любов, за щастие, тя променя жизнения път, изкривява го. Дори за кратко да повлияе добре, винаги има „реакция на опънатия ластик“ и се връща с обратна сила. Съдбовните моменти са като пъзел - те са предопределени. Когато разместиш някой от тях, за да вкараш друг елемент, се размества цялата редица до края на живота на човека. Правят магия за любов, например. Уж действа за месец-два, но после момичето до края на дните си не среща подходящ партньор, остава объркано и не може да намери своята половинка. Затова съм против правенето на магии

- Ако намерим в къщи странен предмет с неясен произход, какво да правим?
- Не го пипайте с ръка! Използвайте дървен предмет. Дървото е много голям изолатор. Може да използвате и навит вестник, за да го избутате и завиете в найлонов плик. Затваряте го и го носите на човек, който разбира. Не го хвърляйте в течаща вода, каквото е разпространеното суеверие. Защото има магии, които са така направени, че ако се хвърлят в река, ефектът им се засилва. Просто занесете при специалист. Когато има грипен вирус, си правите противогрипна ваксина. По същия начин, ако мислите, че са ви направили магия, идете да ви изградят защита. 

Огнян Димов, психоаналитик:

Суеверието е духовна перверзия

Езическите ритуали и суеверието у нас в началото на ХХI в. представляват поставяне на ирационалното пред реалното. Живеем в измислицата и в илюзията. Сякаш наблюдаваме възвръщане на средновековния начин на мислене. Дори ми се струва, че в България битуваме в едно съвременно средновековие.
В една постсоциалистическа държава като нашата се оказваме в обезпокоително безвремие. Действителността ни не е никакъв социално-икономически строй, а някакъв преход, в който няма нищо ясно.

Църквата напълно отсъства

като институция, която трябва да се грижи за тази духовна яснота. Не можем да се наричаме християни (според социологически проучвания 90 на сто от българите се смятат за източноправославни), а малцина от нас да познават Символа на вярата, основния текст, който ни определя като християни. Това е скандално! Става така, че хора, които се водят източноправославни, същевременно вярват в прераждането, ходят на врачки и баячки, изпълняват ритуали и магии за добро или за зло.

Цялата тази духовна амалгама и перверзия е светът, в който живеем и възпитаваме децата си. А те всичко усещат, копират и възпроизвеждат. Така се поражда духовната нищета, в която сме потопени. Затова, ако се опитате да посетите ясновидци или магьосници, с месеци напред всички часове са заети. От една страна, са безумието и безнадеждността, в които живеем, а от друга - институциите не работят и в отчаянието си търсим варианти, които се надяваме да променят живота ни към добро. Тези съвременни средновековие, езичество, алогичност и ирационалност заразяват бъдещото поколение.

Мога да дам пример с момиче, което завършва престижен университет в София. Майката, преподавателка в езикова гимназия, изпращаше дъщеря си на терапия при мен и същевременно при ясновидец - водеща медийна звезда. Едно посещение при мен се редуваше с осем посещения при „прорицателя“. Той в един момент видя смърт в семейството, заявявайки, че до месец-два ще умрат най-близките й хора, а те и досега са живи и здрави. Предрекъл беше, че тя ще си отиде от света много млада. Тези „предсказания“ сринаха момичето. Вкараха го в тежка депресия, от която не може да излезе до днес. Тя се прибра в провинцията, вече

не общува почти с никого

Случилото се постави под въпрос бъдещето и съдбата на един млад живот. Прекъсването на психоаналитичните сеанси доведе до необходимостта от психиатрично лечение. В момента тя е на антидепресанти с тежка диагноза. Изпращането й при този ясновидец като че беше перверзен начин на майката да я подчини и да я държи близо до себе си.

Не по-малка вреда върху психиката нанасят и хора, завършили психология, които без да имат право да работят с пациенти, отварят кабинети. Тези псевдотерапевти са не по-малко опасни от баячките и магьосниците. След двуседмичен курс стават хипнотизатори или регресивни хипнотизатори и

нанасят непоправими вреди

Методът на хипнозата е отречен от Фройд още през XIX в. Човекът, който избира такъв терапевт, избира лечение отпреди век. Такъв подход е нездрав и неадекватен на времето, в което живеем. Особено регресивната терапия (връщане в минали животи), извършена от неспециалист, може да отключи тежко шизофренно заболяване.

Използването на суеверието като лечебен метод и даденият от психоаналитичната практика пример категорично илюстрират фаталното в много случаи заиграване с ирационалните опити за лечение на душевните проблеми.