9062 | 4 май 2022 | 12:45

За древните цивилизации и особено тези, населяващи нашите земи, можем да научим много именно в този район на днешна България. В Казанлъшко са открити няколко безценни артефакта – гробници, могили и каменни надписи

Долината на розите e царството на българската маслодайна роза. Растението, от която се произвежда признатото с изключителните си качества розово масло – основна съставка в световната парфюмерийна и козметична индустрия, е традиционен символ на България.

Пролетта е подходящото време за ароматно пътешествие в дебрите на Средна гора и полите на Стара планина. Това е и времето от годината, когато може да станете свидетели на автентичните чествания на Празника на розата в Казанлък и околността.

Културно-историческата дестинация със звучното название Долината на розите обединява две от богатствата на България – нейното красиво и ароматно лице – розата и богатото тракийското наследство.

Посещението на Розовата долина разкрива безкрайните поля с маслодайни рози, от които се произвежда прочутото розово масло, като се съчетава с опознаване на културно-историческото и археологическо тракийско наследство по нашите земи. В Kазaнлъшкия край има много древни тракийски паметници, районът е известен и като Долината на тракийските владетели. Тук се е намирала столицата на цар Севт III – Севтополис, Казанлъшката гробница, могилите Голяма Косматка, Светицата, Оструша, Шушманец, Грифоните, Хелвеция и други, без аналог в древната строителна практика.

Бонус към изживяването е китната природа в околността, която създава чудесни условия за отдих и спорт. В Стара планина и околностите са изградени много туристически обекти. Има добри условия за велотуризъм, ориентиране, алпинизъм, спортно катерене, ски-туризъм и др.

Сърцето на туристическия район Долината на розите е град Казанлък. Селището е разположено във физическия център на България, в западната част на котловината. Тук се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО – Казанлъшката гробница, както и Музеят на розата. В района на Казанлък има два резервата и пет защитени местности, множество удивителни творения на природата и вековни гори. Градът се намира в периферията на най-големия и изключителен с красотата си резерват в Стара планина – “Джендема”, включен в Национален парк “Централен Балкан”. Границите на парка стигат почти до Казанлък на запад.

Rosa Damascena, или маслодайната роза, е най-голямото богатство на Казанлъшкия регион. Тя е пренесена по българските земи от Азия преди столетия. Под влияние на уникалните климатични и почвени условия постепенно се е обособила като самостоятелен вид, различаващ се от маслодайните рози, отглеждани в другите страни. Така в началото на XIX в. тя получила името „Казанлъшка” маслодайна роза, а Подбалканската долина вече се нарича Долината на розите.

Наред с производството на розово масло, водеща роля за поминъка и благосъстоянието на района в миналото има и търговията с него. Първите розотърговци, които се споменават официално, изнасяли розово масло в Германия и Австро-Унгария през 1771 г. и следващите години.

Музеят на розата пък е създаден през 1984 г. с част от фондовете на Историческия музей в града. Експозицията му е разположена в три основни зали, където са показани оригинални снимки и документи за развитието на розопроизводството през Възраждането (XVIII-XIX в.) и в началото на ХХ в., инструменти за обработка на розовите градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и розова вода. Музеят на розата се радва на изключителен интерес от български и чужди туристи.

Още за розопроизводството и за този поминък можете да научите в етнографския комплес „Кулата”, само на 1 км от центъра на града. Тук по предварителна заявка можете да наблюдавате възстановки на стари местни обичаи, както и да опитате разнообразни храни и напитки, произведени от местната казанлъшка роза.

И днес розоберът е едно от най-важните събития в Розовата долина на България, което е съпроводено с множество празненства.

Фестивалът на Розата е един от най-забележителните фестивали в България, посветен на красотата и цветята. Празнува се за първи път през 1903 г., като оттогава традиционно се провежда през първия уикенд на юни. Това е периодът, през който цъфти маслодайната казанлъшка роза. Днес Фестивалът на Розата се е превърнал в международно празненство, в което се забавляват хиляди туристи и гости на града. Програмата включва избор и коронясване на Царица Роза, ритуалите “розобер” и “розоварене”; празнично шествие – карнавал, международен фолклорен фестивал “Младежта на Балканите” и др.

Сред интересните забележителности на града е къщата на изтъкнатия български писател, художник и обществен деец Димитър Чорбаджийски-Чудомир (1890 г. – 1967 г.). Тя е обявена за музей една година след смъртта му – през 1968. Къщата има статута на исторически паметник на културата от национално значение с протокол №15 на НСОПК/03.12.1998 г. В сегашния си вид музейният комплекс е открит през 1979 г. и включва дома на Чудомир и художествено-документална експозиция, разположена в три зали с обща площ 300 кв. м. Тук се съхраняват повече от 15 000 оригинални ръкописи, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга – художничката Мара Чорбаджийска. Това е единственият литературно-художествен музей в България. Седалище е на престижната културна фондация “Чудомир”.

Една от най-атрактивните и забележителни точки в днешен Казанлък е Шипковата къща. Домът на Шипкови е строен през 1902 година. Те са едно от най-заможните казанлъшки семейства – търговци на розово масло. Изключително красивите стенописи, камините от Санкт Петербург, дърворезбите и стъклописите в къщата са се запазили през годините, въпреки че къщата е изпълнявала различни и съвсем не музейни функции. Умело реставрирана и върната към живот, днес къщата разполага с няколко различни зали, които разказват моменти от историята на рода Шипкови и на страната ни.

На партерния етаж на къщата в различните зали се разказват истории от миналото. Проследява се пътят на маслодайната роза – от древни времена (по тези земи има данни за розово масло  доста преди да се появи то в древен Египет), развитие преди и след Освобождението на България, по време на Първата и Втората световна война, комунизма, в съвремието. Голяма част е отделена за съвременното изкуство, как и под каква форма  розата присъства в него, кога се превръща в символ на България и каква е представата и асоциациите на хората за благоуханното цвете.

Наред с това се разказва и историята на рода Шипкови. Родоначалникът, Кънчо Шипков, останал сирак на 10 години, идва в Казанлък, воден от инстинктите си за оцеляване. Започвайки от нулата, той изгражда една от първите милионерски фирми в България и превръща българското розово масло в символ на държавата, разпознаваем по цял свят.

За древните цивилизации и особено тези, населяващи нашите земи, можем да научим много именно в този район на днешна България. В Казанлъшко са открити няколко безценни артефакта – гробници, могили и каменни надписи.

В парк „Тюлбето” в Казанлък се намира оригиналът на тракийска гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр., известна като Казанлъшката гробница. Тя има специален режим на съхранение. До нея е направено копие в мащаб 1:1, което показва архитектурата, археологическите материали и стенописите на Казанлъшката гробница, която е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Гробницата е открита случайно през 1944 г. в североизточния край на Казанлък и е забележителен паметник на тракийското изкуство от ранноелинистичната епоха. По своя архитектурен план тя принадлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е.  Разположена е в южната част на надгробна могила и се състои от три помещения: правоъгълно преддверие, тесен тухлен коридор (дромос) и тухлена гробна камера с кръгъл план и камбановиден купол.

В гробницата са били извършени две погребения - на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости. Според археолозите гробницата е била ограбена още в древността. В могилния насип са намерени два глинени аскоса (плосък кръгъл съд с две дръжки) и сребърна каничка. В преддверието са разкрити глинен съд - ойнохое (кана за вино) и кости на кон. В куполното помещение са намерени остродънна амфора, глинени розети със суха позлата, погребален венец, дребни части от златни накити и фрагменти от местна тракийска керамика.

Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял.

Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Представените воини върху втория фриз на коридора възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на борба. Сцените отразяват историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел.

В куполното помещение в центъра на главния фриз, срещу входа, са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка, отрупана с плодове, а около тях са представени техните прислужници, носещи дарове. Изобразена е сцена на „погребално угощение с шествие".

Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци - белег на героизиране, широко разпространено през елинистичната епоха. Стенната декорация в горния край на купола завършва с втори малък фриз, на който са представени три колесници, теглени от по два коня.

В близост се намира и тракийската могила Голяма Косматка. Тя е изградена през V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук.

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни.

Мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея доказват, че тук е погребан голям тракийски владетел. Надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт, предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис.

Край Шипка е ситуиран още храм - шедьовърът на тракийската архитектура - могила „Шушманец“. Гробната камера е толос с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Входът към камерата е с йонийска рамка на вратата, увенчана с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие с конзолен свод, с полуцилиндрично напречно сечение, води към гробната камера. Фасадата на преддверието е била увенчана с фронтон, подпиран от йониска колона, който сега е разрушен и от него е останал само един фрагмент. От двете страни на фасадата са добавени стени, изградени от грубо обработени блокове. Колоните, стените и подът на камерата и преддверието са били покрити с тънък пласт варова мазилка, не добре запазена сега. Според проучвателя, могат да се видят три последователни измазвания, които индикират най-малко три строителни периода в използването на комплекса. Освен животните (4 коня и 2 кучета, пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар, в това число и датиращи материали. Георги Китов  предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.

В допълнение могат да бъдат посетени Тракийска гробница Крън, храм в могила „Грифоните“, могила „Хелвеция”, храм в могила „Голяма Арсеналка“, зидан гроб в могила „Светица“.

Туристическият маршрут Долината на розите е подходящ за цялото семейство. Отправна точка може да бъдат градовете София, Велико Търново, Пловдив, Боровец или Пампорово. Отделете поне два дни, за да се насладите на красотата на розовите полета, да опитате традиционната кухня и да се потопите в автентичните казанлъшки традиции и обичаи.

По маршрута може да се посетят още следните туристически атракции в град Карлово: Национален музей „Васил Левски”, Исторически музей –Карлово и Комплекс „Старинно Карлово”. Тук природа и история се преплитат, за да разкрият тайните на омайната Средна гора.

___