- Г-н Василев, част от българския бизнес понася загуби заради санкциите, които Западът наложи на Русия, и последвалите контрамерки на Москва. В млекопреработвателния сектор положението е много тежко. Има ли как фирмите ни да се измъкнат сравнително сухи от сложната ситуация?
- Ние вече сме се намокрили целите, и то не с вода, а с нещо по-неприятно. Предприятия от индустрията страдат от санкциите, но двойно повече са ударени селскостопанските производители - от една страна, заради ограниченията за износ на руския пазар и от друга, заради нерегламентирания внос у нас. А туризмът ни ще отнесе неприятен шамар от Русия това лято. За съжаление много мостове бяха разрушени. Вина за това носят както българите, така и руснаците. Всъщност още Михаил Горбачов започна да къса преките връзки с нас. Политиката му за борба с алкохолизма например нанесе тогава силен удар на българската винена индустрия. Бях и лично потърпевш. Завод „Мраз“ беше най-големият производител на хладилни компресори в Съвета за икономическа взаимопомощ и голям вносител в Съветския съюз. И руснаците без предупреждение отвориха пазара си и позволиха на всички световни конкуренти да заемат нашето място.
- Това антипазарна мярка ли е?
- Да, защото не беше предшествана от споразумение с руската страна, което да направи този преход по-плавен. Ние имахме гарантиран пазар от 60 000-70 000 компресора годишно и изведнъж останахме без договор. Руснаците бяха повлияни донякъде от политическите промени в България, но икономически връзки не може да се разрушават от подобни съображения. Това е грешка. В сегашната криза България имаше възможност да изиграе тактично и дипломатично картите си. Трябваше да се следва примерът на цар Борис Трети, който по време на Втората световна война е бил съюзник на хитлеристка Германия, но е поддържал и отношения с Русия. Така България е успяла да плува в бурното море относително незасегната. Сега можехме да бъдем мост между Европейския съюз и Русия, който да балансира ефекта от санкциите и за двете страни, без да нарушаваме принципите на европейската солидарност, но защитавайки своите икономически интереси. И ако тяхното увреждане е наложено отвън, България е в правото си да поиска адекватна компенсация. Не може в името на солидарността да гладуваме, предприятията ни да затварят, фермерите да умират, индустрията да се разпада само защото сме евроатлантически ориентирани.
- Късно ли е да смалим негативните ефекти за българската икономика?
- Никога не е късно, но трябва политическа воля и отговорност. Да има лидер, който да излезе и да декларира ясно, че България е свързана с Русия и има интерес да запази тези връзки. Дори в този момент на напрежение - икономическо, политическо и военно - страната ни може да играе ролята на стабилизиращ фактор и като член на западния блок да се опита да повлияе за смекчаването на позицията на двете страни. Пропиляваме безвъзвратно изключителни възможности. Ето, чехите предложиха да бъдат домакин на израелско-палестинските преговори. А България беше идеалното място за това поради много добрите отношения с Израел и в същото време подкрепата на палестинската кауза, която сме оказвали. Но заради непригодността на нашите политици една толкова важна за световния мир среща ще бъде проведена без участие на България.
- През първото тримесечие на т.г. брутният вътрешен продукт нарасна с добър темп - 0,9%. Оптимист ли сте за икономиката?
- Не поставям под съмнение данните на статистиката, но няма голямо основание за оптимизъм. Не е изключено числата да се дължат на външни фактори, а не на развитие на производството у нас. Ръстът може да е в резултат на по-ниските цени на петрола и енергоносителите. Те дадоха тласък за растеж на европейските държави. Утре обаче, ако петролът стане 100 долара, ние ще цамбурнем. Данните за брутния вътрешен продукт не показват реален тренд за излизане от кризата. Още повече че на нас ни е нужен далеч по-сериозен ръст, за да догоним средните нива в ЕС. Нарастването на БВП може да се дължи отчасти и на огромните заеми, които държавата започна да взема, за да запълва бюджетните дефицити. Част от тези пари влизат в икономиката, но трябва да си даваме сметка, че утре средствата ще се връщат и това ще тежи на развитието.
- Одобрявате ли политиката на дефицити в хазната и попълването им с държавни заеми?
- Да, но само ако държавата насочва парите чрез финансови инструменти към инвестиции в индустриално производство, земеделие, животновъдство, производство на стоки и услуги. Тогава ще се знае, че всеки един милион, който е взет назаем, е отишъл там, където носи възвръщаемост. За съжаление по-вероятно е голяма част от заемите да бъдат прахосани - за попълване на дупки в неефективни сектори, за социални помощи, за вдигане на пенсии преди избори.
- Какво е мнението ви за втория кабинет „Борисов“? Кои министри си вършат успешно работата и кои не толкова?
- Много добро впечатление прави министърът на земеделието. Полага грижи за спиране на поголовната сеч на българските гори и за развитие на биопроизводството. Най-голямата ниша на българската икономика в следващите години е производството на биологични продукти от земеделие и животновъдство. Те са особено търсени по света, не достигат и за тях няма квоти и ограничения. Пазарът гълта толкова, колкото му се предложи. В България е възможно да се добиват биологично чисти продукти върху голяма част от земеделската земя, докато във Франция този процент е 2-3. Въпреки това те произвеждат, а ние - не, защото липсва целенасочена държавна политика за развитие. Говорил съм с няколко министър-председатели на България по този въпрос, опитвайки се да ги убедя в значението на този сектор. Само са кимали любезно... Министърът на екологията също действа балансирано. И в същото време имаме „трагедии“ като министрите на отбраната и на външните работи, които са абсолютно неподготвени и не са в състояние да си вършат работата - защита на националните интереси.
- С какво конкретно предизвикват у вас тази негативна оценка?
- Това, което военният министър направи с ръководството на военното разузнаване, е катастрофална грешка. Само един служител на чужди интереси може да си позволи да извърши това. Външният министър също се държи сякаш защитава интересите на Парагвай, а не на България.
- Работодателите се оплакват от ниското ниво на образованието и липсата на квалифицирани кадри. Какво предлагате - да се засили сътрудничеството между бизнеса и учебните заведения, да се въведе дуално обучение (едновременно учиш и работиш по специалността)?
- Специалното образование по различни професии трудно може да бъде определяно от работодателите, дори да са хомогенна група. А те не са. Държавата трябва да си влезе в ролята и да разбере кои са тези професии, които липсват на пазара. Има възможност за няколкомесечни курсове по търсени професии като шлосери, занаятчии, оператори на машини и потребностите на трудовия пазар ще бъдат задоволени. Но това трябва да се обвърже с още нещо - тези, които не искат да изучават професия, да бъдат изключени от системата на социалните помощи. По този начин проблемът с безработицата би се решил.
- Телевизиите често показват роми, които не ходят на училище и стават част от криминалния контингент. Но има и обратни примери - много от тях работят в заводи край София и Пловдив и се справят добре. Възможна ли е бързата им интеграция в икономиката и обществото?
- Аз имам работници цигани и не правя разлика в качеството на положения от тях труд. За мен основна грешка на всички управляващи през тези 25 години е, че отделиха циганите от обществото, затвориха ги в гета и чрез социалните помощи превърнаха раждането на деца в професия. Само че тези пари не трябваше да бъдат давани на родителите, а да се насочват към децата - за обучение, храна, дрехи. Държавната политика по този въпрос противоречи на националните интереси.
- А каква трябва да бъде политиката спрямо бежанците? Да им затръшнем вратата или да ги приемем в обществото, използвайки знанията и уменията им?
- Много бихме искали да им подадем ръка, но това е невъзможно. Нямаме капацитет да приемем повече бежанци, които на практика са имигранти. Не може да ги носим на гърба си. Заради тях се нарушава етническият, религиозният и социалният баланс в държавата. Нека за тях се погрижат хората, предизвикали конфликтите в Близкия изток. Тежестта трябва да падне върху САЩ и богатите държави от ЕС.
- Най-новото ви бизнес начинание е откриването на клуб „Пушкин“ в Дома на Москва у нас. Разкажете повече?
- С моята съпруга няма къде да вечеряме в София, не ни харесват ресторантите. Затова решихме да направим собствен. Често минавам по ул. „Московска“ и си казах - това здание е страхотно. Срещнах се с директора на Дома на Москва г-н Борис Громов, обсъдихме идеята и той каза: „Защо не.“ Превърнахме помещенията в приятно място за срещи и разговори. Името на клуба не е случайно, залите вътре също са кръстени на руски творци. Общото между тях е връзката им с България. Александър Пушкин се сблъсква в Бесарабия с трагедията на наши семейства, избягали от родината, и пише стихотворението „Кърджали“, а по-късно и едноименната повест. Синът на поета ген. Александър Пушкин участва в Освободителната война и под негово командване са освободени Котел и Елена. Летящият отряд на ген. Александър Лермонтов, племенник на прочутия поет, превзема Бургас. А великият Лев Толстой е бил в руската армия, която обсажда Силистра по време на Кримската война.
валутни курсове
26908 | 12 юни 2015 | 12:53
Мобилна верси
RSS
