14797 | 29 юли 2015 | 11:20
Понякога карикатуристите улавят реалността по-добре, отколкото успяват анализаторите или коментаторите. Като реакция на решението на Турция да започне бомбардировки срещу Ислямска държава (ИД) в Сирия и Кюрдската работническа партия (ПКК) в Ирак карикатуристите в региона се захванаха за работа.
Един показа турския президент Реджеп Тайип Ердоган да хвърля бомби, на една от която пише "ИД", на седем други – "Кюрди". Така той представя, че по-голяма част от бомбардировките са насочени срещу кюрдите. Друг показва двама екстремисти от ИД да си говорят. Единият казва: "Ердоган бомбардира кюрдите". Другият коментира : "Най-накрая си имаме ВВС". А пък трети показва турски пилот да маха за поздрав към бойци от ИД докато бомбардира кюрдите.
Действията на Турция през последните няколко дена промениха мястото на страната към заемане на по-силова позиция в сирийския конфликт. Те уж дойдоха като реакция на атентата от 20 юли срещу среща на млади социалисти в Суруч, при което загинаха 32 души и над 100 бяха ранени от терорист, обвинен че работи за ИД. Убитите в Суруч бяха кюрди и искаха доброволно да помогнат на други кюрди през границата в Сирия в гр. Кобане, които бяха под обсадата на ИД миналата година.
Управляващата турска Партия на справедливостта ни развитието (ПСР), известна заради гръмките си изявления, беше необичайно мека в реакцията си след смъртта на толкова много нейни граждани. Но правителството се задвижи бързо и арестува над 100 души за връзки с ИД. В същото време правителството започна строги мерки за ограничаване на дейността на ПКК, кюрдска групировка, която от години е известна със своите партизански и терористични нападения срещу турци, което е обрат в двегодишната политика на спокойствие. През 2012 г. Ердоган обяви преговори със затворения водач на ПКК Абдула Йоджалан. През май 2013 г. влезе в сила своеобразно примирие, по време на което ПКК изтегли бойците си от Турция в лагери в Ирак. Всичко това се промени през миналата седмица, след като ПКК пое отговорност за убийството на двама турски полицаи в турския граничен град Чейланпинар. Друг полицай беше застрелян в Диарбекир. ПКК заяви, че отмъщава за Суруч и атакува полицаи, които са "сътрудничили с ИД".
Какво става в действителност? Турция използва атентата в Суруч като оправдание не само да атакува ИД, но да провокира война с ПКК и по такъв начин да намали сериозната сила на кюрдите в Сирия и Ирак.. Ако Турция искаше да се бие само срещу ИД, кюрдите щяха да бъдат нейни естествени съюзници, тъй като поемаха отговорността при атака на ИД. Президентът на Кюрдското регионално правителство Масуд Барзани осъди турските атаки, които нарушиха иракските граници. Турската полиция използва извиненията, че арестува хора от ИД, за да задържи стотици кюрди. Турция беше предупредена преди повече от година да смаже ИД по своите граници. Турция беше коридор за десетки хиляди доброволци от ИД, които използваха страната като мост за добиране до Сирия.
През октомври 2014 г. американският вицепрезидент Джо Байдън получи гневен ответен удар от Ердоган, след като каза, че турците не са направили достатъчно, за да затворят границата си. "Никога не сме признавали такива грешки...Ако Байдън е казал тези думи, той ще стане история за мен...ние няма да приемем клевети", каза той. През юни 2015 г. Ердоган халоса "Запада" за овластяване на кюрдските "терористични" групировки. "Западът, който убива араби и туркмени, за съжаление поставя PYD (политическото крило на сирийската кюрдска YPG) и ПКК вместо тях." Обвинението се състои в това, че кюрдите етнически прочистват арабите в Сирия, воювайки срещу ИД. На 27 юни Ердоган отиде още по-далече, предупреждавайки, че Турция "никога няма да позволи" сформирането на кюрдска държава в Сирия. На следващия ден медиите гъмжаха от секретни турски планове за нахлуване в Сирия. Ричард Спенсър от в. "Телеграф" твърди, че Турция има "планове да изпрати войски в Сирия...с цел създаване на буферна зона за бежанците срещу ИД...като основната цел...ще бъде предотвратяване появата на кюрдска държава".
Турският лидер, въпреки заядливите си изявления, води прагматична политика за засилване турската сила в региона откакто ПСР дойде на власт преди 15 г. Външната политика на Турция предполагаше "нулеви проблеми със съседите". Но когато тя се плъзна от ориентираната към Европа политика на външния министър Яшар Якис към "неоосманизма" на Ахмет Давутоглу ,Турция започна да взима страна в Близкия изток. Анкара се превърна в най-големия противник на издигането на Абдул Фатах ал-Сиси в Египет и свалянето от власт на Мюсюлманското братство по този начин. Турция се отвори за Хамас и се стреми да работи тясно с Катар за окуражаване свалянето на Башар Асад, след като в Сирия през 2011 г. избухна гражданска война. През май изглеждаше, че турският съюз със сунитските малцинства се развива добре. "Армията на режима, лоялна към президента Башар Асад, изглежда изтощена...Позицията на Асад отслабна силно", съобщи Давид Игнатиус във в. "Вашингтон пост".
Решението на турция за намеса в сирия и Ирак не е ново. През октомври 2012 г. Турция бомбардира бомбардира Сирия като отмъщение за заблудила се мина, ударила къща. През февруари 22 турски войскови части пресякоха сирийската граница за преместване останките на гробница от отоманските времена. Преди това Турция удари ПКК в Ирак. Но сделката с Иран накара Турция да се притеснява още повече от проблемите в Сирия.
Всички предполагат, че иранската сделка ще освободи милиарди в търговията с Иран. Има слухове, че ЕС ще извади от списъка на терористичната общност Корпуса на революционните гвардейци на Иран. Детайлите от цялата картина показват, че към режима на Асад отново ще потекат пари, а "Хизбула" отново ще бъде окуражена. В събота шефът на "Хизбула" Хасан Насрала използва телевизията, за да се похвали, че неговата групировка ще продължи нестихващите си операции и че "големия сатана" от Америка няма да възпре. тези действия. Уалид Муалем, сирийският външен мвинистър, се хвалеше, че иранската сделка няма да доведе до промени в иранската помощ за Асад. Това е необходимата за Асад зелена светлина. Той засили бомбардировките срещу Алепо, неговите сили и "Хизбула" удариха тежко гр. Забадани. Иранската сделка е на практика картбланш за шиитските милиции в Ирак.
Турция вижда зловещите ирански предзнаменования и иска да спечели, изисквайки концесии от Запада. На 24 юли турция обяви сътрудничество в в сферата на военната дейност и сигурността със САЩ, което позволява на САЩ и Великобритания да използват военновъздушната база Инджирлик за удари по ИД. От години съюзниците искат да използват базата, а действията на Турция могат да бъдат определени като по-малко от услужливи. Турция ще предостави базата срещу установяване на "зони за сигурност" в северна Турция. Тези зони ще облекчат натиска върху арабските бежанци и ще позволят на Турция да държи кюрдската YPG встрани от прегазването на още територии в района на турско-сирийската граница.
Турското правителство ще използва новопридобития гняв срещу ИД за провокирането на по-мащабна война срещу ПКК, което ще му позволи да се справи с кюрдите, което Анкара вече прави като запушва устата на кюрдски страници в интернет, според публикации във в. "Хюриет".В събота кюрдските информационни страници в интернет останаха празни за потребителите в Турция.
Докато турски бойни самолети бомбардираха седем позиции в Ирак , ПКК атакува в неделя турски военен конвой в гр. Лисе. Брет МакГърк, заместник-специалният пратеник на САЩ към глобалната коалиция срещу ИД, каза, че очаква с нетърпение "засилване на сътрудничеството ни с Турция...ние ясно осъдихме терористичните атаки на ПКК в Турция и напълно уважаваме правото на самоотбрана на нашия съюзник Турция". Изглежда той осигурява печат на одобрение за турското нарушаване на иракския суверенитет и бомбените нападения отвъд турската граница.
Ердоган се безпокои от надигането на предимно кюрдската Народна демократична партия (HDP), която си осигури достатъчно гласове на изборите в началото на юни, за да прескочи 10-процентната бариера след парламентарните избори. В началото след атентата в Суруч партийният лидер Селахаттин Демирташ беше подложен на мъчения в интернет, като призивите за обесването му или убийството му бяха често срещани. Турция разбира, че нейната политика към Сирия се разпада. Арабските страни от Персийския залив са загрижени поради иранската сделка и нямат време да се концентрират върху свалянето на Асад. Така че всичко, което остана на Турция, е да укрепи подкрепата за себе си от Запада срещу ИД и след това да използва съюзът срещу халифата като възможност за удар срещу кюрдите. Асад е големият печеливш от всичко това. Но Турция рискува да запали границите си със Сирия и с Ирак.
...................................................
Коментарът на Сет Францман е публикуван във в. "Джерусалем пост".
Предвод: БГНЕС
Мобилна верси
RSS
