6780 | 12 окт. 2015 | 20:36

Анкара издирва 16 бойци от ИД, които са в списъка на потенциалните терористи-самоубийци; от семействата им се вземат ДНК-проби

Основният заподозрян за кървавата събота в Анкара е терористичната организация „Ислямска държава”, 5 следи дават знак за това.

Взривните устройства, двамата атентатори-самоубийци, изчезналият джихадист, групата на „тъкачите“ и инструкциите от Ракка, това са причините площадът пред столичната гара да се превърне в бойно поле. Това са 5-те знака, които разследващите свързват с почерка на ИД, съобщиха от Кризисния координационен център при правителството. Използвани са бомби, направени от армирано желязо с по 10 килограма тротил. Вместо дистанционно управление на детонаторите, те са задействани ръчно.

Турските медии цитират изявление на експерт пред Ройтерс, според когото ударът в Анкара е категорично копие на този от Суруч. Очевидци са свидетелствали за „жива бомба“ с раница на гърба и колесен куфар. Различни вестници съобщиха днес, че на мястото на инцидента са открити 3 разчленени трупа, но специалистите твърдят, че два от тях са на самоубийците, като подчертават, че са на мъже. По левите им ръце има следи от ваксини, което се разглежда като знак, те са турски граждани. Припомня се и фактът, че през последните години самоубийствените атентати са най-често именно от „мъчениците“ на “Ислямска държава”.

Месеци наред в Турция се издирват 16 бойци от ИД, които са в списъка на потенциалните терористи-самоубийци. От семействата им се вземат ДНК-проби, анализите ще бъдат сравнени с останките на тези, загинали от самовзривяването си. Има подозрения, че единият от тях е изчезналият брат на Шейх Абдурахман Алагьоз, боец от ИД, извършил самоубийствения атентат на 20 август в южния град Суруч. Вероятността Юнус Емре Алагьоз да е единият от анкарските терористи е голяма. Юнус Емре е член на т.нар. група на „тъкачите“, част от ИД, базирана в сирийския град Тел Абияд, към която разследващите са насочили вниманието си.

На 7 август разузнаването е подало сведения на турската полиция за съвещание в стадиона на Ракка, свикано от лидера на ИД в Мосул. Там е взето решението за бомбени атентати в 4 турски градове, без да са огласени имената им. Също тогава един джихадист под кодовото име Абу Рияд получава задачата да извърши убийства на висши турски военни и жандармеристи. Докато медиите в Турция изнасят имена и детайли, свързани с кървавата баня в Анкара, днес премиерът Ахмет Давутоглу в пространно интервю по една телевизия предпочете да ги спести заради тайната на разследването.

Той посочи, че криминалистите са „много близко до едно име, но това се уточнява“. „Има списък с имена на издирвани членове на ИД, но трябва да се признае, че в рамките на 48 часа разследването напредна изключително много. Не е редно да разкриваме по какви следи и версии се работи, защото отделните групировки могат да се възползват. Този невиждан терористичен акт е опит да бъдат помрачени изборите, но ние трябва да вървим към 1 ноември и няма да отложим вота. Нямаме празноти в капацитета на разследването, но в името на спокойствието на хората не можем да споделяме всичко“, заяви Давутоглу.

Той подчерта, че в този момент е от изключителна важност лидерите на политическите партии да бъдат единни, но от четиримата само двама са се отзовали на поканата му за среща. Турският премиер уточни, че на първо място следствието е насочено към ИД, но намекна за ПКК и за съучастието на Революционната партия за национално спасение – Фронт /DHKP-C/, която е марксистко-ленинско формирование от обучени бойци. „Никой не разбра, че преди 3-4 дни през нощта в Истанбул бе заловен терорист в момента на подготовка за самоубийствен атентат. Но тези три групировки са потенциалните обвиняеми. Много сме близко до едно име, но заради продължаващото разследване не мога да влизам в детайли”, подчерта Давутоглу.

Тази вечер в централната си новинарска емисия обаче тв Kanal D съобщи, че вече са идентифицирани имената на двамата атентатори, които удавиха Анкара в кръв. Днес привечер Главната прокуратура засекрети разследването и огласяването на данни от него не се позволява. Подобно ограничение бе наложено и по атентатите в Суруч и Диарбекир, и отново бе подчертано, че тази свръх-поверителност не е заради медиите, а за да не се пречи на работата на криминалистите и експертите, а и в името на националната сигурност, която в момента е под обстрел.