212448 | 18 март 2024 | 10:14
Супер торпедото "Шквал" от съветската епоха революционизира подводната война, пише Кайл Мизоками за The National Interest. Благодарение на своя ракетен двигател и феномена на суперкавитацията, то може да достигне безпрецедентна скорост до 200 възела. Междувременно в Съединените щати такива оръжия така и не стигнаха до серийно производство.
По време на Студената война Съветският съюз наблегна на своя подводен флот, за да компенсира военноморското предимство на Америка. Мисията на американския флот беше не просто да защити пращането на подкрепления към Европа в случай на Трета световна война, но и да заплаши директно Съветския съюз чрез преследване и потопяване на неговите подводници с балистични ракети. В същото време СССР, за да изравни шансовете, използва огромен брой дизел-електрически подводници и с течение на времето премина към по-модерни подводници за ядрена атака.
Едно от най-модерните съветски подводни оръжия е суперкавитационното торпедо VA-111 Shkval "Шквал". Оръжието е разработено в най-строга секретност и става известно на обществеността едва в средата на 90-те години. Снабдено с ракетен двигател, торпедото развива фантастична скорост до 200 възела. Как в свят, в който самата физика ограничава максималната скорост на повечето кораби и подводни оръжия до 50 възела, руските инженери са успели да постигнат такъв пробив в скоростта?
Традиционно торпедата използват витла или водни струи за задвижване. "Шквал" е оборудван с ракетен двигател. Само това е достатъчно, за да му даде скорост, но движението през водата създава сериозни проблеми със съпротивлението. Решение: отстранете водата от пътя на торпедото.
Но как може да се постигне това насред океана? Решение: Превърнете течната вода в газ.
"Шквал" реши този проблем, като отклони горещия отработен газ от носа, така че да превърне водата пред торпедото в пара. Докато торпедото се движи напред, то продължава да изпарява вода, създавайки тънък мехур от газ. Движейки се през газа, торпедото изпитва много по-малко съпротивление, което му позволява да достигне скорост до 200 възела. Този процес се нарича суперкавитация.
Цената на суперкавитацията е да се предотврати излизането на торпедото от газовия мехур. Това усложнява маневрите и завоите, тъй като при промяна на курса поне част от торпедото излиза от балона, причинявайки рязко съпротивление при скорост от 370 километра в час. Ранните версии на "Шквал" изглежда са имали само много примитивна система за насочване и атаката е била извършвана предимно по права линия.
Като се има предвид, че бойната глава може да бъде ядрена, това със сигурност ще бъде достатъчно, за да унищожи целта. И Съветският съюз в онези дни съвсем разумно постави скоростта на торпедата над маневреността.
"Шквал" започва да се разработва още през 60-те години на миналия век като средство за бързо атакуване на ядрени ракетни подводници на НАТО - за доставяне на ядрени бойни глави с безпрецедентна скорост. Торпедото е със стандартен диаметър 533 милиметра и носи бойна глава с тегло 210 килограма. Максималният обсег на стрелба е 6900 метра. Серийното производство започва през 1978 г. и през същата година "Шквал" влиза на въоръжение във ВМС на СССР.
Но, като всяко оръжие, "Шквал" има своите недостатъци. Първо, полученият газов мехур и ракетният двигател на торпедото са много шумни. Всяка подводница, изстреляла суперкавитиращо торпедо, моментално разкрива приблизителното си местоположение. Този недостатък се компенсира от бързината - такова бързо движещо се оръжие може да унищожи врага, преди той да има време да реагира на получената информация: в края на краищата, освен самата вражеска подводница, той ще трябва да се справи и с торпедо, летящо към него със скорост 200 възела.
Друг недостатък на суперкавитационното торпедо е невъзможността да се използват традиционни системи за насочване. Газовият мехур и ракетният двигател произвеждат толкова много шум, че заглушават вградените активни и пасивни сонарни системи за насочване. Ранните версии на "Шквал", очевидно, бяха напълно неконтролируеми - дизайнерите изоставиха маневрирането в името на скоростта. По-модерната версия използва компромисен подход: торпедото използва суперкавитация, за да се доближи до целта, и след това забавя за прецизно насочване.
Има ли бъдеще за суперкавитационните торпеда? Съединените щати работят върху подобни оръжия от 1997 г., но така и не се стигна до масово производство. В резултат на това ВМС на САЩ в момента модернизират почтеното торпедо Mark 48 за използване в обозримо бъдеще. От друга страна, изискванията на американския флот първоначално бяха много по-високи от възможностите на "Шквал" - включително военните изискваха възможност за обръщане, идентификация на целта и насочване.
Междувременно руските подводници все още са единствените в света, оборудвани със суперкавитационни торпеда - модернизирани версии на "Шквал" с конвенционални бойни глави. Руската индустрия също предлага модела "Шквал Е" за износ в чужбина. Иран твърди, че има свое собствено суперкавитиращо торпедо, наречено Hoot, за което се смята, че всъщност е преработен “Шквал”.
През 2004 г. германският отбранителен изпълнител Diehl-BGT обяви демонстрационно торпедо, Barracuda, способно да развива скорост до 194 възела. Barracuda е предназначена за изстрелване от подводници и надводни кораби, а тестовите модели могат да се движат по прави и извити траектории. Очевидно обаче програмата никога не е довела до завършен продукт.
Шумен, но ефективен, "Шквал" разрушава конвенционалната парадигма на подводната война. Торпедо със скорост 200 възела е изключително привлекателно и тъй като конкуренцията се засилва както в Атлантическия, така и в Тихия океан, е възможно повече военноморски сили по света да започнат да се въоръжават със суперкавитационна технология и съответно да коригират тактиката. В резултат на това подводната война ще стане много по-шумна и смъртоносна.
Кайл Мизоками е журналист, специализиран по темите за отбраната и национална сигурност. Той е базиран в Сан Франциско, публикувал е в The Diplomat, Foreign Policy, War is Boring и The Daily Beast. През 2009 г. става съосновател на блога за отбрана и сигурност Japan Security Watch.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
