20893 | 7 ноем. 2023 | 16:30
Substack, Weapons and Strategy
Володимир Зеленски, президентът на Украйна, е във война – със своите генерали. Той предупреди главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ген. Валери Залужни, който миналата седмица каза пред The Economist, че "точно както през Първата световна война, достигнахме нивото на технологиите, което ни поставя в задънена улица. Най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив."
Дори The New York Times, рупорът на американската администрация за пропаганда в полза на Украйна, писа за сблъсъка между Зеленски и неговите генерали.
Зеленски настоя, че Украйна ще спечели войната срещу Русия и ще изгони руснаците от страната. Масираната офанзива на Киев, съсредоточена най-вече в района на Запорожие, се провали с тежки загуби от украинска страна. Подновената битка за Бахмут, започната от Зеленски въпреки възраженията на неговите генерали, също не е успешна и струва много жертви и бойна техника.
Междувременно Зеленски настоя да се защити Авдеевка, малък град, доминиран от огромен коксов завод. Коксът се използва за доменни пещи при производството на стомана. Украинците постоянно губят позиции в града и около него. Те трябваше да прехвърлят една от най-добрите си бригади, 54-та механизирана, в Купянск, заменяйки я с много по-малко способна и обучена териториална бригада, натоварена със задачата да държи Авдеевка.
Купянск е важен стратегически железопътен възел. Загубата му би причинила на Украйна големи трудности при прехвърлянето на доставки към нейните сили около Харков, вторият по големина град в страната. Това предполага, че голяма битка може скоро да се съсредоточи върху Харков.
Сравнението на Залужни с Първата световна война и фокусът му върху това как тя е била безизходица, в която и двете страни са изкопали дълбоки окопи и са изтребвали взаимно с артилерия, е наполовина образ на случилото се в тази война. Другата половина от историята е, че Германия е загубила войната, защото не е могла да поддържа битката, тъй като е нямала достатъчно военни запаси и дори храна за своите войски. След като САЩ се присъединиха към съюзническите сили, балансът се наклони в тяхна полза.
Проблемът на Зеленски е, че той не може да спечели чуждестранна подкрепа за Украйна, като рекламира безизходица. Изявленията на Залужни, които също така включват нереалистични искания за оръжия и технологии – някои от които просто не съществуват – също създават проблеми за Зеленски. Президентът, разбира се, иска повече доставки и самолети, но той продължи да твърди, че с тези доставки Украйна ще може да изтласка Русия от Украйна.
Добър пример е въздушната мощ. Украйна иска от 100 до 150 F-16. Реално погледнато, няма къде да ги настани и има малко квалифицирани пилоти да ги управляват. Два разглобени F-16 бяха транспортирани с камиони в Украйна в началото на ноември. Сега има пет F-16 в Украйна, но те трябва да бъдат сглобени отново.
Двете шепи F-16, които скоро ще бъдат прехвърлени в Украйна, едва ли ще направят разликата на бойното поле. Първо, това са стари модели на F-16, които няма да бъдат лесни за поддръжка и не могат да се мерят с най-добрите руски самолети. Още по-лошо, при всяка офанзивна употреба тези F-16 трябва да могат да работят в сгъстената бойна среда на руската противовъздушна отбрана.
Русия наскоро подсили своите тактически части с нови мобилни системи за противовъздушна отбрана. Перспективата старите европейски F-16 да се конкурират успешно с тях не е добра.
(Обърнете внимание: САЩ трябва да внимават с използването на пилоти-наемници или умело маскирани европейци, летящи със самолети в Украйна. Този трик може да има обратен ефект.)
Зеленски също така се опитва да накара Конгреса на САЩ да даде на Украйна повече милиарди, включително пари за заплати на държавните служители, военните и пенсионерите. Само тазгодишната сметка е 16,3 милиарда долара.
Общата заявка за Украйна е колосалните 61,4 милиарда долара, от които повече от 45 милиарда долара са за военни доставки. Общата сума би стигнала за закупуването на пет или шест самолетоносача. Украйна ще използва тези пари уж за една година (но вероятно с още повече искания по-късно през годината). А самолетоносачите остават във флота 50 години.
Президентът на САЩ Джо Байдън имаше блестящата идея да комбинира популярната израелска помощ за войната срещу Хамас с украинската помощ, по-малко популярна и малко вероятно да предизвика сериозно внимание на Капитолийския хълм. Зеленски видя това като чудесна възможност за него да посети Израел, за да "покаже солидарност" и да се увери, че всички разбират, че Израел и Украйна са заедно. Той искаше да се снима с премиера Бенямин Нетаняху и с израелския президент Исак Херцог, за да подчертае това.
Зеленски смяташе, че Тел Авив ще забрави острите критики към Нетаняху и Израел. Миналата година Зеленски каза, че Израел е виновен за руско-иранския съюз. Той поиска оръжия от Израел, особено от неговата система за ПВО "Железен купол".
Израел беше против прехвърлянето на най-добрите си технологии в Украйна, опасявайки се, че ще бъдат компрометирани и ще попаднат в ръцете на Русия. Израел също така не искаше да си създава още повече затруднения с Русия и да губи всякакви лостове за влияние в отношенията си с Москва.
Изглежда, че посещението на Зеленски, вероятно организирано от Държавния департамент на САЩ и Белия дом, не е било одобрено от израелската страна. Вашингтон има обичая да смята, че ако каже "Скочи!", отговорът винаги ще е "Колко високо?" Нетаняху обаче каза, че не е време за посещение на Зеленски.
Вашингтон поднови усилията си и изви ръцете на израелското правителство. Но посещението изглежда е провалено, когато новината за инициативата изтече в израелски телевизионен канал. От израелска гледна точка обвързването на помощта за Израел с помощта за Украйна не е добра идея, особено когато вече има битка в Сената по въпроса.
Зеленски изглежда се е отдръпнал, обвинявайки за всичко руснаците. В понеделник той каза, че е "очевидно", че войната в Близкия изток "измества фокуса. Мисля, че това е една от целите на Руската федерация."
Дори посещението да се осъществи сега, то няма да има пропагандната стойност, която Вашингтон и Украйна искаха.
Мирни преговори
Има многобройни задкулисни опити за провеждане на преговори между Русия и Украйна. Докато Вашингтон настоява за повече помощ, той също така проучва начини да изработи пътя към някакъв мирен процес с Русия.
Зеленски, разбира се, е против преговорите с Русия. "Нямам никакви отношения с руснаците. И те знаят позицията ми. Това е позицията на моята страна; това е позицията на нашия народ. Ние не искаме да водим никакъв диалог с терористите, аз не съм готов да говоря с терористите, защото тяхната дума е нищо, нищо. Не можем да вярваме на терористите, защото те винаги се връщат."
Ключов проблем е възприятието на Русия за войната в Украйна и нейната "специална военна операция". Русия смята, че битката в Украйна е битка между НАТО и Русия. Следователно преговорите непременно ще трябва да включват не само Украйна, но също и НАТО (което в крайна сметка означава Вашингтон).
Докато руснаците със сигурност искат да уредят териториалния въпрос (и като разширят защитата на рускоезичното население в Украйна), те също искат НАТО да излезе от Украйна.
Войната с генералите
Зеленски вероятно е загубил подкрепата на висшите си генерали, но достатъчно ли е това, за да наложи промени в ръководството на Украйна? Трудно е да се отговори на този въпроса. Много зависи от резултатите на бойното поле.
След няколко седмици Авдеевка може да бъде превзета от руснаците и украинските сили да бъдат отблъснати. Промените на други места могат да бъдат отрицателни за украинската армия, която изпитва отчайващ недостиг на жива сила.
Другата част от уравнението е подкрепата на военните и разузнавателните агенции. Главното управление на разузнаването (ГУР към МО) е военната разузнавателна агенция на Украйна, ръководена от генерал Кирило Буданов. Невоенното разузнаване е известно като SSU и е наследник на руското КГБ. Ръководи се от Васил Малюк.
Ако има реална заплаха за Зеленски, тя може да дойде от Буданов – и всеки съюз между него и украинските генерали може или да принуди Зеленски да се съгласи на преговори с Русия, или да доведе до смяната му.
Ясно е, че настоящата тенденция на събитията е негативна за Зеленски и за Украйна като цяло. Войниците на бойното полето вече го знаят. Ще вземе ли Зеленски завоя, или ще изчака неизбежното?
*Д-р Стивън Брайън е водещ експерт по стратегическа и технологична сигурност. Бил е директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и заместник-министър на отбраната по въпросите на политиката. В момента е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна версия
RSS канали
