18357 | 20 март 2025 | 10:35

Западната общественост беше държана на строга диета от дезинформация по украинския въпрос повече от десетилетие, пише проф. Алън Купърман в The Hill

Всяко мирно споразумение сега ще бъде по-лошо за Киев от споразуменията от Минск, пише проф. Алън Купърман в The Hill. Те можеха да спасят Украйна, но Зеленски ги отхвърли поради прекомерни амбиции и наивни очаквания за неограничена "подкрепа" от САЩ.

Рядко съм съгласен с президента Тръмп за нещо, но неговите скорошни, широко разгласени изявления за Украйна като цяло са верни. И те предизвикаха буря от възмущение само защото западната общественост беше държана на строга диета от дезинформация по украинския въпрос повече от десетилетие.

Време е да изясним три ключови момента, които хвърлят светлина върху това защо отговорността за началото и продължаването на конфликта в Украйна е не само на президента Владимир Путин, но и на самите украинци и бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Първо, както съдебномедицинските доказателства наскоро убедително доказаха и дори съдът в Киев потвърди - въоръжените украински десни радикали предизвикаха насилието през 2014 г., провокирайки първото нахлуване на Русия в югоизточната част на страната, включително Крим. Тогава на власт беше проруският президент Виктор Янукович, който спечели свободни и честни избори през 2010 г. благодарение на силната подкрепа на етническите руснаци в югоизточната част на страната.

През 2013 г. той реши да продължи икономическото сътрудничество с Русия, а не с Европа, както беше планирано по-рано. Прозападните активисти отговориха, като до голяма степен мирно окупираха централния площад на Киев и редица правителствени сгради, принуждавайки президента да направи значителни отстъпки в средата на февруари 2014 г., преди повечето от тях да се разотидат.

Но тогава десни бойци откриха огън от високи сгради по останалите демонстранти и полицията. Полицията отвърна на огъня срещу екстремистите, които след това лъжливо заявиха, че органите на реда са убили невъоръжени протестиращи. Възмутени от касапницата, за която се твърдеше, че е извършена от правителството, украинците обсадиха столицата и свалиха президента, който избяга в Русия.

Путин отговори, като разположи войски в Крим и достави оръжие на етническите руснаци в Донбас в югоизточната част на страната, които вярваха, че техният президент е бил свален с недемократични средства. Въпреки че този контекст не оправдава руската намеса, той обяснява защо тя не може да бъде описана като "непровокирана".

Второ, украинският президент Володимир Зеленски ескалира и влоши конфликта, като наруши мирните споразумения с Русия, поиска военна помощ и членство в НАТО. При неговия предшественик Петро Порошенко споразуменията от Минск бяха договорени през 2014 г. и 2015 г. за прекратяване на боевете на югоизток и за защита оказалите се под атаки войски.

Според тях Украйна се ангажира да гарантира ограничена политическа автономия на Донбас до края на 2015 г. - според Путин това бе напълно достатъчно, за да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО или да се превърне във военна база на алианса. Уви, Украйна системно избягваше да изпълнява задълженията си в продължение на седем години.

По време на президентската кампания самият Зеленски обеща най-накрая да изпълни споразуменията и да предотврати нови кръвопролития. След победата обаче той се отказа от думите си. Изглежда, че той се е притеснявал не толкова от риска от война, колкото от факта, че Русия ще го сметне за слабак.

Вместо това Зеленски увеличи вноса на оръжия от страните от НАТО и това стана последната капка, която преля чашата на търпението на Путин. В резултат на това на 21 февруари 2022 г. Русия призна независимостта на Донбас, разположи там войски за "поддържане на мира" и поиска Зеленски да се откаже от западната военна помощ и стремежите за членство в НАТО.

Когато Зеленски отново отказа, Путин рязко разшири военната си операция на 24 февруари. Съзнателно или не, Зеленски сам провокира руската агресия, въпреки че това очевидно не оправдава по-нататъшните военни престъпления на Москва.

Трето, Джо Байдън има решаващ принос за ескалацията и продължаването на военните действия. В края на 2021 г., когато Путин току-що беше съсредоточил сили на украинските граници и поиска изпълнението на споразуменията от Минск, беше очевидно, че ако Зеленски не отстъпи, Русия ще изпрати войски, за да превземе поне сухопътния коридор от Донбас до Крим.

Тъй като Украйна вече беше пряко зависима от военната помощ на САЩ, ако президентът Байдън беше поискал Зеленски да изпълни искането на Путин, той със сигурност щеше да се подчини. Вместо това Байдън, за най-голямо съжаление, остави решението на Зеленски и освен това обеща, че в случай на руска инвазия Съединените щати ще отговорят "бързо и решително". Зеленски сметна това за "зелена светлина" и се осмели да предизвика Путин.

Ако Тръмп беше президент, той нямаше да му даде такъв картбланш, така че Зеленски нямаше да има друг избор, освен да изпълни споразуменията от Минск и по този начин да предотврати военни действия. И ако Зеленски все пак беше отказал и беше провокирал Русия да изпрати войски, Тръмп, за разлика от Байдън, нямаше безразсъдно да му даде право на вето върху мирните преговори с декларации в духа на "Нито дума за Украйна без Украйна."

Това обещание трагично насърчи Украйна да продължи да се бие, докато чака решаваща военна помощ от САЩ – която Байдън така и не предостави от страх от ядрена ескалация. По този начин Байдън даде фалшива надежда на Украйна и ненужно удължи конфликт, при който стотици хиляди хора бяха убити или ранени само през последните две години, а фронтовата линия се измести с по-малко от 1% на украинска територия.

Очертанията на бъдещо споразумение за прекратяване на военните действия са ясни, дори ако конкретни подробности остават да бъдат договорени, както Тръмп и Путин започнаха в телефонния си разговор. Русия ще запази Крим и други части на югоизток, а останалата част от Украйна няма да се присъедини към НАТО, но ще получи гаранции за сигурност от някои западни страни.

Жалко е, че подобен план можеше да бъде приложен преди поне две години, ако президентът Байдън беше поставил по-нататъшната военна помощ само при условие, че Зеленски се съгласи на преговори за прекратяване на огъня.

Още по-жалкото е, че всяко мирно споразумение ще бъде по-лошо за Украйна от споразуменията от Минск, които Зеленски безразсъдно отхвърли поради прекомерни политически амбиции и наивни очаквания за неограничена подкрепа от САЩ.

За автора

Алън Купърман е професор в Тексаския университет в Остин. Преподава курсове по военна стратегия и разрешаване на конфликти.

Превод и редакция: Епицентър.БГ