Едно 19-годишно момче с български паспорт в джоба ще играе баскетбол в „Барселона“. За подписа му управата на 18-кратния шампион на Испания и двукратен европейски първенец брои 2 млн. евро за 4 години. Той се казва Александър Везенков. Сигурно си мислите, че е ужасно талантлив. И с основание. Талантът в професионалния спорт през XXI век обаче вече не звучи особено актуално. Нито достатъчно, за да те изстреля в орбитата.
Това лято перлата на гръцкия „Арис“ не отиде на море. Реши, че на него ваканция не му се полага, и даде сам на себе си само пет дни почивка, в които да не влиза в залата, да не хваща топка и да не припарва до фитнеса. На шестия облече екипа и започна индивидуални занимания, включващи стотици стрелби дневно.
Делят го дни от самолета за САЩ. За разлика от други той не страда от синдрома на т.нар. американска мечта. Когато му отпуснаха стипендия за елитния университет „Ксавиер“, се разплака, но отказа на треньора, защото сърцето му бе все още в „Арис“. Мнозина бързо го упрекнаха и че оттегли името си от драфта на НБА, защото „не му достигало смелост“.
Нищо подобно. Везенков е 206 см кураж - точно колкото е и висок. Да кажеш „не“, понякога е много по-тежко, отколкото да следваш тълпата.
Вместо селфита от плажа и лятна активност във Фейсбук младокът, който никога не е ходил в българско училище, просто защото не е живял у нас (роден е и е израснал в Кипър - б.а.), се ядосва, че американската му виза се бави. Трябва му, за да осъществи поредната си странна стъпка - да се превъплъти доброволно в ролята на опитно зайче в най-известния институт за спортни изследвания и превенция от контузии в света Peak Performance, или накратко P3, в Санта Барбара. Там той ще остане две седмици, в които ще позволи на учения от Харвард и основател на лабораторията - професор Маркъс Елиът, да го изследва от главата до петите на базата на съвременните компютърни технологии, с които работи. Д-р Елиът има цяла армия от специалисти по биомеханика, биохимия, физиология и неврология, които ще се опитат да помогнат на Везенков да се превърне в супериграч.
Ежедневните едночасови тестове засягат 5000 показателя - от еластичността на ставите на глезените и ротацията на коленете, до мозъчните реакции на спортиста по време на стрес и покой.
Лабораторията на бъдещето на д-р Елиът има дългосрочен договор за сътрудничество с НБА, а нейни клиенти са някои от най-големите имена в Лигата отвъд Океана като Дуайт Хауърд от „Хюстън“, Дерън Уилямс от „Бруклин“, Кайл Корвър от „Атланта“, избор №1 в драфта през 2014 г. Андрю Уигинс, шампиона в конкурса за забивки Зак Лавайн от „Минесота“ и др.
„Отивам там, за да науча кой съм“, пошегува се наскоро Везенков. Всъщност той отдавна е наясно кой е, накъде се е запътил и какво иска да постигне. Хубавото е, че го има. Макар да е един и макар България с нищо да не е допринесла за възхода му.
Детската му мечта бе да
облече екипа на „Панатинайкос“
Всяко дете си има мечти. Понякога тяхното несбъдване е най-доброто, което може да ти се случи, когато пораснеш. Като в случая с Александър Везенков и „Панатинайкос“. Лятото на 2014 г. за малко не прати 18-годишния тогава българин в редиците на гранда от Атина. Уж всичко бе уредено и уговорено, договор с клауза за НБА, отново в размер на 1 млн. евро, и бляскава перспектива за развитие. Тогава мениджърът му Ник Лотсос настоя момчето да остане още един сезон в „Арис“.
„Ще мине година и ти ще ми благодариш“, с тези думи агентът парира гнева на бащата на таланта - Сашо Везенков.
Лотсос се оказва прав. Година по-късно Везенков струва два пъти повече и напуска Гърция с идеалната визитка на топреализатор и борец в местната лига.
----------
В Америка го сравняват с Новицки
Въпреки че оттегли името си от участие в тазгодишния драфт в НБА, Александър Везенков не излиза от устата на специалистите в САЩ. За тези, които следят под лупа развитието му още от юношеския национален отбор, той наподобява Дирк Новицки по физика, но и по поведение на терена.
На 37-годишна възраст германският ветеран на „Далас Маверикс“ има зад гърба си 18 сезона в Лигата на извънземните, шампионска титла, награда за най-полезен играч и още куп награди. Над всичко друго американците поставят изключителния феърплей, скромност и харизма на 211-сантиметровото крило от Вюрцбург.
Ако сте имали късмета да попаднете на мач на „Арис“ в Солун и да видите как часове наред след срещата феновете стоят и чакат 19-годишния Саша Везенков, как пеят песни за него и скандират името му, ще разберете и че спортно-техническите качества на тийнейджъра далеч не са единственото, което го прави толкова специален.
Д-р Маркъс Елиът – основател на P3 лабораторията:
Най-голямата заблуда в спорта
е, че атлетизмът е дар от Бога
„Най-голямата заблуда в професионалния спорт е, че атлетизмът е дар от Бога. Цял живот работя да докажа противното и мисля, че след повече от 10 години упорство вече успявам. Атлетизмът не е кръвна група, с която се раждате - убеден е д-р Маркъс Елиът, човекът, разработил философията на института по спортни науки и изследвания P3. - Човешкото тяло е съвкупност от необятна база данни. Моята задача е да я колекционирам, след което да анализирам резултатите.
Мога да направя така, че да подобрите бързината си, да вдигнете отскокливостта си с няколко сантиметра. Мога да прогнозирам с точност какви контузии ви очакват и как да се предпазите. Най-много обаче се радвам, когато виждам как пред мен страхът в главата ви отстъпва място на храбростта на терена. Въпросът е дали вие искате това да се случи“, споделя лекарят от Харвард, превърнал се в сензация между елитните спортисти и клубове в САЩ.
Мъдростта на един почти 20-годишен младеж:
Не е достатъчно човек да се труди,
а да го прави по много и постоянно
„Парите за мен нямат значение. Аз се намирам в такъв етап от живота и кариерата си, в който единственото, за което мисля, е как да използвам всеки следващ ден, за да ставам по-добър и по-силен и като човек, и като спортист.“
Трудно е да повярва човек, че тези думи са изречени от Александър Везенков, който на 6 август тази година ще отпразнува своята 20-а годишнина по екип на славния „Барселона“.
„Родителите ми са моят най-верен барометър. Винаги са ме учили, че трябва да стъпвам здраво по земята, независимо какво се пише или говори за мен. Да помня кой съм, откъде съм, кой е бил до мен и ми е помогнал“, казва още младокът.
„Аз съм реалист. Не съм готов за НБА, преди НБА имам много да доказвам на себе си и на околните. Не бързам за никъде. Предпочитам да вървя по-бавно, но да съм сигурен, че няма да пропусна нещо важно, което да ми попречи да реализирам напълно потенциала си. Най-важното, което съм запомнил от своя баща, е, че не е достатъчно просто човек да се труди, а да се труди по много постоянно. Само тогава може да спечели уважението на хората“, споделя 206-сантиметровото крило.