1995 | 9 юни 2024 | 18:01

Той променя формата и структурата на митохондриите си, което играе роля за балансирането на оксидативния стрес

Учените може би са с една стъпка по-близо до разкриването на тайните на борбата със стареенето, съобщават Мейл онлайн и БТА.

Те са установили, че стимулирането на ген, който всички притежаваме, може да забави скоростта, с която клетките ни се износват.

Китайски учени се натъкват на откритието, докато изучават ДНК на плодови мушици. Те установяват, че един-единствен ген на насекомото определя дали то ще умре младо.

Изследователите проверяват този ген в база данни за хора и откриват 93% съвпадение с човешки ген, известен като DIMT1.

В лабораторни изследвания специалистите излагат човешки клетки на радиация, за да предизвикат увреждане, което донякъде е сравнимо с възрастовото деградиране, което се случва при хората.

Данните показват, че клетките с "подсилен" ген DIMT1 стареят с 65% по-бавно от непроменените клетки.

Екипът се надява, че откритията ще дадат тласък на изследванията за начините, по които може да се активира този ген при хората чрез методите на съвременната медицина.

Изследването е публикувано в списание Nature Aging.

Както човешкият ген, така и този на насекомите променя формата и структурата на митохондриите си, което играе роля за балансирането на оксидативния стрес, стимулиращ процеса на стареене. Митохондриите са отговорни за производството на енергия, от която се нуждае клетката – те са като „електроцентрали“ в телата ни, които доставят енергията, за да функционират клетките. Ако не получават необходимата им енергия, тъканите или органите на тялото не работят правилно - и това води до стареене.

За да открие тези гени против стареене, екипът анализира 1283 ДНК сегмента при насекомите и е открива неописания ген CG11837, регулиращ продължителността на живота им.

Когато изследователите увеличават активността на гена, плодовите мушици живеят с 59% повече.

Използвайки базата данни AlphaFold2, програма с изкуствен интелект, която изследва протеинови структури, екипът започва да търси подобни гени при хората. Така става ясно, че структурата на CG11837 е подобна на човешкия ген DIMT1.

Екипът провел ин витро изследвания, използвайки човешки клетки от възрастен мъж, като ги подсилвал, за да произвеждат повече DIMT1 в продължение на три дни.

Модифицираните клетки се делят със същата скорост като непроменените, но когато екипът излага двете групи на рентгенови лъчи, които увреждат клетките, се забелязва значителна разлика.

Клетките от подобрената група остаряват с 65% по-бавно и нарастват с 24% повече от тези в контролната група.

Научният екип е убеден, че изследването е стъпка към създаването на нови терапии, които имат за цел да променят гена на човека, за да лекуват болести и да удължават живота.

Изследователите установяват, че лечението е обърнало процеса на стареене при мишки. Гризачите, на които е инжектирана експериментална генна терапия, живеят 109% по-дълго след лечението в сравнение с тези, които са получили плацебо.

Тази генна терапия все още не е достъпна за хората, но според експертите това може да стане до пет години, отбелязва Мейл онлайн в публикацията.