104959 | 30 ян. 2015 | 08:30

От русенската Бърза помощ до столичните кардиолози грижите за 15-годишния Филип са като по учебник

Историята на Филип е истинска. Изцяло. Нищо че звучи като нереално красива приказка. На 9 септември м.г. 15-годишното момче от Русе внезапно изпитва силно притискане в гърдите, започва трудно да диша, единият му крак се схваща и побелява. Родителите викат Бърза помощ, откарват го в местната болница, където по спешност му правят скенер и установяват, че тромб е запушил артерията на крака, но главният проблем идва от аортата. Мигновено се свързват с детската кардиология в Трета градска болница в София, изпращат го дотам с оборудвана с апаратура линейка.

Столичните кардиолози още през нощта правят нужните изследвания и става ясно, че момчето е с дисекация на аортата. В това крайно тежко и животозастрашаващо състояние най-добрият у нас специалист, който може да помогне, е доц. Иво Петров – медицинският управител на „Сити клиник“, решават лекарите от Трета градска. От своя страна той тутакси се отзовава на спешния случай.

Разкъсването на аортата почти винаги е фатално

Дисекацията (разкъсването) на аортата е едно от най-смъртоносните заболявания - смъртността е 1% на всеки час. Това ще рече, че в края на първото денонощие от настъпването на пробива на основния кръвоносен съд ще са загинали една четвърт от хората, а в края на второто денонощие – половината, казва доц. Иво Петров. Той обяснява, че аортната стена, чиято дебелина е около 2 мм, има три слоя. Ако пробивът е и в трите, става дума за руптура и смърт та е почти мигновена. При Филип разкъсването е било в най-вътрешния слой: при това положение кръвта се подпъхва между него и останалите слоеве и там се създава едно ново „фалшиво“ пространство, изпълнено с кръв, което силно притиска нормалния „тунел“, по който върви кръвообращението. Така спира притокът на кръв към органите, нормално захранвани от аортата. Резултатът в случая е почти фатално запушване на червата, напълно запушена лява бъбречна артерия и напълно запушена артерия, която кръво снабдява левия крак. Междувременно фалшивото ново пространство непрестанно нараства по обем и може всеки момент да „гръмне“ - сиреч да настъпи руптура, което вече ще е изцяло фатално.

В световната литература не е описан толкова сложен случай

Първата операция започва в 8 ч. вечерта на 10 септември и продължава около три часа и половина. При нея доц. Иво Петров със стент разширява стеснения „тунел“ на аортата и така възстановява циркулацията на кръв в нея. При следващите две операции отново със стентове се нормализира кръвообращението в червата, в бъбрека и в крака. Накрая фалшивият „тунел“ се изолира напълно със специален стент-графт, който запушва мястото на разкъсването. Всичко това е направено ендоваскуларно – с достъп до засегнатите участъци през артериите на ръката и крака. Отворената операция, т.е. директната хирургична намеса, не би била уместна - смъртността при нея е от 50 до 70%.

Важно е да се изтъкне, че извършеното от доц. Иво Петров е уникално в световен мащаб. Операция, която премахва дисекации на две нива - едната на нивото на торакалната аорта и още една под диафрагмата, - не е описана в световната медицинска литература. Другият уникален факт е, че става дума за дете. Поначало дисекацията при деца е изключително рядка - в света са описани не повече от 4-5 случая, и то най-често с фатален край.

Скъпото лечение не струва и стотинка на родителите

Престоят на Филип в Трета градска болница продължава цели три месеца. През цялото време в интензивното отделение - на системи, под непрестанен лекарски контрол. Момчето и баща му, който е неотлъчно до него, не могат да се нахвалят от грижите, полагани от доц. Кънева, д-р Димитров и целия медицински персонал. Всички треперели за здравето му, гледали го като свое дете. А за преклонението, което изпитват към Иво Петров, нямат подходящи думи. За тях той е гений. „Той е човек с харизма. Учудващо е, че такива хора продължават да работят в България! Така присърце взе проблемите на Филип. На контролния преглед оня ден сияеше от щастие, че Филип вече е напълно добре“, разказва бащата Валери Маринов. Единственият останал страничен ефект от лечението е болка в левия глезен, от която момчето леко накуцва. Това изцяло ще отзвучи, убедени са лекарите. „Повече не споменавайте, че е болен. Не му създавайте комплекси, защото е здрав!“, казал Иво Петров. За по-бързото възстановяване на крака предложил да купи за Филип лекарство от Сингапур, закъдето скоро ще пътува - у нас го има, но е прекалено скъпо.

Тази история с щастлив край май наистина звучи неправдоподобно, защото не се наложило русенското семейство да плати и стотинка за невероятното лечение - нито за операциите, нито за престоя в болницата. Фондът за лечение на деца в чужбина поел разходите за стентовете. А „Българската Коледа“, с която се свързват по идея на доц. Кънева, ще плати предстоящото генетично изследване - за да се установи точната причина за тази страшна дисекация.

Да не би да се питате кои са родителите на тоя русенски тийнейджър, та да му се обърне чак такова специално внимание? Логично е да сме Тома Неверни, като всекидневно слушаме за какви ли не ужасии в родното здравеопазване! Ами и тук ще ударим на камък! Майката на Филип Павлина е сервитьорка в русенски ресторант, баща му също е бил сервитьор, но на пасажерски кораб по Дунава. В момента е безработен - принуден бил да напусне заради болестта на сина си... Е, значи стават чудеса! Дано да са повече и по-често!