Законът „Кунева“ отива на поправителен. Народното събрание ще гласува отново Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности в края на годината, а управляващата коалиция ще търси възможности за защитени сигнали, но не и за анонимни клевети.
Това съобщи съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев след заседанието на Съвета за развитие по коалиционната политика в петък. От думите му стана ясно, че предстоят още разговори и по отношение на ръководителя на бюрото за борба корупцията.
Меглена Кунева обяви, че на 3 декември правителството вече може да внесе отново законопроекта за превенция и борба с корупция. „След разговора ми с министър-председателя Бойко Борисов нямам съмнение, че законопроектът ще бъде силен“, посочи тя. „Зад такъв ангажимент трябва да стои цялото мнозинство, което подкрепя работата на правителството, това е тема, по която не можем да имаме различия“, отбеляза вицепремиерът.
Как се стигна до втория „исторически компромис“?
В четвъртък народните представители очаквано отхвърлиха Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. ГЕРБ и Реформаторския блок подкрепиха проектозакона, но опозицията, Патриотичният фронт и АБВ гласуваха "въздържал се". Основните критики към документа бяха, че няма как да има реална борба с корупция по високите етажи на властта, след като шефът на Националното бюро ще се предлага от Министерския съвет и ще се утвърждава от президента.
Кунева не успя да скрие разочарованието си от унижението в парламента. "Уплашиха се", сдържано коментира тя след гласуването. "Корупцията е много тежка вреда на управлението. Тя не се лекува със заклинания и билки, трябва хирургическа намеса. Този закон я даваше. Очевидно той е подплашил голяма част от народните представители с последиците, които може да има върху техните интереси. Аз не съм съгласна с това и смятам, че тази настойчивост ще продължи", посочи тя пред журналисти в кулоарите на парламанта.
В стаята на парламентарната група на Реформаторския блок Меглена Кунева буквално е изпаднала в истерия, твърдят източници на „Епицентър“. Вицепремиерката тропала с крак и заплашвала, че ще подаде оставка. Притеснени депутати пробвали неуспешно да я успокоят, обяснявайки й че от ГЕРБ вероятно ще се съгласят проектозаконът да бъде преработен и отново ще бъде гласуван в парламента. „Този закон не е мой, а на Министерски съвет. На практика Народното събрание бламира изпълнителната власт“, заявила Кунева. Депутатът Настимир Ананиев й предложил да подаде оставка като вицепремиер и да се поеме курс към предсрочни паралентарни избори. „Какво ще постигнем с оставки!“, отвърнала му вицепремиерката. Срещу тази опция се изказал и Найден Зеленогорски.
След инфарктната сбирка в парламента Меглена Кунева е провела дълъг разговор по телефона с премиера Бойко Борисов, твърдят още източниците на „Епицентър“. Тя се оплакала, че АБВ и Патриотичният фронт (ПФ) не са подкрепили нейния закон, въпреки че месеци наред депутатите от двете парламентарни групи публично изразяваха неодобрението към основни текстове от документа. Премиерът посъветвал заместничката си да се успокои и обещал да разговаря с лидерите на двете формации.
По-късно в четвъртък ръководството на „Движение България на гражданите“ (ДБГ) се събра на спешна сбирка в партийната централа. Резултатът от нея бе остра декларация, в която бламирането на законопроекта е оценено като "историческо петно, лепнато върху 43-ото Народно събрание". Хората на Кунева изразиха недоумение от липсата на подкрепа от страна коалиционните партньори от АБВ и Патриотичния форнт. "Случилото се разколебава нашите членове и симпатизанти в смисъла на участието на РБ в управляващото мнозинство. ДБГ ще направи тази оценка на Националния си съвет в събота и неделя и ще постави въпроса пред парламентарната група на РБ", завършва декларацията.
В крайна сметка е било решено „Движение България на гражданите“ да започне мащабна кампания в страната за мобилизиране на допълнителна гражданска подкрепа, а целта е засилване на обществения натиск в подкрепа на мерките срещу корупцията.
От ГЕРБ обвиниха Реформаторския блок за неуспеха на антикорупциоцния закон. Според хората на Бойко Борисов реформаторите не са осигурили необходимата парламентарна подкрепа предварително.
Управляващата четворна коалиция не се вслуша в съветите на анализатори, че ключови закони не се променят преди избори.
В петък лидерът на АБВ Георги Първанов се изказа остро срещу отхвърления закон „Кунева“. „Ако бъде приет антикорупционният закон, писането на доноси ще се превърне в професия“, заяви той. Според Първанов, предвидената в този нормативен акт възможност, да бъдат подавани анонимни сигнали за корупция, ще възроди писането на доноси. По думите му, дори в ГЕРБ, която е партия мандатоносител, има противници на този законопроект.
Законът „Кунева“ е безплоден
Борислав Борисов, АБВ
Минимум две неща в закона трябва да се поправят. Първо - не може да е независимо Националното бюро, когато председателят и заместникът му се избират от Министерски съвет и се освобождават от него и в същото време точно те да са призвани да разследват корупцията на висшите етажи на властта. Това просто е нон сенс.
Този орган е безплоден. Той очевидно не може да върши своята работа, тъй като самото съществуване на лицето Х, което е началник, е в зависимост от тези, които то трябва да разследва.
Второто, което трябва да изчезне от документа, са анонимките. По комунистическо време това беше най-деморализиращото обществото явление, когато всеки може да пише срещу всеки.
Опитите да бъде подведена ЕК са пагубни
Атанас Мерджанов, БСП
Позицията на БСП, за разлика от останалите парламентарно представени партии, е последователна. Ние бяхме против този закон, защото той е реакционен. Реакционен е защото не отчита правото за защита на всеки един български гражданин. В него се допускат практики, които са непознати в България през последните 25 години. Не на последно място е начинът, по който ще се ситиура новият орган, който ще бори „корупцията“.
Това ще бъде орган на изпълнителната власт, с посочен от министър – председателя началник. Това само по себе си вече е корупционно съмнение. Всякакви опити на Меглена Кунева и на отделни представители на Реформаторския блок да „съжаляват“ за провала на закона изглеждат съмнително. Мисля, че те по-скоро бяха доволни, че проектът не мина в пленарна зала. От цялата тази история най-потърпевш трябва да бъде самият Министерски съвет, който допуска такива закони в Народното събрание. Тези опити да бъде подведена Европейската комисия са по-скоро пагубни, отколкото удачни и полезни за българската действителност.
Нужни са повече разговори в управляващата коалиция
Цвета Караянчева, ГЕРБ
Трябва малко повече да се обсъждат нещата. Може би е хубаво да има повече дебати, преди даден закон да влезе в пленарна зала. Видяхте, че АБВ и ПФ наистина не бяха убедени, че законът „Кунева“ трябва да бъде приет на първо четене.
В управляващата коалиция трябва да се водят повече разговори. Колегите алармираха, че от закона трябва да отпаднат анонимките. Не бива да правим драма от всичко това. През следващите 3 месеца ще се поработи повече, с повече диалог, за да може проектозаконът да влезе в пленарна зала.
Шефът на Бюрото да се избира от НС
Красимир Каракачанов, ПФ
Категорично от преработения закон трябва да отпаднат анонимните сигнали. Нали се сещате какво ще се случи? Институцията ще бъде залята от сигнали от хора, които ще искат да затрудняват работата й.
Считаме, че шефът на Националното бюро трябва да бъде избиран от Народното събрание с по-широко мнозинство. Така може да се избегне прецедентът „Филип Златанов“, който изпълняваше политически поръчки на първия кабинет на ГЕРБ.
Реформаторите имитират борба с корупцията
Янко Янков, ДПС
Ние гласувахме „въздържал се“, което не изначава, че сме категорично срещу закона „Кунева“. Парламентартата група на ДПС счита, че в случая Реформаторският блок демонстрира поредна имитация за борба с корупцията. Всеки, който поне малко познава българското законодателство знае, че имаме много държавни институции, които са призвани да се борят срещу кражбите по високите етажи на властта.
Според нас трябва да се минимизира политическото влияние върху шефа на Националното бюро. Опасяваме се, че след като той се назначава от Министерски съвет, е възможно да имаме втори прецедент „Филип Тефтерчето“.