16820 | 26 юли 2015 | 13:06

Интервю на Кръстана ТАСЕВА за културата на лова и проблемите му

Харизан Харизанов е на 55 години, от Шумен. Изпълнителен директор е на компанията, която отговаря за недвижимите имоти на „Фикосота холдинг“. Ловец е от 2001 г., първи във фамилията от три поколения насам. Запалил го приятел. От 2013 г. е заместник-председател на шуменското ловно-рибарско сдружение „Сокол“. Увлича се и по автомобилния спорт. Има две дъщери и две внучки. Хвали се с разработената в сдружението уникална компютърна програма. Скоро ще я представят и ако се хареса, ще я предложат и на други сдружения.

- Г-н Харизанов, това лято шуменското ловно сдружение чества 127 години, то е едно от най-старите в страната. Не бяхме гледали досега церемония по освещаване на ловни знамена. Как ви хрумна?

- Нашето сдружение е второто в страната след търновското. В учредяването му е участвал чехът Франц Милде, основател на шуменската пивоварна. Не знаехте, нали? Сега събираме в книга историята на сдружението, защото, ако в този живот не я съберем, едва ли после някой ще се захване. А за знамената, макар да е записано в устава, досега нямахме светини и символика, които да ни обединяват. Дружинките нямаха знамена, с изключение на някои по-запалени. Още през 2013 г. започнахме да убеждаваме членовете да участват в ушиването им. Сдружението плати част от цената, останалото дадоха лов­ците, за да са им по-свидни и да ги пазят.

- Колко са членовете на шуменското сдружение, много ли са, малко ли са?

- Числото варира, но средно са около 1000. На мен са ми малко, най-добре е да са 2000. Това означава повече членски внос, повече пари от отчетени бележки за ловни излети. Годишният ни бюджетен разход е към 132 хил. лева.

- За какво ви трябват толкова много пари?

- С тях финансираме издръжката и дейността на сдружението. Плащаме данъци за сгради, такса смет, поддържаме ловни надзиратели, автомобил за обиколки, организираме курсове, лицензи, пушки, учебници, патрони, панички, машини. Има текущи за заплати, осигуровки, счетоводство, реклама. Да, кандидатите си плащат за курса, но преди това трябват налични за учебници и патрони. Отделно скъпо перо е птицевъдната волиера (голяма клетка за птици - б.р.) в с. Ивански за фазани и яребици, които купуваме от Русе. Да ги докараш е разход, трима служители работят там, плаща се на ветеринарен лекар.

- Защо се налага да ги развъждате във волиери? И птици ли няма вече? За зайците знаем.

- Има един много тежък фактор - промени се ландшафтът в полето. Причината е моделът на обработка на земеделската земя. Арендаторите изораха черните пътища и синорите, които са естествени укрития за птиците и за зайците. Освен това по нивите днес сеят само жито, царевица и слънчоглед, няма ги вече изоставените площи с балур (вид плевел - б.р.), който сутрин събира роса и пъдпъдъкът пие капките, а в ниското се крият фазани, яребици и зайци. Въдеха се сами. Текезесетата си сееха площи с фураж - люцерна, цвекло, от които имаше и за дивеча. Някога на 1000 дка ловувахме до десет часа и ни писваше от стрелба. Сега цял ден обикаляме, един пъдпъдък не намираме.

- Вече земеделците отглеждат само култури, от които се печели.

- Няма лошо, но оказва страхотно влияние върху възможностите за лов. В последните две-три години в землището на Царев брод, където аз ловувам, заек не съм виждал. Забраниха на арендаторите да горят стърнищата, но те измислиха друго - ръсят с раундъп и така си спестяват една оран. Животните усещат миризмата на химикала и бягат надалеч. Мъртви не сме виждали, но ги няма.

- Как се борите с това?

- Трудно. Проблемът трябва да се разгледа в широк дебат между Националното сдружение на ловците и министерствата на земеделието и на околната среда. Знам, че няма да ни угодят напълно, но не бива и всички да ни обръщат гръб заради бизнеса. Тогава по-добре да закрият ловното движение, ако не ги е срам. Ние сме шампиони по ремонти на закони. Законът за лова в последните 10 години е прекрояван 50 пъти! Това вече не е закон, трябва нов. Това искахме на митинг в София, но се месят много интереси.

- Какво става в ловните стопанства, които държавата предостави на юридически лица?

- Война е там! Моделът не дава достатъчно приходи и се вършат безобразия. Тези ловни стопанства нямат огради с териториите на ловните сдружения. Представи си 30 дка капан, направен от здрава ограда. Наоколо пълно с животни. Слагаш вътре два камиона царевица, отваряш вратата и за два дни влизат 500-700 животни. Изсмукани от природата. Затваряш вратата, дърпаш тира, караш ги в твоето стопанство и ето ти безплатни животни. Прибират всичко - сърни, прасета, елени. А там стоят двайсетина стрелци, въоръжени като сръбски тигри, гърмят и викат „Дай още!“. Ние вземаме разрешително за 60 лв., отиваме в гората и кучето даже не лавва. Не ви говоря нови неща, това доведе големи ловни територии да останат без животни.

- В Шуменско как е, натъквали ли сте се на такива капани?

- Сдружението стопанисва 92 600 хектара и слава богу, тук се опазихме от тази напаст. Добра комуникация имаме с различните структури на агенцията по горите на място. И второ, арендаторите на ловни стопанства тук не допускат това. Поне за такава бруталност не сме чули, щяхме да го усетим.

- Сечта как пречи?

- Страшно много, но не самата тя, ако се прави грамотно, а липсата на координация между нас и горските за местата и времето на дърводобив. Отиваме днес в една гора 20 души, гоначите пускат кучетата и... почват да реват щилки и да падат дървета. Кой да остане - ние с разрешението за лов, които нямаме право да се местим на друго място, или дърварите, които точно днес също са пуснати там. Да, те имат одобрен план за сеч, но ние не го знаем и влизаме в конфликт.

- Значи няма стиковка. Къде трябва да е тя?

- В горското стопанство, където се съгласуват и нашите, и дърводобивните планове. Е, не можем да се разберем. Интересът на ловците няма никакво значение.

- Къде е удоволствието от цялата работа? Вие само проблеми борите, като ви слушам.

- Това са проблеми на всички ловци в страната. Най-лесният път е да се откажеш, но редовият ловец разчита на своето сдружение да направи всичко възможно. За да стигнем до удоволствието и лакърдиите, трябва много - хранилки, фуражи, изгоряло масло против вредители, каменна сол разнасяме из балкана. Сега правим дивечови ниви, което е доста трудоемко. Ако правим всичко това съвестно, на финала има радост и приказки. Иначе се караме помежду си, псуваме кучето, но то какво е виновно, като няма следа. Така че ловът не е само стрелба.

- Един от вашите предшественици беше казал, че за ловец трябват много пари и високо IQ. Така ли е?

- Цената на курса при нас е 550 лв. и тя е минималната в страната. Трябва да вземеш изпитите по теория и практика. Тестовете идват от Агенцията по горите. Друг е въпросът, че половината въпроси са за изхвърляне като в учебниците за децата до IV клас. Тази година от 42-ма курсисти само един скъсаха на теорията. Това за IQ. Да, ловът е скъпо удоволствие. Пушка втора употреба е 300-500 лв., нова струва 1000-1500 лв. Летен комплект дрехи за август и септември с обувките е 350 лв. Нужна ти е раница за 50 лв., патрондаш за 30 лв., 50 лв. за патрони не стигат, ако има пъдпъдък. Транспорт до полето, разрешителни.

- И въпреки това...

- ... 120 000 души в страната са редовно регистрирани ловци и риболовци и не се отказват. В нашия регион хората имат по-малко пари за това хоби. За мнозина е трудно да отделят 50 лв. в месеца за лов. Някой си плаща билета, но не излиза. Друг ще гръмне веднъж и с това за него ловът свършва. Има старци, инвалиди вече, не могат без придружител, праща жена си да му плати билета, защото иска да се чувства ловец, защото дядо му и баща му са били, той 30 години е бил. Добре поне че промениха закона за образователния ценз и върнаха пушките на ветераните, които плачеха, че не могат да докажат в кое затворено преди половин век школо са учили.

- Още ли е модерно жени да стават ловци?

- Във всеки курс имаме жена. Някои са доста активни. Ако имаш жена в дружинката и тя излиза с групата, става талисман. Спират грубите приказки. Е, има жени, ще те овикат по-страшно и от мъж... Приятно е сутрин жена да дойде с джипа и да извади една баница. Иначе прасето минава покрай нея и после стреля, но никой не й се сърди. Това е част от емоцията.

- А защо никак не ви обичат природозащитниците? Особено кучкарите ви смятат за живодери и убийци.

- Сериозен конфликт между нас няма. Ние също сме природозащитници. Ако не храним, не пазим от бракониери, не чистим ловищата от вредни хищници, няма да има дивеч. Викаме и против поголовната сеч. Природозащитниците как спряха сечта? Не, керванът си върви. Още нещо. 120 000 души следваме закона и ловуваме прасе до края на декември. А в частните ловни стопанства гърмят до края на януари. Защо природозащитниците не поставят въпрос към този закон. Нали тогава прасетата са бременни? Защо не изтеглим началото на лова от 15 септември и да ловуваме до 15 декември? Оттам нататък вече има заплодени женски.

- Кажете повече за електронната програма, с която толкова се гордеете в сдружението.

- Разработвахме я десет месеца. Нанесени са данни за всички ловци с номера на карти, адреси, телефони и каквото се сетиш. От 8 август, като започнем да издаваме първите разрешителни, ще става с програмата. Тя следи и сроковете на отчитане. Ако дойдеш за бележка, а не си отчел предходната, системата сигнализира. Това ще подобри културата и отношението към организацията, ще улесни отчета и най-важното - ще дава анализ за цялата дейност, отнесена към всеки ловец. Поддържа се електронно досие на всяка дружинка със снимки, с решения от събранията. Млад ловец няма да се приема, ако в системата няма протокол на събранието.