16234 | 22 апр. 2015 | 14:10

Скоро предстои да се вземе решение дали отново да се отварят чувалите с изборни книжа

Една от секциите в Разлог отчете на парламентарните избори 70,4% невалидни бюлетини. От подадени 27 при 19 от тях има някакъв проблем и гласът не е зачетен. Във Варна и Велинград също има фрапиращи случаи. В една секция в морската ни столица невалидните гласове са били 41,1%. Там от подадени 263 извън правилата се оказали 108. Във Велинград пък от 503 пуснати бюлетини 236 са преброени като сгрешени.

Защо, каква е причината за тази „епидемия“ на места? Това грешки в резултат на неграмотност ли са, или е протестен вот?

Отговор на тези въпроси в момента търсят членовете на ЦИК. Общественият съвет към избирателната комисия направи анализ на явлението и отчете, че в 11 многомандатни избирателни района от общо 31 недействителните гласове са били повече от средните за страната - 6,29%. Проблем има в областите Благоевград, Бургас, Варна, Пазарджик, Плевен, Пловдив-град и Пловдив-област, Сливен, София-област, Стара Загора и Хасково. През миналата година преброиха общо 218 125 невалидни бюлетини. Според анализа на обществения съвет към ЦИК, ако се сумират тези гласове, излиза, че избирателят е отказал да преразпредели 15 депутатски мандата.

Рекордът бе поставен през 2011 г. на първия тур на президентските избори. Тогава ЦИК отчете 229 844 негодни гласове на избиратели.

През 2009 г., когато избирахме мажоритарни и пропорционални депутати, сгрешен беше вотът на 97 387 избиратели, а на парламентарния вот през 2013 г. - на 91 047. Наесен също се очаква лавина от грешки заради преференциите за общински съветници, които се въвеждат за пръв път. Тестът вече беше направен в Сърница. Там отчетоха над 500 невалидни бюлетини. Освен това избирателите ще трябва да гласуват с различни бюлетини и с различни номера - за кмет, за местен парламент, за преференция, и да отговорят на три въпроса от референдума, което със сигурност ще ги обърка.

Анализът на вота през 2014 г. показва, че три пъти повече са празните бюлетини или такива, в които е гласувано за повече от една листа. Те са били 163 727 и според някои социолози това е реалният протестен вот срещу всички партии и политическата система. Едва в 54 398 случая е гласувано само за една листа, но е отчетена грешка. Може или знакът да е излязъл извън квадратчето, или химикалът не е бил син. Смята се, че тъкмо това е „приносът“ на неграмотните. При местните избори обаче по-голям брой сгрешени бюлетини може да обърне вота. В с. Поибрене, област Пазарджик, например миналата година от 280 подадени бюлетини 102 са били невалидни. С тези гласове може да се вкарат един-двама или дори трима съветници. В шест секции в столичния район „Красна поляна“ всяка трета бюлетина е била сгрешена.

Въпреки неколкомесечните усилия на специалистите няма категорично становище кое точно води до рекордно високо ниво на невалидни бюлетини. Явлението се среща както в големите градове, така и в малки селца. Има го дори в секции в чужбина. Ето защо в доклад до ЦИК общественият съвет е направил предложение да се извърши проучване на терен чрез повторна физическа проверка в 139 секции в цялата страна. Идеята е при броенето да участват както представители на Централната избирателна комисия, така и на общинските съвети по места. Целта е да се разбере колко недействителни бюлетини не са били по образец за съответния изборен район. Например за депутат от София е пусната бюлетина за Ямбол. Освен това ще се преброи в колко точно са вписани специални символи като букви, цифри или други знаци. Смята се, че по този начин се отбелязва контролираният вот.

В момента никой не може да каже какви са основните причини за грешките, защото всички тези подробности не се описват в протоколите. Там всички сгрешени бюлетини са обобщени в едно число.

„ЦИК има решение да изясни причините за това явление, но още не сме решили точно как“, обясни говорителят Александър Андреев. Вече е подготвен проект на методика, по която да се извърши проверката, но тя не е гледана в работната група. Възможно е ЦИК да реши, че не се налага отваряне на чувалите с изборни книжа. Това е доста сложна процедура и досега се е прилагала само по нареждане на съда.

В парламента също мислят как да решат проблема. Илия Илиев от ДПС смята, че правилата за гласуване трябва да се опростят. Найден Зеленогорски от Реформаторския блок обаче се кани да внесе предложение, което да ги усложни. Той иска да няма номера на бюлетините, а да се гласува срещу име. Това означава, че валидна бюлетина ще могат да пуснат само грамотните избиратели.

Други депутати пък смятат, че е нужна по-дълга и по-добра разяснителна кампания как точно трябва да се гласува. Тепърва ще се умува дали да не се промени и графиката на бюлетината, така че да е ясно кога се отбелязва номерът на формацията и кога - на предпочитания кандидат. Каквото и да направят политиците, невалидните бюлетини едва ли ще изчезнат. Ако обаче и след местните избори има секции, в които 70% от гласовете са невалидни, да не се сърдят на избирателя. Защото той не е виновен, когато в 12 без 5 се променя изборното законодателство.