27898 | 6 ян. 2025 | 16:37

На 15 февруари социалистите може да променят устава и да изберат нов председател

В БСП са напът да хвърлят в коша прекия избор на председател на партията, наложен от Корнелия Нинова през 2017 г., научи Епицентър.бг. И да изберат следващия си лидер на първото заседание на 51-я конгрес, което е насрочено за 15 февруари. Така с един замах социалистите ще си „подредят къщичката“, вместо да се самоизяждат във вътрешнопартийни битки, които неминуемо ще съпътстват едни вътрешни избори.

Каква е ситуацията към днешния ден?

На последното си заседание, проведено на 15 декември, Националният съвет на партията реши първото заседание на 51-ят конгрес да е на 15 февруари, а прекият избор на председател – на 23-ти същия месец.

Според запознати тази последователност не е случайна. Още тогава се е мислело - след като се събере, конгресът да промени устава и да върнае старото положение – социалист №1 да се избира от делегатите на върховния орган.

Най-голямата организация в БСП – софийската, прие специална резолюция против прекия избор на конференцията си, проведена преди пленума. (Столичните червени бяха и най-острите противници на прекия избор на заседанието на 49-я конгрес на 5 февруари 2017 г., когато той се приемаше). Да не забравяме, че до началото на декември се говореше, че председателят ще бъде избран преди да се свика новият конгрес, за да може да приветства делегатите. Но после таймингът се обърна.

В момента кандидатите за председател на БСП са около 50, като с най-големи шансове са двамата съпредседатели на парламентарната група Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, евродепутатът Кристиан Вигенин и бившият лидер на БСП-София Калоян Паргов. Сегашният председател на столичните червени Иван Таков също имал доста номинации, но още не бил решил как да постъпи – да се опита да мобилизира столичните червени зад кандидатурата си или да подкрепи „очаквания победител“. Сред кандидатите е и бившият евродепутат Петър Витанов, но неговият статут все още е на изключен от партията. Витанов бе отстранен след последното заседание на конгреса на 11 февруари 2023 г. заедно с още 12 социалисти, защото окупираха трибуната на конгреса, несъгласни с това как се подрежда дневния му ред. Но за разлика от колегите си в онази акция, Витанов не е възстановен в партията, защото междувременно членувал в друга партия – Германската социалдемократическа партия. За разлика, например, от друг днешен претендент – кметът на Дряново Трифон Панчев.

С номинации за битката за шефския кабинет на „Позитано“ 20 са и двамата млади социалисти, които бяха начело на червените листи в 23-ти и 24-ти столични избирателни райони – Габриел Вълков и Атанас Атанасов. Вълков е председател на младежкото обединение в партията и се радва на подкрепа от почти всички проведени общински конференции.
Така че двамата младежи биха могли да разбъркат картите на фаворитите.

Но при избор от конгреса това би могъл да направи и някой, който макар и с номинации и с позиции в партията, е смятан от основните играчи за де факто отказал се от истинската надпревара. Като бившия министър на правосъдието Крум Зарков, който в момента е съветник на президента Радев. Или депутатът Драгомир Стойнев, за когото, казват, би могъл да играе силен фактор като бившия оргсекретар Кирил Добрев.

Не са известни и настроенията сред делегатите, голяма част от които са млади хора със скромен партиен стаж, което пречело поведението им да бъде изчислено.

Заради всичките тези неясноти решението в полза на отмяната на прекия избор още не било циментирано.

Съществували и чисто юридически въпроси, които биха могли да спънат провеждането на избор още на 15 февруари.

Гледните точки са две, като и двете имат своите привърженици.

Според едната няма никаква пречка върховният ръководен орган на партията, какъвто е конгресът, на едно заседание да промени устава, отменяйки прекия избор на председател, и да избере нов председател. След това и новият устав, и новият председател се регистрират в съда. Тази теза е смятана за класическа на „Позитано“ 20, тъй като такава е била практиката досега.

Но има и друго виждане. А то е, че след като конгресът промени устава, той трябва да бъде регистриран в съда. И едва след като тази регистрация стане факт, може да се пристъпи към процедурата за избор на председател на партията.
В този случай решаването на лидерския въпрос се отлага. За кога - зависи от бързината, с която се произнесе съдът. Чисто партиен проблем не би възникнал, защото конгресите на БСП са постояннодействащи и делегатите могат да се свикат на заседание по всяко време.

Отмяната на прекия избор - гордостта на Корнелия Нинова, би била своеобразна оценка от социалистите на нейния курс. Когато 49-ят конгрес възприе предложената от нея организационна реформа, въвеждането на пряк избор на ръководител №1 бе първият й стълб. Вторият - ограничаване на мандатите на депутатите социалисти до 12 години. Нищо чудно и това да отпадне. Както се казва, бившият председател може да приложи тези свои възгледи в новия си политически проект "Непокорна България".

А и още нещо - отмяната от БСП на прекият избор на партиен председател, присъщ за много европейски партии, ще бъде второ доказателство, че тази практика не се хваща на българската почва. Защото десните също я пробваха и се отказаха от нея.