60807 | 28 март 2017 | 21:47

В столицата, чието второ име е Ад-Доура, супермодерното сити съседства с исторически квартали, заобиколени от палмови алеи и широки булеварди

Благодарности към Qatar airways

Откакто катарските авиолинии вършеят от полюс до полюс, няма начин да не ви се случи да имате престой на летището в Доха. И понеже предвидливите домакини вече отмениха задължителните  визи и имаме право на 90-часов престой, да се възползваме от безплатните турове на Доха, които организират от ранно утро до 20,30 вечерта.

По-предвидливите, обаче, могат да си наемат гид с кола и шофьор и дори да извъртят един круиз с традиционно корабче дау в залива Корниш. И през деня гледките си ги бива, но нощем светлините на небостъргачите се гънат  в небето като екзотични танцьорки.

От летището до столицата на Катар са само 15 минути.  Ако София през нощта е като обезлюден град, то в Доха оживлението е изненадващо. Главно мъже в бели галабии с огромни джипове-чудовища наоколо. В Катар очевидно е също като в Дубай - колкото ти е по-голям джипът, толкова по-голяма работа си.

Колкото и гигантски да са сградите обаче, Доха внушава неуловима атмосфера на древна история. Е, в Катар 200-те милиарда долара брутен вътрешен продукт определено успяват да компенсират немилостивата природа. В столицата, чието второ име е Ад-Доура, супермодерното сити съседства с исторически квартали, заобиколени от палмови алеи и широки булеварди.

Също както високо технологичните яхти се разминават в залива с традиционните платноходки дау, които продължават да се строят без употребата на нито един пирон, а формата им не се е променила от 4-и век, когато Синдбад Мореплавателя е стигнал с такава лодка чак до Индонезия.

Защото територията на днешен Катар - 11,4 хиляди кв. км, е една от люлките на цивилизацията. Този отрязък на Персийския залив се споменава от Птолемей през 2-ивек сл. Хр. Но според учените тук е имало живот още преди 50 000 години. През новата ера по тези места се появяват арабските племена, през 7-и век Катар е част от Арабския халифат. Между 13-и и 14-и век градът е управляван от емира на Бахрейн, а после се оказва под португалски ботуш. От 1872 г. попада в рамките на османската империя.

Доха става световноизвестна чак в средата на 18-и в. благодарение на изключителните перли, добивани в Персийския залив, много ценени както в Азия, така и в Европа. Въпреки това градът до началото на 20-и век е бил селоподобна столица на най-бедната държава в Югозападна Азия. От средата на 19-и век най-влиятелното семейство в града става Ел Тгани, което бързо завоюва властта в цял Катар.

Когато през 30-те години на 20-и век настъпила  криза на пазара на перли, вследствие от световния крах, Катар бил пред банкрут.

Представяте си с какъв възторг емирът е възприел вестта за наличие на нефт в околностите на Доха. Направо е хвърлял кандора си във въздуха (кандор е онази черна препаска, с която придържат белите „чаршафи” върху главите си). През 1935 г. оформят концесия за добив на черното злато, а от 1939-а към арабската държавица започва да тече системен паричен поток, който в днешни дни се е превърнал във финансово

цунами.

Е, Втората световна война забавя малко шеметното развитие, но още през 1949-а нефтодобивниците отново се хващат за сондите. Народът живва значително при управлението на емира Али от 1949 до 1960 г., когато доброволно предава юздите на сина си Ахмед. Той пък решава да се еманципира от Англия, но успява да го стори чак през 1971 г.

Шейхът опитва да преговаря с Бахрейн и Обединените арабски емирства за конфедерация, но работата се разсъхва и Катар се оказва самостоятелна държава. Дворцов преврат изпраща Ахмед в историята и на престола се възкачва бившият премиер Халифа бен Хамад от споменатото вече семейство Ел Тгани, чието име, ошлайфано през вековете, звучи вече като Ал Тани.

Синът на емира поема властта през 1995-а и оттогава започва онова грандиозно строителство, намигването на което наблюдавахме от крайбрежната алея. Хамад бен Халифа ал Танииздига обществени и жилищни сгради, разширява пристанището и изобщо харчи парите от нефта не само за ферарита и скъпи ездитни коне. А в полза на обществото.

Днес 80 на сто от населението на Катар, което е близо 2 млн. души, живеят в столицата Доха. А там едва 30 процента са местни. Останалите работят за тях.

Просперитетът на държавата определено се дължи на факта, че под пясъците на Катар дремят 15% от световните залежи на газ и несметни количества нефт.

За разлика от водата, която в миналото се е събирала в долчинки при случайни валежи, а сега изцяло идва от морето. Милиони литри дневно се пречистват за пиене, за миене, за напояване на тучните зелени ливади и за освежаващите водоскоци на всеки ъгъл. Една бутилка вода струва 2 катарски риала - колкото един галон бензин.

В Катар вече никой не се гмурка за перли, а за скариди ходят внесени от странство рибари. Извън Доха има едва няколко града, скупчени главно около нефтени и газови находища.

Докато столицата се е превърнала в търговски и финансов център, където всеки ден се издига нещо ново, а архитекти от световна величина смятат за висш комплимент да бъдат наети за построяването на поредната приумица от метал и стъкло с помощта на китайски, индийски и филипински работници.

Ако се случите в Доха по вечерно време, изгледът от Музея за ислямско изкуство към търговското сърце на града през залива е достоен за десктоп на компютъра. Вие и фотоапаратът ви се оказвате в своеобразен „сандвич” между творбите на двама прочути архитекти - Жан Нувел и Ай Ем Пий.

Пред очите ви е яйцевидната „Бурж Доха” (бурж на арабски означава кула) на Жан Нувел - френският творец, носител на наградата „Прицкер” - архитектурния еквивалент на „Оскар”. Той е издигнал същите по форма, но различни по изпълнение постройки в Барселона и Лондон. На всеки изглед от британската столица се вижда или Окото на Лондон, или сребърното яйце на Нувел.

Тукашното обаче, напомня типичните за Доха гигантски гълъбарници, но е изработено сякаш от характерния за местните сребрари филигран. Нощем светлината пълзи по сградата и тя е ту златиста, ту оранжева, ту призрачно бяла. А конструкцията е създадена да понася безпрепятствено 50-градусовата жега.

Зад гърба ни остана Музеят за ислямско изкуство. Той пък е създаден от друг носител на „Прицкер” - китаеца Ай Ем Пий, прочул се със стъклената пирамида пред „Лувъра”.

За да сътвори сградата през 2008 г., 91-годишният архитект с месеци обикаля Египет, Испания, Индия, Сирия и Тунис, за да научи повече за исляма като религия и архитектура, преди да проектира музея в Доха. Мястото, определено за сградата, не му харесало и по заръка на Ай Ем Пий катарците създали изкуствен остров в залива Корниш.

Макар отвън Музеят на ислямското изкуство да прилича на случайно нахвърляни кубове, архитектът е закодирал в тях косият женски поглед зад фереджето в извивките на прозорците. Вътре определено витае мистична атмосфера, породена от дърворезбите от старинни джамии, древните преписи на Корана, молитвените килими, скъпоценните ковчежета за реликви... Най-ценните експонати са на повече от 1400 години. Не е за пропусканезабележителната астролабия, включваща старинни уреди, отчитащи времето за молитва и показващи местоположението на Мека. Входът за музея е безплатен. 

Сградата е осветена като произведение на изкуството и по хлад (както стана ясно това са малките часове на нощта) десетки жители на Доха идват в подножието на музея, разстилат одеяла и пиейки чай, наблюдават светлините на града. Поначало обиколката по крайбрежната алея „Корниш” - пеша или с кола, ще ви напълни очите с красота, а ушите - с шепота на палмите в парка и звънкия смях на водоскоците.

Чак ако се вгледате внимателно, ще забележите, че всяко дърво си има свое лично кранче, от което почти невидим индиец призори пуска необходимата доза вода. Ненапразно катарците смятат „Корниш” за най-красивото място в страните от Персийския залив.

На срещуположната страна са дворецът на шейха и Ислямският информационен център. Мястото, където управникът на Катар ходи на работа, е величествена колониална постройка в арабски стил, докато центърът прилича повече на стилизиран рапан със серпантинестата си архитектура.

Друго завладяваще място е амфитеатърът „Катара” - под открито небе, защото тук всяка капка дъжд се смята за изключително събитие. Каменната зала има 5000 места, а акустиката й е толкова съвършена, че дори да шепнете, ще ви чуят до последните редове. Тук се провежда

Катарският филмов фестивал, по чиито червен килим минават всички световни звезди, гостуват най-именитите оперни певци, а по време на Катар оупън най-добрите тенисисти си оспорват милионния награден фонд... на свещи. Всеки от 5-хилядната публика намира светилник под столчето си и го запалва, за да придаде допълнително атмосфера на напрегната игра. А се играе вечер, понеже няма спортист, способен да покаже бекхенд на 45 градуса на сянка, без да припадне.

Националният музей на Катар е разположен в двореца, където от 1931 до 1951 г. е живял шейхът АбдаллабинМохамед. Той се гордее с огромен аквариум на две нива. В горната му част са представени обитателите на крайбрежната зона, а в долната е събрано цялото многообразие от водния свят на Персийския залив. Не липсват дори гигантските морски костенурки, които вече са на изчезване.

Любопитни са свидетелствата за арабските експедиции от времето на великите географски открития, когато европейците са търсели пътя към Индия. Особено интересни са астрономическите начини за навигация на древните мореплаватели.

Всяко мъжко сърце обаче ще трепне пред сбирката от оръжия, основна част от която е частната колекция на шейха с уникални арабски саби и ножове, украсени със скъпоценни камъни. Експозицията е оценена на 50 млн. долара.

И понеже, когато им липсва нещо, катарците викат някой да им го построи, в залива са издигнали изкуствения остров Перла.  Местните не са нямали никакъв проблем със създаването на късчето земя с площ 400 хектара - пясък и камъни си имат в изобилие.

Размахът на строителството в Доха личи по изкуствения остров на стойност 2,5 млрд. долара. 320 хектара с изложбени зали, музеи, театри, хотели, ресторанти и луксозни магазини на всички световни марки. Перлата на Персийския залив има формата на бисерно колие с диаманти - 7600 жилища в двайсет и една 20-етажни кули за30 000 обитатели плюс още десет хиляди в 410 градски къщи и вили. Ще бъде окончателно готов за Мондиала.

Островът условно е разделен на няколко тематични района, всеки със собствен облик. В едниния са тераси с луксозни жилища, в другия - верига от най-високите в Катар постройки, заобикалящи разкошното пристанище, в третия - малки вили в полинейзийски стил около брега на "девствена лагуна", в четвъртия - къщи с мавритански "напеви".

Облакътваме се на мостче над типичен венециански канал. Като едното нищо може отнякъде да изпълзи и гондолиер, който да запее "О, соле мио!". То и без това изгревът не е далеч. Изобщо, както пишат създателите на острова: "Искахме да пресъздадем най-доброто от Средиземноморието и някои други красиви кътчета от планетата."

Между другото, от острова се стига до сушата по 20-километрово шосе, минаващо покрай девет малки частни островчета, собственост на най-богатите обитатели на Перлата. Всеки от тях носи името на най-скъпите бисери в света. Пътят води право на летището.

Напускаме Перлата и срещу нас се възправя усуканата като факел кула „Еспайър” - една от забележителностите на комплекса Спортс сити. На 36-те й етажа (при височина 318 м) са разположени не само офиси, ами музей на спорта, петзвезден хотел и басейн. Кулата „Еспайър” е символ на Азиатските игри през 2006 г. и олимпийският огън, който бил запален в нея, можело да бъде видян от всяко кътче на Доха.

Засега само гадаем какво още ще построят катарците за световното по футбол през 2022 г. Те вече са започнали и нямат проблем с парите.

Петте стадиона за мачове от световното първенство в Катар са по проект на Алберт Спеер в традиционен за Доха стил. Всеки от тях се отличава с характерен елемент.

Съоръженията са така проектирани, че да използват изобилното слънце чрез фотосоларни технологии, които ще осигуряват необходимата за фукционирането на стадиона енергия. С апаратура за контрол на климата пък в стадиона ще бъде точно 28 градуса независимо от жегите. Това ще превърне световното първенство през 2022 година в първото с контролирана температура. Катар се ангажира да построи система от метро и автобусен превоз между стадионите, като феновете ще могат да посещават повече мачове, без да сменят хотелите си.

Освен контролираната температура, на първенството в Доха ще има още доста първи неща – за първи път световно по футбол ще се провежда в Близкия Изток, в арабска страна и в абсолютна монархия.

За да парират критиките, че заради жегите в Катар за първи път надпреварата няма да бъде през традиционните месеци юни и юли, но дори и през зимата пак ще бъде доста слънчево и жарко, учени от университета на Катар са разработили специални изкуствени облаци. Очаква се те да отразяват слънчевите лъчи и мачовете да се играят на сянка.

На строежите се трудят работници от 18 националности, затова не е чудно, че надписите са на английски, испански, арабски и хинди. Най-големият дерт на запалянковците от Германия, Холандия и Англия най-вероятно ще бъде, че няма откъде да си купят жизненоважната за настроението им бира. Да не говорим за друг алкохол.

От организационния комитет се промуши информацията, че може би във фен-зоната на световното ще се продава слаб алкохол с временно разрешение, но засега това са само слухове.

Най-високото място в държавата е „връх” Курейн Абу алБаул - 103 м над морското равнище. Хубавото е, че има много плажове. Лошото - че могат да се посещават само от декември до февруари. Тогава пак е жега, но не е чак непоносима. Морето в Катар наистина е до колене. Заради пясъчните дюни на повече от сто метра навътре все е 50 см дълбоко.

В плитките води температурата понякога е равна на човешката - 37 градуса. Близо до брега има приказно красиви коралови рифове. Това е причина да не влизате във водата без задължителните обувки.

Крепостта Доха пък е в самото сърце на столицата. Тя е в марокански стил, издигната по време на османското присъствие. Крепостта Ал Зубра е под егидата на ЮНЕСКО и трябва да се види.

До нея е часовниковата кула. Осветена в бяло и розово, тя прилича на призрачна постройка със странните си арабски цифри. Натъкваме се на нова Перла. Този път това е фонтан. Изобщо тук май са обсебени от бисерите. Нормално! Толкова векове са се прехранвали само от тях. Водоскокът е близък до ума - разтворена мида с перла в нея. И понеже водата продължава да е кът, катарците демонстрират богатството си чрез безброй фонтани.

Нощна Доха