11615 | 18 окт. 2015 | 12:32

Резерватът Цаво със своите 21 000 кв.км. е вторият по големина в света

Когато ми казаха, че в националния парк Цаво слоновете има керемиден оттенък, а зебрите ходят с червени пижами си помислих "Боже, прекалили са с кенийската скоросмъртница!". Но това се оказа чиста истина! Цаво, със своите 21 000 кв. км е вторият по големина резерват в света и първи в Африка. Да бъдеш в Момбаса и да не отидеш на сафари в националния парк си е углавно престъпление. При това в Кения стрелянето по диви животни е забранено, така че откритите джипове курсират с въоръжени с камери и фотоапарати туристи.

А щом влезеш в саваната разбираш защо слоновете и зебрите са червени. И най-вече по каква причина хиляди любители на природата се стичат насам. Пръстта с цвят на доматена супа нереалистично контрастира със зеленината на дърветата и небето синьо като младоженски юрган. Ако не си виждал това почти далтонистично, но живо и красиво съчетание с очите си, а го гледаш само на картинка ще си помислиш, че намирисва на кич.

Цаво е разделен на източна и западна част, всяка със свой чар и животинско население. На Изток (площ от 11 000 кв.км) е царството на газелите, антилопите и африканските биволи. Но съща така на дребни и по-едрички хищници.

В джиповете радиостанциите непрекъснато жужат на суахили и водачите се уведомяват един друг къде слоновете са отишли на водопой и къде жирафи бръстят клони от дърветата. Цаво-Запад (9 000 кв.км чак до подножието на Килиманджаро) поразява с флората си. Въздухът се стеле като гъст парфюм от аромата на незнайни цветя, а над главите се стрелкат птици. На тучните ливади пасат кротко антилопи, зебри и носорози. Тук сред вулканичните планини се гушат наистина райски кътчета  като изворите Мзимиа. В прозрачните им води се плацикат хипопотами и крокодили. А със специална камера туристите могат да ги наблюдават и под водата.

Най-големият резерват в Африка е открит през 1948 г. Както простичко се изрази масайчето Маа "Дейвид Шелдрик отишъл в Лондон и им казал, че не бива повече да избиват животните". Впрочем, фондацията на Шелдрик и до днес се грижи за опазването на Цаво, а съпругата му поддържа сиропиталище за малки слончета.

Обветрен, в откритата кола в националния парк разбираш какво е усещането за свобода. Само дето ти е тотално забранено да слизаш от джипа. Водачите пазят теб от животните и обратното. Красотата на саваната в началото на дъждовния сезон, когато цветовете изпъкват през лупата на краткия тропически порой, е покъртителна. В по-влажните части на Цаво растат не само храсти, а и древни баобаби, чадърообразни акации, пустинни рози...Плюс повече от 60 вида млекопитаещи и над 400 разновидности пернати. Но световната известност на резервата идва от огромните стада "червени" слонове (общо повече от 10 000) и често срещащите се носорози (над 8 хиляди).

Е, невинаги ентусиастите успяват да заснемат "Голямата петорка" (лъв, слон, леопард, носорог, хипопотам), но е въпрос и на късмет. Наричат слоновете тук розови или червени, а  "обагрянето" им се дължи  на тяхната чистоплътност. Грамадните животни обожават банята, която ги избавя от досадните насекоми, а после се "пудрят" с червената прахообразна пръст на резервата. Те преживят листа и клонки по 16 часа в денонощието, отдъхват по 3-4 часа следобед и заспиват едва призори. При този хранителен режим не е чудно, че един възрастен слон поглъща по 300 кг листа дневно. В резултат на голямото количество слонове резерватът направо "оплешивява". Огромните животни посягат вече и на древните боабаби, до които преди не се докосвали.

Лъвовете в Цаво се отличават от събратята си в Нгоронгоро и Серенгети по своята големина, рошава грива и царствена осанка. "Вечерята" им във вид на антилопи спрингбок, орикс и импала се придържа в близост до реките, защото не може да носи на жажда. Всеки миг покрай джипа претичва или прелита нещо екзотично - бабуини и макаци, нереалистично шарени гущери агама, които приличат на пластмасови играчки, мангусти, марабу, хиени, гепарди...

Националният природен парк Цаво е на 290 км от столицата Найроби и на 210 км от пристанището Момбаса. Разполовява го железопътната линия между двата града, строена от англичаните в края на 19 век. Оттогава датира и легендата, че разбунените от градежа духове изпратили лъвове човекоядци да нападат строителите. Легендата разказва, че през 1898 два лъва за 9 месеца нападнали и умъртвили 135 работници. Наричали ги "Призрак и Мрак", а в Холивуд дори заснели едноименен филм по този сюжет. Зверовете били застреляни от лейтенант Джон Патерсън, който описал подвизите си в книгата "Човекоядците на Цаво", а убитите лъвове били изпратени в музей като ценни трофеи.

През 2003 г. обаче двама американски изследователи решили да реабилитират големите котки като разкрили, че те нападат хората, само когато са предизвикани от тях. Изследвайки дневника на Патерсън естесхтвоизпитателите от университета "Рузвелт" установили, че двата лъва са убили "само" 28 работници, а с годините бройката им набъбнала до 135. Учените Гноск и Петерханс установили, че лъвовете Призрак и Мрак убивали работници в продължение на няколко годинии и агресивността им била предизвикана от строежа на железопътната линия нарушил територията им.

Масайските войни, които наричат себе си лъвове, вече не са агресивни към "натрапниците", които докато бродят из Цаво искат да надникнат в колибите им. Някои по-предприемчиви кланове дори са превърнали временните си села в нещо като масайски Балкантурист за "бели серсеми". Те взимат такса от 10 долара, за да разгледаш селището им и е истински късмет да попаднеш в автентично, а не "бутафорно". Полуномадският им начин на живот кара масайските родове да търсят паша за стадата си. Щом я намерят жените иззиждат от пръст и кал колиби без прозорци, само с малки дупки за вентилация, в които е необичайно хладно.

Семействата спят върху тънки като пергаменти, изсушени кравешки кожи. А основната им храна е кръв, варена с мляко. Месо си позволяват при специални случаи, а кокошките, които отглеждат и яйцата им са само за продан. От кожите на добитъка правят още дрехи и обувки. Животинската тор се използва в строителство на колибите. А урината  за лечение.

Високите и стройни масаи се появяват около 16 век и се твърди, че идват от поречието на Нил. В Кения те са около половин милион. Селищата им се наричат "инканги" и са оградени с преплетени тръни и тклони, та хищници да не нападат тях и добитъка им.

В почти всяко масайско село има църква, но те са примирили Христос с езическите си вярвания в Нгаи, бога на дъжда. Според легендата този бог имал трима сина. На единия дал стрела и той станал ловец. На другия дал мотика и той станал земеделец. А третият станал пастир. И той е бащата на всички масаи. Те вярват, че са призвани да опазят всичкия рогат добитък на този свят и за да постигнат тази цел, за да успеят да си изхранят животните, нямат угризения да обират реколтата на земеделците.

Социалното им деление е на 3 степени, базирани върху етапите в развитието на мъжа: юноша, войн и старейшина. Когато момчетата станат на 15-18 г. им правят ритуално посвещение за „войн”. За целта преминават през поредица от изпитания, установени от съвета на старейшините. След това "издържалите" биват обрязвани и за "ръкоположените" започва "мъжката" им участ - да пазят добитъка, да крадат нови животни, да търсят пасища.

Преди години част от възмъжаването била задачата да се убие лъв, но макар и диви, масаите не са чак толкова тъпи, че да не спазват строгите кенийски закони. Чак след като минат няколко години и ДвойнътУ натрупа стаж и докаже способностите си, получава право да се ожени. Най-често като си открадне жена от съседния клан. Те нямат право да се женят помежду си и за да не стане грешка всеки род си има собствен знак, който жигосват върху лицата си още като малки и го носят с гордост. 

При масаите многоженството е "напълно законно", но при тях и понятието развод не съществува. Всички спорове се решават от старейшините, а всяко нарушение на правилата се наказва с "проклятие "Да ти умре добитъка!". От него можеш да се откупиш с едно теле и анатемата отпада. По-страховити клетни не си отправят, защото вярват, че ако даден старейшина прекали с наказанието, то може да се върне като бумеранг  при него.

Тази млада лъвица сякаш ми позираше, докато я снимах.