18711 | 24 ян. 2015 | 10:22

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали.

Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш сами гребат.

Това не е красив сън, а всекидневна туристическа атракция, организирана от „Арейбиън сий сафари“ в Султаната Оман. Морският гид Мохамед ал Риами е завършил частно училище в Англия, има докторска степен по медицина от университета „Джон Хопкинс“, бил е съветник на султана, но любовта към рибите надделяла.

„Делфините са GРS-ите на рибарите. Където се появят, значи наоколо има пасажи с риба тон. Достатъчно е да ги следват. И да внимават в мрежите им да не се заплете делфин, защото са защитени от закона. Ако е наслука, ще видите и китове“, разказва Мохамед ал Риами. Яхтата е заобиколена от стрелкащи се рибни пасажи.

Обвитият от глава до пети срещу жаркото слънце рибар надава вик и започва кечът му с гигантския улов в стил „Старецът и морето“. След 15 минути на палубата плясва 60-70-килограмова риба, която се въди само тук и се нарича „кингфиш“. Толкова е огромна, че рибарят я доубива с бейзболна бухалка. После позира за снимки с беззъбата си усмивка. На пазара в Мускат кингфиш върви по 1 риал килограмът (около 3,5 долара), а от него я изкупуват за 600 бейза (оманската стотинка).

Делфините продължават изящните си лупинги, а туристическите яхти обикалят фиордите на Оманския залив с дивата, но завладяваща красота на намръщена хубавица.

В един от заливите се полюшва султанският кораб. Изящният платноход е направен без нито един пирон по древната технология дау. Със същия кораб Синдбад Мореплавателя е обикалял света. Туристите снимат на воля позлатените гербове, докато на султанската охрана не й писва. Кой знае какво си мислят - че терорист е решил да вземе мярката на султанския платноход.

На рибната вечер в хотел „Карлтън“ кралски рибешки стек, изкупен за стотинки от рибарите, ескалира до цена от 25 риала за порция. Друга атракция за любителите на морски деликатеси са стридите в големи колкото детска длан черупки. Интерес- ното при тях не е вкусът, а... гласът. Те пищят! Всички стриди се ядат живи, но на тези много им личи. Защото издават сърцераздирателни крясъци при всяка капка лимон в тях. Като предсмъртен писък на новородени котенца. Човек се чувства като в роман на Стивън Кинг.

Рас ал Хад, Заливът на костенурките!

Едно от най-екзотичните преживявания в Оман е Заливът на костенурките Рас ал Хад. Там четири пъти годишно женски с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка.

Писък като на раждаща жена процепва нощта, шумно поемане на дъх и нов вик – снесено е още едно яйце. По-емоционалните наблюдатели се чувстват като душевни мародери. Костенурката ражда, а те дебнат с фотоапаратите си. Пясъкът се раздвижва като жив. Малки колкото кибритени кутийки новоизлюпени костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби, които ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета. Първа пресявка правят лисиците, които надушват яйцата на плажа и пируват с тях. Бебетата пък са напълно беззащитни във водата. Но оцелелите дочакват половата си зрялост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките за да снесат яйцата си.

47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен. Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при излюпването си преди 35 години, е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен колкото природата.

Костенурките са напълно глухи, но имат изключително обоняние и са много чувствителни към светлината. Ако ги стреснат, панически зариват снесените няколко яйца и с неподозирана пъргавина изчезват в морето. Глобата за уплашена костенурка е 50 риала (170 долара). На туристите обаче е разрешено да помагат на закъсалите в пясъчните бабунки току-що излюпени костенурчета да стигнат до морето.

Черупките им са меки като бебешка фонтанела и предизвикват неистово умиление.