6316 | 31 дек. 2015 | 08:47

Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалите 365 дни

На новогодишния карнавал в Панама има обичай да изгарят чучело на известен политик или на местна знаменитост. Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалата година. Разбира се, местните жители не желаят зло никому. Просто и тук важи прастарата формула - „Няма чучело, няма проблеми“ с надеждата новата година да бъде късметлийска и доходоносна.

В Панама традицията е всяко семейство да си има собствена миниклада, докато в разгара на шествието публично пламва я клонинг на Фидел Кастро, я на местен спортист или министър. За всички парцалени кукли има една дума - muñeco. Изгарянето им е придружено с шумен звън. Точно в полунощ забиват камбаните на всички огнеборски вишки в столицата Панама сити, в съпровод на клаксони. Адският шум има за цел да наплаши настъпващата нова година и да я накара да се „държи прилично“.

Според статистиката петте дни на карнавала се смятат за 70 процента от местните жители за най-големия празник, а 90 на сто от тях му отпускат края по „пълна програма“ - ядене, пиене и разгул. Строгите държавни служители, кротките чиновници, учители и банкери се превръщат в дяволи, вещици и всякакви зверове, защото шествието и веселбата са неудържим празник на живота, който изравнява разликата между добро и зло, богати и бедни, дори живот и смърт.

Всяка панамска провинция внася свой неповторим колорит в тържествата - например столичният им вариант силно се различава от този на островите Бокас дел Торо или в централната част на страната. Градчето Пенономе например се гордее, че там се провежда единственият воден карнавал. Цялото действие там е съсредоточено около реката със сутрешния кулекос - традиционно масово обливане с вода от маркучи под звуците на шумна и весела музика.

Освен уличните „спа процедури“ панамците обичат да се обсипват с бели конфети и серпантини и да се пръскат със сапунена пяна от балони. Дни преди кулминацията при настъпването на новата година, в Пенономе се стичат хиляди почитатели на забавленията. Т

Те опъват палатки, надуват гумени дюшеци, вадят спални чували и подготвят карнавалните си гиздила - огромни шапки сомбреро, бидончета с ремъци като раници, за за не им свършва бирата, маски, ярки пера, детски водни пистолети. Малобройните хотели са препълнени, при роднини понякога се тъпчат до 20 души в стая, а който не се бои от комари и буболечки, нощува под открито небе.

Всеки карнавален ден започва с кулекос. На централната улица са паркирани цистерни с вода. Точно в 10 сутринта пристигат първите желаещи да бъдат ритуално изкъпани от водните струи. Търговците също не спят. Освен бира и ром най-продаваните стоки са непромокаеми калъфи за камери, мобилни телефони и специални чаши, при които напитките не се пълнят с вода по време на масовото обливане.

Под ритъма на барабаните тълпите започват да скандират Agua! Agua! („Вода! Вода!“ - исп.). Върху цистерната се качват безстрашни момичета и момчета. Най-бързият от тях размахва карнавалния шланг. Мощни освежаващи струи поливат усмихнаните и танцуващи хора. Кулекосите продължават (с периодично зареждане на цистерните) до 3 ч. следобед. Докато ги пръскат неудържимо, любителите на карнавалното гурме си угаждат с карамелизирани ябълки на клечка, салами чоризо в сос барбекю, малки шишчета от говеждо месо със зеленчуци, полети обилно с всякакъв алкохол.

Разбира се, местните хора не само се веселят, ами гледат да изкарат по някоя балбоа (панамската валутна единица). Карнавалът обаче е „тотална далавера“ - всички зрелища са напълно безплатни, на участниците се раздават безброй фланелки, шапки и други аксесоари с рекламна цел, детските атракции са без пари. В Пенономе дори организират разходки с лодки за всички желаещи.

Във всички краища на Панама отличителното при карнавала е, че дори в разгара на нощта е сравнително безопасно и полицията бди за джебчии и нарушаване на тишината. А бреговата охрана внимава някой прекалил с местния ром да не влезе прекалено надълбоко. Мнозина се къпят заедно с карнавалните си костюми и причудливите си очила. По централните улици в ранния следобед тръгват първите карети, посрещани от възторжени аплодисменти.

Натоварените с претендентките за Кралица на карнавала коли се отличават една от друго по цвят, украса, декорация и момичета в костюми, надхвърлящи въображението. Кандидат-коронованите стигат до централния площад, където танцуват и се снимат с всички желаещи. Първата Кралица на карнавала е избрана през 1921 г. и се казва Бертилда Гуардия Карлес - жена с неземна красота, както я наричали навремето.

В наши дни в името на жанровото разнообразие дори обикновена чистачка може да грабне короната, стига да е с достатъчно атрактивен костюм. По традиция Кралицата се избира само от два от районите на столицата Панама сити - Кайе Ариба и Кайе Абахо (исп. - „горната“ и „долната“ улица), които се съревновават помежду си. Когато я изберат, тя се възкачва на богато украсен трон, разположен високо върху специален автомобил.

Всички празненства в столицата преминават по красивата крайбрежна променада Синта Костере край Тихия океан. Шествията обикновено вървят до полунощ, а след това тълпите се пренасят в клубовете и баровете. Музиката там е разнообразна - от електронна и хип-хоп до т.нар. панамско типико. Специално за карнавала в Панама се стичат почитатели на веселбата от всички краища на света - американци и канадци, европейци, както и жители на Колумбия, Коста Рика, Венецуела, Гватемала и т. н.