28645 | 3 ноем. 2015 | 08:30
-Г-н Вълчев, защо така ядосахте премиера Бойко Борисов за Плевен?
- Изборите са време, в което хората са с по-приповдигнат емоционален градус и допускам, че някой може да е казал някоя дума в повече, но напрежението в Плевен не беше малко. Това, което стана на първия тур засили съмненията за натиск. Некоректните практики също са факт и в този смисъл няма как да обвиним някого, че е реагирал. Буковлак е село, предимно с ромско население. Там резултатите са 1 900 гласа за ГЕРБ и 30 за РБ. Как да не се реагира.
- На приповдигнат емоционален градус ли отдавате реакцията на Петър Москов във фейсбук - „Ваше превъзходителстово, Плевен падна!“
- Петър Москов е емоционален човек, понякога се привежда в допълнително още по-емоционално състояние. Така е преценил, така е написал. Ако нещо повече е казал, да се извини! Но това не е големият въпрос. Големият въпрос е че в Плевен РБ заслужено победи и тази победа не бива да се омаловажава.
- Казвате Реформорският блок, но въпросът е единен ли бе той на изборите, или само залъгахте гласоподавателите с общата си регистрация?
- Истина е,че не успяхме да се явим навсякъде единни, но в над 90 % от общините се явихме като РБ с всички партии в него. Това не е малък процент. Някъде не успяхме. В Сърница, например където само преди няколко месеца бяхме на балотаж, сега не успяхме да направим дори листа. Това е голяма грешка. В Свищов не успяхме, там загуби синият кмет Станислав Благов.
- Получи се така, че кандидатите на ДБГ и СДС успяха, а тези на ДСБ – не. Какво е обяснението ви?
- За никого не е тайна, че в РБ от самото му създаване има две тенденции. Едната условно ще я нарека посткостова тенденция – ние да говорим на твърдите си ядра, да мразим всички, които не са по нашия калъп направени. Видя се, че тази тенденция хората не я харесват. Навсякъде, където опитахме с такива кандидати, те не успяха да стигнат равнището на листата. Обратно – когато се извадят хора, които говорят на всички, а хората ги припознават като лидери на всички – тогава успехът е на лице. Такъв е примерът с Георг Спартански в Плевен, такъв е и Йордан Йорданов в Добрич, който няма никакъв опит. Той няма и 30 години. Обратното - не искам да обиждам Вили Лилков, с цялото ми уважение към човека, но той има два пъти по-нисък резултат от листата. Идеята за кмета е точно обратната – той да се качи на партийните рамене и оттам да скочи, а не да ги натисне и да ги закопае до кръста в земята.
- Питали ли сте Радан Кънев защо харесва хора като Вили Лилков и като Чавдар Трифонов във Варна?
- Тепърва ще правим анализ в РБ. Не искам да персонифицирам отговорността, в крайна сметка сме колеги. Въпросът е ще успеем ли да дадем истинска оценка на това, което се случи и как ще вървим занапред. Важно е дали ще надделее идеята, която ние изповядвахме още при създаването на „България на гражданите“. Тогава аз бях предложил партията да се казва „Мислеща България“, т.е. Да се обърнем към мислещите хора. Ще припомня и че първата ни кампания бе под мотото „Да на нормалността“. Идеята бе да активираме нормалните и мислещи хора, а не да се затваряме зад тесни ядра, зад които всички са мръсници, а ние сме с бели ризи.
- Минава ли реформаторската нормалност през това да искаш да изчегърташ някого от властта, да заличиш червените крепости и т.н., каквато теза развива Радан Кънев от ДСБ ?
- Това не е моят стил. Знаете, че в „България на гражданите“ не гледаме по този начин на нещата. Това, че някой има възгледи, различни от твоите не го прави по-малко качествен от теб. Напротив, ти може да не изповядваш неговия възглед, но ти му дължиш вниманието и уважението, което искаш и на теб да ти се дължи. Целият въпрос е дали става дума за възгледи или за постигане на резултат с непочтени средства. Защото това, което видяхме в ромските секции на община Плевен, ни връща в произведенията на Алеко Константинов. Ще кажа, че неграмотността е стигнала страховити размери. Отказвам бъдещето на моите деца и на България да го решават хора, които не могат да четат. Ще се боря за въвеждането на някакъв образователен ценз.
- Проблемите на ромите няма да ги решим скоро, но ви моля да се върнем към проблемите на РБ. След изборите ще поставите ли отново въпроса за общ лидер на блока?
- Този въпрос от моя гледна точка никога не е бил най-важният. Не там е заровено кучето. От това не зависи дали РБ ще работи добре, или не. Може да има ротационен лидер, може да има силен колективен орган. Най-важното за РБ е накъде ще върви. И тук има два ясно очертани пътя. Единият е да се оформим като солиден политически субект, който да бъде алтернатива на ГЕРБ. Като казвам алтернатива нямам предвид да ги изчегърткваме или други подобни глупости, а да бъдем субект, който предлага различни политически решения, говори по различен начин на хората. Разбира се, не отхвърляме и партньорството, с цялото уважението, което дължим на голямата политическа сила, но важно е да бъдем алтернатива. Другото е, ние да се превърнем както по Живковото време беше БЗНС – едно постоянно присъствие, с двама министри със служебни коли, 30 души с апартаменти и на всеки парад в президиума всеки четвърти е земеделец.
- Извинете, но след като искате да сте алтернатива защо влязохте в изпълнителната власт, нима нямаше вариант да останете извън нея, но да я подкрепяте?
- Този въпрос се обсъждаше. И това беше възможност, но надделя другото становище. Не мисля, че е голяма грешка. Друго ни тежи в момента, не самото участие в правителството. РБ можехме да имаме и по-добър резултат на местните избори.
- Какво ви попречи да го постигнете?
- Това, че вече една година сме в управлението, а във видимия спектър реформите още се мержелеят. Станахме като в оня виц от социализма – що не вървял корабът? Щото 90 % от парата отива в свирката. Много приказки, много нещо, изнервяне на цели гилдии – и в крайна сметка, нито един законопроект. Така много дълго няма да изкараме.
- Да не намеквате, че ще в РБ ще поставите въпроса за ефективността на вашите министри?
- Ако сме политическа сила, която уважава себе си, задължително трябва да го направим. Една година в управлението е много време. За година се зачева и ражда дете. Не може за една година да сме още в началото и да казваме какви намерения имаме. За една година не можеш да имаш само намерения. След една година тръбва да имаш нещо, което да покажеш.
- Искате смяна на министри ли?
- Това е технологията на въпроса. Може и така да се тълкува, но голямата тема е какво трябва да се направи в определен сектор и има ли воля едно или друго министерство да го направи. Не зная дали си спомняте, но преди години един кандидат-студент по темата за освобождаване от турско робство беше написал: „Всички искали, но нямало кой.“ Ние много рискуваме да се наредим в една поредица от хора, които само викат: „Напред, Напред!“ Но никой не помръдва. Ако искаме да сме на терена трябва не само да тичаме в кръг, но от време на време да играем и с топката, белким вкараме и някой гол.
-Кой предложи министрите на РБ, дето само тичат в кръг?
- Подходът трябва да бъде различен. Мисля, че в някой от ресорите нещата започват да мърдат и съвсем скоро ще има резултат. Не е коректно хората да бъдат слагани под общ знаменател.
- Добре, но всички виждаме, че в образованието, в правосъдието нещата не вървят.
-Дотук съм съгласен.
- Не е тайна, че и в отбраната нещата не вървят...
- За отбраната не съм много съгласен, защото тази сфера не е много реформаторска. Мисля, че и военните и цялото общество се умори от постоянни реформи и от съкращения в армията. В този смисъл не бих казал, че министърът на отбраната трябва да е някакъв гигантски реформатор.
- Няма да пропусна да питам и дали ще подкрепите Радан Кънев за президент?
-В момента е добре да се съсредоточим върху други неща. Президентските избори ще дойдат, да сме живи и здрави. Не мисля, че е дошло времето да говорим за президентските избори. Второ, тезата „дайте да работим за десен президент“ от моя гледна точка не кой знае какво. ГЕРБ си направиха десен президент още преди РБ да се създаде. Така че не това е големият въпрос. Големият въпрос е характеристиките на държавния глава – и от гледна точка на правомощия, и от гледна точка на негови лични качества. Идеята всички да истерясваме по темата кой да бъде кандидатът на РБ за президент, не е добра. На тези избори се видя кой има виждания близки до тези на хората и кой предлага хора, заради самите хора. Така че нека да приспим и след това да обсъдим тези работи. Иначе няма нищо лошо г-н Радан Кънев да бъде сред кандидатите.
-Накрая ще ви попитам как се чувствате с повече министри, отколкото са отвоюваните ви кметове на областни градове?
-Това няма как да не е така. България има твърде малко областни градове. Но, ако цитирате г-н Местан, неговата фраза не беше такава. Той каза по-малко кметове на общини. Аз го слушах много внимателно. Г-н Местан винаги трябва да бъде слушан много внимателно. Той има много точен изказ, освен елегантен, разбира се. И в този смисъл това предсказание не се сбъдна. РБ има значително повече кметове на общини, отколкото министри. Но като оставим каламбурите настрана, въпросът не е в бройката на министрите, а кой какво е свършил. И този анализ предстои. Мисля, че и самият министър-председател ще поиска анализ за една година от управлението и това е нормално.
Мобилна верси
RSS
