14950 | 20 юни 2016 | 21:27

В тази мъничка страна (близо 24 000 км) има изненади и места за откривателстване дори и за най-капризния турист

Ралица Филипова, специално за Епицентър.бг

Недалеч оттук,  на около 1 000 километра от България се намира   малка зелена страна.  До нея водят хубави и гладки пътища.  Веднага щом минеш границата й те посреща бял замък, а входът за тоалетните по бензиностанциите започва да се заплаща в евро.  Стандартът на хората, които живеят в нея е добър – средната заплата е около 1 300 евро, най-обикновеното кафе от автомат  струва 1, 50 евро,  малката бира  - 3, а в ресторантите 100 мл. вино е 5 евро. 

Тук хората са спокойни, тихи и усмихнати. Колите са нови,  а джиповете рядкост. Реките извират отвсякъде и текат навсякъде, замъците са като естествена природна даденост, а  на всеки втори човек се пада по една пещера. Словения.

ПЪТУВАНЕТО

Пътят от България до Словения преминава през Сърбия и Хърватска. Навсякъде е чисто, зелено и с такси по магистралите. В Сърбия можеш да заплащаш и с лева, особено в по-близката до нас част, и с динари и с евро, но в Хърватия държат на своите куни. Куна означава белка. В миналото кожите й били много ценни и служели като разменна монета, а днес са красиви банкноти и монети.

Ако разчиташ да направиш своя избор за хотел, ресторант, банка или марка автомобил от крайпътни билбордове ще останеш силно разочарован.  Знаците по магистралите също са силно ограничени, но достатъчни за да не се объркаш.

Ако не бързаш  добре е  да си отделиш  ден-два да останеш в Загреб, столицата на Хърватска. Така преходът хем ще е по-плавен, хем пътуването ще е по-богато с емоции.

СПИРКА ПО ПЪТЯ

В Загреб хората ходят бавно, няма дандания, а вместо клаксони на автомобили  се чува смях. Ако от дългия път краката ти са отекли, съвсем спокойно можеш да се събуеш и да си ходиш бос по улиците.

Тук чистотата е издигната в ранг на обществена и лична култура. На кошчетата за боклук  има надпис, чиито смисъл е „ харесвам те мой загреб особено като си чист“. В случай че си  пропуснал да го видиш или не си го разбрал,  няма как да не забележиш  велосипедите оборудвани с  метла, четка, кофа и лопата карани обикновено от млади момчета, които носят жилетки с надпис „чистач“.

Тази гледка е напълно достатъчна, за да те накара да прибереш в джоба си  бележката от чейнджбюрото докато откриеш кошче. Бюрата са по-нарядко от кошчетата, но в центъра ги има. Повечето работят до девет вечерта и без комисионна. За  справка преди обмяната – голяма  халба бира  и порция спагети, сервирани в центъра на Загреб срещу  катедралата струват 55 куни. Виното е навсякъде - от специализирани до сувенирни магазини. Преди обаче да се натовариш с няколко бутилки за себе си или за подарък е добре да поразгледаш  стария град.

Ако започнеш разходката си от пазара, първото което ще ти направи впечатление отново е чистотата. В късния следобед дървените сергии са сгънати и подредени, а млади момчета  с големи четки и маркучи с вода търкат и мият асфалта. Нищо не напомня какво през деня се е продавало на това място.

След пазара кривваш към малки и по-големи площадчета, църкви и катедрали, симпатични улички с кафетерии осветени от газени фенери! Въпреки че Никола Тесла е наполовина хърватин, старата част на столицата Загреб и до днес няма електрическо осветление.

Причината е съвсем прозаична. Когато Тесла предложил на кметството да електрифицира улиците, получил отказ тъй като десетина години по-рано били закупени газови фенери и икономически не било изгодно всичко да се подменя отново. Днес за тази несъстоялата се електрификация напомнят малък бюст на Тесла в близост до кметството.

По традиция, а и за да е светло всяка вечер фенерите да се палят от специално облечен и обучен за целта служител.Освен  тазипразнично-туристическа церемония човек е добре да посети Музея на разбитите сърца и намиращата се наблизо църква изрисувана отвътре в розово.

За сватба в нея се чака близо година и половина, и както се смеят екскурзоводите ако двойката не издържи дългия период  може да занесе някакъв символичен предмет в музея с надежда връзката да се закрепи отново. В него освен задължителните сувенирчета, които носят „магическа“ сила за закрепване на любовта има и мъничко уютно кафене, в което  една връзка може да започне над чаша ароматно капучино.

На същия площад съвсем придвидливо е издигната и стара висока кула, от която можеш да си направиш снимка на фона на останалия в краката ти Загреб. След като постнешселфито си и слезеш отново долу в близката  уличка с артистични магазинчета прави впечатление едно с голяма червено-бяла карирана вратовръзка отпред. То е малко, но цените на мъжките аксесоари, които се продават в него - големи. Причината да си купиш точно от там вратовръзка е за да ти напомня всеки път когато не можеш да се справиш с прословутия й възел, че причината за него са точно хърватите, появили се преди столетия във френския кралски двор със „странно завързани шалчета“. 

На фона на  многобройните тип италиански ресторантчета и свежи хора, които се забавляват  прозаично звучи да се оттеглиш в хотела си, но все пак няколко часа сън са необходими, за да можеш да се срещнеш със Словения свеж и бодър.

НА ГРАНИЦАТА СЪС СЛОВЕНИЯ

е добре да изоставиш балканския си негативизъм и сандвичите за из път. Словенците са усмихнати, успокояващи и ведри, а храната им вкусна и лека, въпреки големината на порциите.

Добре е да забравиш и за журналистическата си карта (ако имаш такава), защото почти никъде не я признават и да си приготвиш по-големички суми за входни такси. След разходката из който и да е туристически обект обаче толкова си доволен от обслужването и вниманието на екскурзоводите, че на финала емоционално приповдигнато ти се иска да дадеш още някое евро под формата на дарение или като бакшиш.

Причината е че под думата „туризъм“ словенците  разбират перфектно обслужване съчетано с персонално внимание и свежо чувство за хумор при поднасянето на информацията. Във всяка дестинация водачите са млади хора, които предвиждат твоите въпроси и нужди.

Например пред пещерата „Постойна яма“ където преходът е 2 часа, е направено не просто място където да вържеш кучето си, а просторна заключваща се клетка, където любимецът да се чувства защитен докато те няма.

Такива дребни, но много важни детайли се откриват навсякъде и това допълнително те кара да се чувстваш спокоен и приет.  Проблеми в общуването също няма, дори и английският ти да не е добър, защото без затруднение се разбираш на българо-словенски и без разговорник.

За повечето българи Словения е често просто спирка по пътя за Италия, Любляна, езерото Блед, заводите за бяла техника „Горенье“ или фармацевтичният гигант „Крка“.  В тази мъничка страна обаче (близо 24 000 км) има изненади и места за откривателстване дори и за най-капризния турист

ЗАМЪКЪТ „ПОСТОЙНА ЯМА“ 

Посещението в него върви в комбиниран билет (26 евро) с пещерата със същото име. Най-добре е часът и за двете да е предварително запазен и спазен, тъй като дори и извън активния туристически сезон напливът към тези две места е голям. Паркингите също. За разглеждането на замъка вграден в пещера има две опции – с местен екскурзовод или с електронен водач. Второто е по-евтино, но далеч не така забавно.

Ако не ползваш нито едно от двете пак ще ти бъде интересно, защото експозициите са изключително добре направени с восъчни статуи и реквизит от времето на замъка, но може да не разбереш историята на дълго живелия под обсада местен владетел, който благодарение на таен вход издържал една година, но най-накрая вражеско гюле отнело живота му докато бил… в тоалетната.

Няма да научиш и за перфидните жестокости, с които следващи владетели измъчвали своите поданици или пък ще пропуснеш да си намислиш желание и то да се сбъдне ако удариш камбанката на желанията. Това не е фатален пропуск тъй като словенците са силно привързани към тези камбанки и можеш да го направиш на още много места. Важното е да знаеш какво искаш да ти се сбъдне.

Пещерата „Постойна яма“ не е далеч от замъка, но времето за посещение на двете е така разчетено, че е по-добре да се ползва транспорт. В точно определения час  приятно любезни млади хора те канят да влезеш и да се настаниш на влакчето, което ще те отведе до сърцевината на пещерата.

Преди да предприемеш това подземно пътешествие трябва да вземеш със себе си задължително връхна дреха и да оставиш навън фобията си от затворено пространство.

Пещерата е просторна и в нито един момент от почти двучасовия преход не се чувстваш притеснен. Другата причина за твоето спокойствие са хората, които те обслужват и придружават. На спирката на влакчето, което с чувство за хумор словенците наричат своето метро, има голяма и видима от всички табела, която моли! да не се използват фотоапарати със светкавица.

Същото прави и екскурзоводът, но всяко негово обяснение е обилно обляно със светлина заради туристическата недисциплинираност и естественото желание да бъде запаметен всеки миг от тази красота. Тя обаче е в такова количество, че нито фантазията ти може да облече в образи и думи видяното, нито дигиталната техника да го съхрани. Така че най-добре е да оставиш сетивата си да се наслаждават и да се разхождаш спокойно по широките алеи, които са направени от такъв материал, че с каквото и да си обут няма опасност да се хлъзнеш.

За любителите на музиката в пещерата има зала с прекрасна акустика, за феновете на адреналина – допълнителен екстремен преход с друг водач, а за предпочитащите кулинарията е залата със спагетите – странни тънки кухи образования, които като ресни се спускат от тавана и на дължина 1 ,20 м. се  чупят сами.

Най-голямата атракция в пещерата обаче е протеусът. За срещата с него те подготвят стотиците негови плюшени разновидности, които се продават в магазинчетата пред пещерата, но ако имаш късмет да го видиш усещането за връщане в праисторическите времена е огромно.

Това малко животинче – тип саламандърче с полупрозрачна почти розовееща кожа доскоро е било загадка за  зоолозите. За него се е знаело, че е сляпо, че живее около 100 години и то само в пещерите, че може да не се храни около 8 години, но как се размножава е било тайна. Съвсем наскоро в специалния терариум, направен почти в края на обиколката, са  се излюпили първите протеусчета.

С усет за градация на емоциите са направени и следващите две спирки – предпървата  в света подземна пощенска станция направена от  Франц Йосиф и на моста над неукротимата река дълбаеща и до днес пещерата.

ЗА ДА УСЕТИШ ЛЮБЛЯНА

е най-добре да попаднеш там в майска петък вечер. Тогава във въздуха се усеща позитивно жужене, което идва от хората, които с видимо удоволствие общуват помежду си,  насядали в безкрайните заведения покрай реката или пръснати из целия град. Уличните музиканти със своите разнородни изпълнения донасищат атмосферата с приятност, а плавната и пълноводна река внася свежест и спокойствие.

Никой и по никакъв начин не демонстрира бурни емоции или маркови облекла. Усещането наоколо е по-скоро за радост и ефирност. Разхождайки се до късно по улиците на града се чувстваш защитен без да има видимо полицейско присъствие като единственото нещо, за което трябва да внимаваш са… велосипедистите. Те са навсякъде и според тях с предимство пред всички. Карат бързо и нямат намерение да те известяват за своето приближаване.

Карането на колело в Любляна е може би най-разпространеният начин за предвижване. Начесто из града са поставени стоянки с добре поддържани общински велосипеди, които можеш да ползваш срещу абонаментна такса – годишна или месечна. Единствено на велосипедите и на специалните малки електробусчета е разрешено и движението в централната част на града. Тези бусчета са безплатни и в началото са били предназначени за по-възрастните хора, но всеки може съвсем спокойно да ги използва.

За да научиш повече за Любляна също е добре да бъдеш с местен екскурзовод. За около час и половина разходка с него  имаш възможност да „надникнеш“ зад очевидното. Благодарение на закачливия му  исторически разказ научаваш много повече, и то по приятен начин, за града, хората, обичаите му и даже си отбелезвашместенца, на които след това сам да отскочиш отново.

Така прословутият мост с катинарчетата, където влюбените заключват любовите си, изниква пред теб с истинското си име – „Мостът на касапите“ (заради близките Хали), а за намиращият се успоредно на него научаваш, че се казва на шега Мостът на тъщите. Причината са двата змея в краищата му. Змеят често се среща в историята на Словения  и в сувенирните магазини, а началото си води от легендата за Язон и златното руно.

В петък и събота вечер хората се забавляват до късно, а в неделя местните жители  оставят града на туристите и се подготвят за предстоящата седмица. Ако в тази неделна вечер и за късмет вали, тогава градът наистина изцяло е твой и можеш да попиваш красотата му необезпокояван от никого.

Отворените кръчми не са чак толкова много, но воден от естествения си нюх към доброто, със сигурност ще намериш уютно тихо местенце където храната е изобилна, а виното малко. За справка за хапване без преяждане трябва да бъдат заделени поне 25 евро на човек.

За крепостта на Любляна си заслужава да  се отдели повече време. До портите й се стига по два пътя –пеша, по алея която вечер е добре осветена и с фуникульор, който бавно те издига над града. Местата за панорамни снимки са много, но по-забележителното са експозициите разположени из цялата крепост.

За да ги разгледаш всичките ти трябват поне 3 часа и един общ билет, който се закупува от информационния център. В него  след като разберат какви са интересите ти, любезно ти обясняват кое място да посетиш най-напред и за кое да си оставиш време най-накрая. Между изложбата за пчелите и музеят на кукленото изкуство избрах втория.

Той и другите постоянни експозиции са чудесен пример за това как трябва да бъдат показвани по съвременен начин история, приказки, легенди. Дори и думичка да не разбираш,  виртуалният начин на представяне така провокира въображението ти че си изграждаш своя собствена история  от чутото и видяното.

За да усетиш Любляна е добре да останеш  колкото може повече в нея. През деня да правиш разходки до по-близки или по-далечни маршрути, а следобедите и вечерите да си оставиш за съзерцание или непринудени разговори над чаша бяло вино някъде край реката.

ПИРАН

е малко градче на брега на морето, което ако искаш да нарисуваш с бои ти трябва синьо, бяло, тук-там жълто, мъничко розово и много шарено.

 Ако се опиташ да го обрисуваш с думи – яхти, слънце, кокетни сгради, средновековни църквички и модерни кафетерии протегнали се по цялата ивица край  Адриатическо море. 

За  да се потопиш в прозрачните му води ще трябва да слезеш по някоя от стълбичките, които водят до него, а ако искаш да се попечеш ще трябва да се задоволиш с присядане на някой от крайбрежните камъни. Затова пък има множество шезлонги и люлки, разположени  току пред крайморски къщи.

Като в истински средиземноморски град и тук разноцветното пране е естествена част от декора, а единственото нещо което можеш да хапваш на крак е сладоледът. В Пиран никъде няма дюнери, хот-дог или други бързи храни. Мънички кокетни ресторантчета с по две – три масички предлагат  средиземноморска храна гарнирана с щипка добро настроение.

А то идва отвсякъде – от местните рибари, които без да бързат подготвят за отплаване лодките си, от пристигащите яхти, които елегантно свиват платната си преди да акостират, от облечените в изискани дрехи от минало столетие хора, които танцуват под звуците на средновековна музика и търпеливо позират за снимка,  от  бързо пристигащите сервитьори, които ти донасят освежаващия те аперитив.

ЛИПНИЦА

За да се стигне от Пиран до прочутата в цял свят конеферма за по-пряко се минава през Италия. Ако случайно предварително не си си резервирал  билет за присъствието на т.нар конски балет, трябва да се радваш ако си уцелил един от трите дена, в който той се провежда. 45 минутното шоу е нещо,  което заслужава всяко дадено евро, а емоцията от брилянтното изпълнение дълго остава в теб.

Прекрасните бели коне, водени от умели водачи и танцуващи под звуците на популярни класически мелодии пораждат в теб желание да аплодираш всяка тяхна стъпка, да викаш от радост и тропаш с крака. Да, но това е забранено и още в началото водещият на шоуто любезно приканва публиката към сдържаност, за да не се плашат животните.

Прочутите бели коне от породата „липницер“  се раждат кафяви и ако не видиш наистина малките тъмни кончета, които наобикалят майките си може да решиш, че това е рекламен трик.  Обучението на конете е нещо като взимане на бакалавърска степен – четиригодишно. В многобройните конюшни можеш отблизо да се „запознаеш“ с бъдещите вишисти и отново при условие, че не се снимат със светкавица.

ЗАМЪКЪТ И ЕЗЕРОТО БЛЕД

Те са задължителна дестинация и нещо като емблема на Словения. Тук всяка гледка е достойна за пощенска картичка и ако имаш шанса да си пристигнал в замъка преди многобройните японски туристи, ще можеш да усетиш и  атмосферата му. Той е малък, добре поддържан и с приятно измислени атракции, от които си тръгваш с оригинален спомен или подарък.

В средновековна печатница стил „Гутенберг“  можеш да си избереш литография, на която собственоръчно  или с помощта отново на чаровен млад човек, стилно облечен в средновековни дрехи, да отпечаташ свой текст и  да го подпечаташ с истински червен восък. Ако не си толкова романтично настроен можеш да вземеш в ръце доста тежък чук и да изсечеш медна, сребърна или златна монета с образа на хиляда вековния замък.

Местата за снимки към езерото и островчето в него са винаги заети, така че трябва търпеливо да изчакаш своя ред за красивата панорама.  След като напълниш очите си с изумрудено зелените гледки задължително трябва да отидеш и до островчето, което като в приказка на братя Грим е точно на средата на езерото.

До него може да се стигне с плуване, но както гласи надписът: „На твоя отговорност“ или с една от многобройните и многоместни плоскодънни лодки, наречени плетни.  Отиване и връщане струва 15 евро. Пазаренето не е прието.

Легендите за странно изникналото островче са две – можеш да си избереш една от тях или да си съчиниш своя, тук всичко те настройва романтично. Входът за църквата се заплаща отделно, но ако искаш твоето желание силно да се сбъдне, трябва да отделиш допълнително пет евро, за да удариш поредната камбанка на щастието. Понякога биенето на тази камбана заглушава църковната, но тук всички са приели, че удоволствието на туристите е по-важно от спокойствието на местните хора. 

В случай, че решиш да избегнеш тази туристическа атракция и се отдадеш на разходка по островчето ще срещнеш семейство лебеди, което в пролетния сезон отглеждат малки сивурлявилебедчета, които философски приемат обожанието и желанието ти за снимки. Пред гнездото обаче любезен надпис те предупреждава да не приближаваш повече, така че радостните ти възгласи да не нарушават спокойствието на птиците.

АРБОРЕТУМ „ВОЛЧИ ПОТОК“

Той се намира недалеч от Блед и с красивите си  градини те кара отново да замълчиш пред това, което природа и човек могат да сътворят заедно. Арборетумът или дендрариумът се прострял на километри площ на мястото на старо аристократично имение. Това имение разбира се е имало и замък, който бил взривен по време на Втората световна война.

Собственикът на имението нямал наследници и днес негов стопанин е Люблянският университет.  За да може да се усети очарованието на това цветно място трябва поне един цял ден, но тъй като места за гледане в Словения има много отделяш му три-четири часа.

При касата има безплатни карти на местността и ти можеш да си избереш дали да гледаш френска или английска градина, дали да посетиш  развъдника за пеперуди или орхидеи или радостно да се разхождаш покрай непознати растителни видове.

При ограничено време най-добре е да се качиш на туристическото влакче, което ти спестява километрите разстояние, но ти дава възможност да се нагледаш и наснимаш. Възклицанията „ох!“ и „ах!“ след първите гледки се изтъркват от употреба, а  паметта на телефона ти внезапно се оказва недостатъчна за всички клипчета, които искаш да заснемеш.

След повече от половин часова разходка влакчето те остава на изходна позиция и ти можеш да си избираш дали да се търкаляш щастливо по окосените ливади или да надникнеш и видиш как се отглеждат пеперуди.

За първото можеш да си пееш и викаш на воля, докато за второто трябва отново да пазиш тишина, за да не стресираш крехките създания. Ако обичаш динозаври или искаш да разбереш какъв е реалният им размер на няколко места в парка можеш да се приближиш до тях, но трябва да знаеш че те започват да мърдат  макар и на едно место.

За любителите на по-спокойните съзерцания, които просто искат да приседнат до някое поточе  навсякъде из парка има подредени купчинки с възглавнички, които след като си си отпочинал трябва да върнеш на място. Естествено след това цветно преживяване е да ти се иска да отнесеш със себе си и някое растение. И затова е помислено. До изхода на арборетума има голям парник и само силната ти воля може да те спре да препълниш ръцете си със саксийки.

КАМНИК

Съвсем съвсем близо до тази райска градина в подножието на самите Алпи се е прибрало малкото, непретенциозно, някак срамежливо и спокойно градче. В него няма фрапиращи туристически обекти,  модерни галерии или нашумели заведения. Първото ти усещане като попаднеш в него е за тишина.

Ако се оставиш тя да те завладее и смениш забързания си ритъм със спокойно съзерцание ще можеш да усетиш атмосферата, която владее многото подобни словенски градчета покрай които профучаваш бързайки занякъде. Тук оградите на къщите са символични и по-скоро малка ивица добре поддържана зеленина показва кой имот докъде е.

На прозорците пестеливо е поставено само по едно сандъче с мушкато, а в градината обикновено има розов храст. Къщичките за птички са сложени почти навсякъде и са на ниско, което подсказва че нищо не ги стресира.

Дори и кучетата тук не лаят темпераментно, а кротичко само помахват опашки за поздрав. Като финал на разходка си можеш да си пожелаеш да попаднеш на службата в местния францискански манастир. Завладяващата музика на органа и службата допълват усещането ти за неземно преживяване.

НАЗАД КЪМ БЪЛГАРИЯ

Тръгването е трудно, но се заричаш че дори и с цената на банков заем ще се върнеш отново. Иска ти се още и още да гледаш, преживяваш, да останеш. Единствено се успокояваш, че за да дойдеш пак трябва да си тръгнеш.

Пътят на връщане ти се струва по-дълъг, но е същият – без заведения за бързо хранено от познатите американски вериги и само с два вида бензиностанции – едната местна и една международна. Зеленината успокоява страдащата ти душа, а пътят леко и без дупки те връща към дома. До пътуване…