8602 | 30 апр. 2015 | 12:55

Първата жертва няма да е бюрокрацията, нито корупцията

Борческо племе сме това ние, българите. Всъщност цялата ни история е изтъкана от едни борби, които преминават в други такива.

Над 1300 години сме се борили против цели четири империи - от византийската през Османската, германската, та до руската, и ни една от тях след това не е оцеляла. Сега чакаме и американската, ама май нещо ни се плаши и се колебае.

Но ще ни дойде и тя на мерника. Пък ще видим по-подир, както предсказал дядо Вазов...

Проблемът български

обаче е, че сме си създали навика да се борим не „за“, а „срещу“.

Един само българин дръзнал да се бори „за чиста и свята република“, но го обесили. При това - с подписа и на друг „българин“, Иванчо Хаджипенчович. С мотива, че бил „криминално проявен“.

Ами да, ако се бориш „за“, а не „срещу“ нещо, или си такъв, или пък, както казал друг велик поет, отиваш в графата „тоз, който падне в бой за...“. Вярно, после „той не умира“, ама важното е, че вече е „паднал“.

Пък нека след това за него да жалеят „земя и небо“. Ама българинът си го е рекъл посвоему: „Откак ми умря конят, трева ако ще да расте и по небето, на мен ми е все тая“...

Съжалявам за мрачния оптимизъм на горните редове, но той ме облада, след като тия дни научих за намерението на земеделската министърка и тя да започне „решителна борба срещу“ администрацията си.

От една страна, е права в мерака си. Ако отворите сайта на ведомството Ӝ, сигурно

ще констатирате ужасяващия факт

че броят на прикачените към него чиновници в дирекциите, агенциите и т.н. сякаш се стреми да надхвърли този на самите селскостопански производители. Придобивам чувството, че за всяка рибка има по един „администратор”, за всеки отделно взет домат или чушка - също, да не говорим за всяко отсечено дърво, където съотношението може би вече е в полза на бюрократите.

На всичкото отгоре прочетох след това в „Преса“ един коментар, че всъщност агрочиновниците се спотаили с надеждата „да Ӝ видят сеира“ на министърката. Което май и ще се случи, съдейки по вече 25-годишните неспирни борби „срещу бюрокрацията“ (виж карето долу). Която пък на свой ред неизменно побеждава в битката „срещу“ земеделието ни...

Ама то къде ли не е така.

Отварям друг сайт - на прословутата БОРКОР. Иначе казано, ЦППКОП - Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет.

Там има таблица, от която излиза, че само за заплати и осигурителни вноски ние плащаме на чиновниците от БОРКОР

кажи-речи два милиона лева

годишно. Друг е въпросът дали си вършат работата! Защото не знам дали има БОР, ама КОР си е жива и здрава...

Аз лично почти нямам думи. Казвам почти, а не съвсем.

Защото преди месеци премиерът цани за личен главен борец срещу корупцията един Яне.

Той носи същото име като друг Яне, на когото даже е кръстен и цял град. Но по-старите хора го помнят не като Сандански... Защото събирал „помощи“ (на съвременен език - рекет) от населението, уж в името на „борбата за“. А иначе - кой знае...

Чак съжалявам за тази демитологизация, ама така са ми разказвали хората из Пиринско. И аз упорито не исках да го повярвам до изборите от 2009 г. Когато мой приятел ми сподели, че бил включен на задно място в кандидатдепутатските листи на „новия Яне“ срещу скромните 20 000 лева. И скромно добави, че бил минал „тънко“...

Поради което предлагам БОРКОР да се преименува на БОРЯН. Поне ще е ясно за какво и за кого отиват парите на данъкоплатците от горната справка...

Още по-ясно ми става, че ако искаш да си „за“ себе си, трябва да си „срещу“ другия. Янето тържествено обещаваше, че ще свали Бойко от власт. Впоследствие се оказа, че Бойко го качи на власт. Егати, както казваше дъщеря ми, когато беше малка...

Пак тия дни чета, че „моделът БОРЯН“ си работи с пълна сила и в КАТ-Пловдив, и в митниците. Там даже Ревизоро скромно поясни, че онези 100 000 лева на ТИР с цигари били

само „скромна плата“

за митничарите в сравнение с парите, които отивали „нагоре“.

Ами по една случайност знам и къде е това „нагоре“. През далечната 1998 г., бидейки депутат от Хасково, получих на „Герганите“ странна оферта. Мой познат ми предложи да изкараме по 5000 долара.

И направо се наслаждаваше на невежеството ми - само аз не съм знаел, че по обяд оттам минава колата с „дневния отчет“ на парите от Капитан Андреево за „нагоре“, тогава за СДС. И че ако я ограбим, никой няма да се оплаче, за да не обяснява и откъде са.

С вродената си глупост отказах иначе изгодния „бизнес“. Допускам обаче, че моят познат е доразвил намеренията си, защото по-късно малко го поубиха. И ето го парадокса - всъщност той посвоему се бореше „срещу корупцията“ и от тази гледна точка май падна „в бой за правдата и справедливостта“. Както той си ги разбираше, де...

Като се сетя за тази история, мрачният ми оптимизъм минава в светъл песимизъм.

След битката на земеделската министърка срещу бюрокрацията във ведомството й най-вероятно ще пеем „Вий жертва паднахте в неравна борба“. Знам вече и

коя ще е жертвата

която ще да е паднала. И според мен решително няма да е бюрокрацията...

След уволнението на пловдивските катаджии КАТ пак ще си бъде същият. Иначе казано - корупция върху автомобилния транспорт. А тъй като броят на автомобилите непрестанно расте (ние сме нещо като боклукчийската автояма на Европа), непрестанно ще расте и корупцията.

След арестите на митничарите мечтите ганьовски за служител на Солунската митница (а нашите всичките са „солунски“) няма да секнат. Пък и пак, както казал поетът, „един ще падне, друг ще го смени, и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?“.

И въобще, даже и държавата си да закрием, пак ще си бъдем „ние пак сме тук и пак сме си същите“. За участие в „борбите срещу“.

Може и да е срещу самите нас си. Важното е да е „срещу“.
Пък Шенген ще ни почака...

Много противници вече са сразени

Всъщност борбата против бюрокрацията кипи от 5-6 десетилетия; тя ни е завещана още от соцвремената. Тогава повсеместно се громеше „бюрократизмът“ барабар с „равнодушието“, без обаче да се прощава на „разхищенията и безстопанствеността“.
Тези опасни врагове най-често бяха анонимни, а който реши да ги посочи с имена и лица, рискува да бъде подгонен заради „черногледството“. А против „черногледството“, както впрочем и против „чуждопоклонството“ също кипеше непрестанна борба.

От партийните и държавни върхове неведнъж са давани сигнали за упорита борба против „отрицателните явления в нашия живот“. Поне два-три пленума (кой знае защо обикновено юлски) са разработвали мащабни офанзиви против „отрицателните явления“. А Тодор Живков беше развил концепцията, според която въпросните явления съставляват „малката правда в нашия живот“. Техен противовес е „голямата правда“, която напредва и побеждава и тъй нататък.

С такива традиции не е чудно, че борбите против опасни и яки, но обикновено анонимни врагове продължават с пълна пара и след началото на демократичните промени. Някои като бюрокрацията са добре познати, други са нови. Тежки удари отнасят контрабандата, дестабилизацията, популизмът, рекомунизацията, ДС (вечно жива), първа ченгеджийница, втора ченгеджийница, носталгията, русофилията и др.

Несъмнено насреща ни ще се изправят и други врагове - за други борби - б. ред.