22052 | 31 ян. 2015 | 13:33

Интервю на Горан БЛАГОЕВ за предизвикателствата в съжителството между западния свят и исляма

Проф. Пеев, кое прави радикалния ислям привлекателен за определена категория европейски граждани - не само родените в ислямска среда, но и конвертитите, т.е. тези, които вторично са приели исляма?

- Конвертитите са хора, търсещи морално-етично удовлетворение, което не могат да намерят в своята среда, включително и в християнството. А и мюсюлманският мистицизъм е много завладяващ, още повече че заимства много от практиките на индуизма, които са на почит в Европа повече от столетие. Присъединяването към т.нар. Ислямска държава е начин да преодолеят своето разочарование или маргиналност, в която по една или друга причина са изпаднали, именно чрез въоръжено противопоставяне на обществото и неговите ценности.

- Твърди се, че „Ислямска държава“ има сходства с някои режими в Близкия изток.

- Лозунгът от нейното знаме „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пророк“ го има и върху знамето на Саудитска Арабия, макар и с друг шрифт. Въпреки че не ми се вярва, но да предположим, че „Ислямска държава“ се насочи към компромиси със Запада, тя ще стане като Саудитска Арабия. Порядките в двете страни не се различават. Следва се дословно ислямският свещен закон - Шериатът. Саудитите заимстват от Запада технологичните му достижения, но запазват назадничавите си възгледи. И радикалният ислямист, и саудитският неотрадиционалист настояват ръката на крадеца да се отсече. Разликата е, че според саудитеца на осъдения преди това може да се постави обезболяваща инжекция.

- Западът не отчита ли тези прилики?

- Проявява се очебийна недалновидност. Сега САЩ в много отношения прилагат онова, което едно време беше стратегия на комунизма - износ на революция. Изнасят демокрация, без да познават присъщите на всяка мюсюлманска държава особености. Така станаха големите поразии с „арабската пролет“. На мястото на светските, макар и авторитарни режими дойде радикалният ислям.

- Какво ще е бъдещето на т.нар. Ислямска държава? Водещите западни държави обмислят масиран военен удар.

- Смятам, че рано или късно мнозинството от „поданиците“ на т.нар. Ислямска държава ще се отблъснат от върхушката. И самата върхушка ще трябва или да се нагажда чрез промяна на своето нетърпимо поведение, или да слезе от власт. Ако тази „държава“ бъде разгромена с военни средства отвън, хаосът и напрежението ще продължат „само „Аллах знае“ колко дълго време.

- Дванадесет години сте ръководили семинара „Ислямът и Европа“ в Колежа на Европа (Брюж), подготвяли сте специалисти за администрацията на Европейския съюз в Брюксел. Как младите възприемат исляма?

- Младото поколение европейци не е недоверчиво към исляма. Повечето го възприемат трезво - като част от европейската действителност. Те са толерантни, за разлика от възрастните поколения не носят спомени от насилията при деколонизацията на мюсюлманските страни. Мнозина европейски ориенталисти смятаме, че вече не ще можем да съдим за бъдещето на Европа, без да имаме предвид нейната „ислямска съставка“, и не можем да мислим за бъдещето на исляма, пренебрегвайки неговата „европейска съставка“.

- Как ще коментирате страха, който витае в българското общество по отношение на бежаците от Сирия?

- Аз съм убеден, че ако България положи целенасочени усилия за тяхната интеграция, те могат да донесат известен напредък за обществото ни. Много от тях са предприемчиви, имали са свой бизнес в Сирия. Нашето общество обаче ги третира като полухора, приемът, който им оказва, е недостоен. Те не заслужават тази участ. Вместо съпричастност те получават от нас юмрук в зъбите. По тази причина искат бързо да напуснат България.

- Но ако сред бежанците има радикални елементи?

- Това е малко теория на конспирацията. Представителите на „Ислямска държава“ имат много по-належащи задачи да вършат безобразията си, та ще дойдат тука да възбуждат евентуално приспани клетки на радикални ислямисти?! Това са фантазии. Да, може такива екстремисти да намерят временен приют у нас, но да се твърди за някакъв конспиративен замисъл с далечна перспектива е прекалено.

- Как ще се развиват отношенията между Запада и Близкия изток?

- В момента ислямският свят преживява своята реформация, започнала от средата на ХIХ в. - цялостна преоценка на догматичната система на исляма и на нейното отражение върху живота на мюсюлманите. Т.нар. реформатори, които категорично надделяват, търсят решения за бъдещето, стремейки се да „осъвременят исляма“. Радикалистите, чувствайки, че губят, целят да „ислямизират съвременността“, което е исторически обречен опит.

Глобализацията неизбежно води до сътрудничество. Алтернатива на глобализацията са междуособните войни. Да не забравяме, че многополюсният свят ще играе важна роля. Големите сили ще трябва взаимно да се уравновесяват. Колкото и САЩ да искат да бъдат свръхсила, ще трябва да се откажат, защото това ще означава, че ще трябва да вземат отношение дори за риболовни спорове между Норвегия и Швеция. Стремежът към тотално влияние върху процесите в целия свят не е по силите на никого, дори на САЩ.

- Тоест не бива да сме слепи поклонници на САЩ във външната си политика?

- Една от големите заблуди, които се опитват сега да внушат, е, че българите сме западняци. Не сме. Както казва Алеко Константинов, европейци сме, но не чак дотам. Ние сме от Балканска Европа със своята специфичност и качества, които не могат да ни поставят в по-долна категория от Запада. Наследници сме на византино-славянска цивилизация със силна връзка с Русия.

- Което не предполага тотална звисимост от Русия, нали?

- Естествено. Още в началото на ХХ в. наши учени и интелектуалци са си давали сметка, че отношенията ни с Русия не бива да се люшкат от пълно отрицание до абсолютната привързаност, която замъглява националното ни самосъзнание. Крайното русофилство е вредно за България. Но рядко българската политика е постигала равновесие.

- Скоро ще се навърши месец от кръвопролитието в редакцията на парижкия „Шарли Ебдо“. Разбрахме ли този урок?

- Мисля, че не, или по-скоро твърде превратно. Убийствата са престъпление, но да си спомним поговорката „С какво ли дяволът не се подиграва?“. Отвратителното покушение срещу вестник „Шарли Ебдо“, който не е толерантен, предизвика отзвук в защита на свободата на словото, основана на взаимната търпимост. Един от лозунгите бе: „Ние сме срещу религиозната нетолерантност“. Но не беше ли предизвикана от една „светска нетолерантност“? Абсолютизираното тълкуване на свободата на словото води до задънена улица.

Налице е разфокусиране на вниманието на обществото. Един криминален акт от религиозни подбуди се представи като знаково политическо събитие. Кръвопролитието в „Шарли Ебдо“ не е изключение във френското общество. Изминалите десетилетия помнят множество насилствени действия - на нелегални сепаратистки групи в Корсика, в Бретан и т.н.

- Все пак не е ли твърде брутално да убиеш някого заради карикатурите му?

- Безспорно е така. Но убийците избраха издание, привличащо вниманието със скандалното си съдържание. Много от свързаните с религиите карикатури са цинично презрение към символ-веруюто на хората, които ги изповядват. Какво казват карикатуристите на мюсюлманите: „Ето, вие не сте като нас, носителите на истината. Оттук и нашето право да се подиграваме с вас, тъй като духовната ви среда и бит са ви превърнали безвъзвратно в непълноценни хора!“ Какво им предлагат: да се променят така, че да заслужат благосклонността на „Шарли Ебдо“? Да станат като тях циници, да се подиграват на другите?

- Доколко френското общество не заложи причините за това, което се случи?

- За мнозинството французи мюсюлманите сред тях са друга категория хора. Често такова е и отношението към източноевропейците. Младежите в гетата отричат френското общество и култура, защото те малко им дават. Дават им образование, но повечето трудно се нагаждат в обществото. Съвременна Европа се поддаде на американския модел на краен, бих казал разюздан либерализъм. Ако се помага на несполучилите, се вреди на обществото, а то трябва да принадлежи на хората, които печелят. Докато сред европейските ценности е повелята да се помага на слабите, на „бедните дяволи“ (les pauvres diables), както обобщават французите. За справедливостта на едно общество се съди не по това какво то предоставя на върхушката.

Тя от фараонско време е добре. Въпросът е какво се прави за „малките хора“. А те поради същността на човешката природа неизбежно са изтласквани назад от предприемчивите, или ако използваме актуалния у нас израз, от „умните и красивите“.

- Тогава?

- Европа да търси решение на обхваналите я многопосочни разделения чрез социални преобразования, за да смекчи задълбочаващото се неравенство. Действията на братята атентатори са присъщи на хора от маргинализираните слоеве в обществото.

- Как ще отговорите на тези, които обясняват атентата в Париж не като социален проблем, а с агресивността на исляма?

- Носителите на радикалния ислям, каквито са и парижките атентатори, правят всичко възможно да отъждествят изявите си като следване на изричните повели на исляма. Убийците се стремят към легитимност и почит, опирайки се на значително по-голямата роля на религията в живота на мюсюлманите. Обикновеният вярващ мюсюлманин се възмущава и е готов да прокълне авторите в „Шарли Ебдо“. Но ако го попитат трябва ли те да бъдат убити, ще каже решително: „Не!“ Едновременно с това винаги ще смята, че разстреляните карикатуристи не са били добри хора. И точно на това разчитат привържениците на радикалния ислям.