53650 | 20 ян. 2017 | 10:05

Радев заговори не на познатия ни протоколен език за политиците, а пречупи словото си през погледа на обикновения българин. Ясно бе подчертано, че това, което виждат политиците е различно от това, което вижда обикновения българин.

Петко ДОБРЕВ

Историк

Президентът Радев положи клетва и произнесе първата си реч като държавен глава. Нормално е тази реч да е продукт на негов екип и самия него. Но независимо от това, че тя може да е и екипно дело, то това е и си остава речта на Президента Радев. Речта му има различен прочит от различни политици. Това е право на всеки един човек - да възприема всекиго по свой начин.

За да разберем Президента Радев, трябва да анализираме не само тази реч, а всичко известно за него. Само преди няколко дни за немска медия Радев даде интервю. Статията бе със заглавие „Генералът –шпионин на народа“. Немските журналисти очевидно са разбрали намеренията на Генерал Радев, които той е обобщил в една своя фраза:

„Аз наистина съм шпионин - шпионин на българския народ в бъдещото управление“.

Тези намерения трябва да ги разбере и българската политическа класа. При първия прочит е видно, че част от политическата класа не го разбра. Ситуацията обаче показва, че Радев е човек с характер и подготовка, с които политиците ще трябва да се съобразяват.

Да, речта в Народното събрание може да се приеме, наистина като реч на шпионин на народа. Радев заговори не на познатия ни протоколен език за политиците, а пречупи словото си през погледа на обикновения българин. Ясно бе подчертано, че това, което виждат политиците е различно от това, което вижда обикновения българин. Очевидно е, че политическата класа вече ще трябва да вижда реалността. Ако не я вижда, то генералското послание е ясно – Президентът ще им я казва.

Всяка фраза в тази реч бе пречупена през онова, което Радев и екипа му са чули и видели по време на кампанията. Не случайно той говори за зависимостта на политиката от лоялността на политиците към народа. Време е вече лоялността на политиците към народа ни да бъде част от техния дневен ред. Политическия речник очевидно започва да се обогатява. Словосъчетанието лоялност към народа вече е част от него. До сега като мантра лоялността се отнасяше само към евроатлантическите ни партньори.

Трябва да се анализира дълбочината на словото на Радев. За пръв път от трибуната на Народното събрание български държавник заявява, че шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор. Тези думи показват, че Радев си е написал домашното, което е получил по време на кампанията си. Това домашно не е писано с популизъм. То не е писано и в лаборатория. Написано е с болката на хората, които Радев и екипът му са срещали по време на кампанията.

Не може да се пропусне изявлението на Радев по отношение на бедността:

„Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас“

Да, изключително правилно е адресирано това послание. Това послание не беше адресирано към народа, а към политическата класа, която в този момент бе събрана в Народното събрание. Някои от присъстващите може би не разбраха, че вече няма да има анонимни виновници за бедността. И показа на същата тази политическа класа, че той може да мисли и оценява перспективи:

„ Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронват средносрочната перспектива на обществото“.

Интересен бе подходът към миналото. Според Президента политиците трябва да анализират нерешените проблеми на прехода, защото те прераснаха в опустошителна демографска криза. На онези, които се опитват да практикуват бизнес с миналото и да се опитват да стават герои им бе казано, че са фалшиви герои. И по –добре е да бъдат личности, а не фалшиви герои. Явно времето на фалшивите герои, които си мислят, че могат да спекулират с миналото е приключило.

Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем. Ерозията е политическа диагноза. Посланието е ясно. Обикновеният гражданин смята, че българската демокрация е болна. И именно обикновеният гражданин иска тя да бъде излекувана. Дошло е време за лечение.

В последно време се спекулираше с намерението за промяна на външната политика на България. Радев отговори ясно на всички и за НАТО и за ЕС. Външната политика трябва да печели приятели, а не врагове. Тази позиция на Радев е заплаха за всички онези, които чрез вражеска външна политика печелят лични приятелства и възможности. Външната политика явно няма да бъде личен бизнес.

С други думи изневери ли Радев на себе си с тронното си слово? Не, категорично не.