Поради благоприятното си географско разположение територията на днешна България е населявана от дълбока древност. Черноморският регион е люлка на едни от най-ранните цивилизации в Европа – доказателство за това е най-старото златно украшение, откривано някога, в Халхолитния некропол край Варна. Древните елини и траки пък са оставили своя отпечатък по плодородните земи по поречието на река Дунав, в районите на Добруджа и Мизия.
Като носители на богата духовна култура народите, населявали земите ни, оставят на поколенията богата колекция от артефакти – златни бижута, вещи от бита, паметници и мемориални плочи. Местата, за които ще разкажем в следващите редове, са страници от книгата на историята, ценен източник на познание и мъдрост.
Варненският енеолитен некропол е най-голямото златно съкровище в света. Некрополът е открит при случайни строителни работи през 1972 г. и става сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията на съвременна България. В резултат на проучванията досега (разкопките не са завършили – все още не са разкопани около 30% от предполагаемата територия) са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, само в три от които е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните надохдки от други видове. Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите – символ на висша светска или духовна власт. Други три гроба са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на особено характерните места от лицето – челото, очите, устата, ушите – са апликирани златни предмети.
99 гроба съдържат скелети в изпънато положение по гръб. Повечето от тях принадлежат на мъже. От тях изпъква гроб на 45–50-годишен мъж – вероятно вожд или жрец, който е изключително богат – в него са открити над 1,5 кг златни предмети, много медни и каменни сечива, украшения и др.
Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително – над 38 различни вида. Много голямо е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 са от камък и мрамор. Открити са и множество черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Керамиката – над 650 глинени съда е доста често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.
Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките праисторически златни находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Големият брой метални изделия от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са вече утилитарни изделия. Украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен показател за търговски контакти със Средиземноморието.
От епохата на Древна Тракия пък сме наследили ценни паметници на културата, включително гробници (като Казанлъшката гробница, Александровската гробница, Свещарската гробница); съкровища (Панагюрското, Рогозенското, Вълчитранско съкровище и др.); и светилища и храмове (при Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).
Тракийски гробници
Казанлъшката гробница, е открита през 19 април 1944 г. от войници, копаещи окоп и попаднали на иззидана каменна стена, която разбили и навлезли в нисък, тесен коридор. Две години по-късно гробницата е вградена в специална защитна постройка, която години по-късно е преустроена и осигурена с нужните условия за предпазване на стенописите. С цел тяхното съхранение, достъпът до нея е силно ограничен, а за туристите било изградено точно копие в близост до оригиналната гробница.
Край село Свещари, на 42 км от Разград, пък се намира Свещарската гробница. Тя представлява царска тракийско-елинистична гробница, датираща от III век пр. Хр. Смята се, че в нея е погребан гетският владетел Дромихет. Гробницата и намерените около нея 26 запазени могили са обявени за археологически резерват.
Златни съкровища на траките
Панагюрското златно съкровище е тракийски, античен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Рóгозенското съкровище е тракийско сребърно съкровище, открито в началото на 1986 година във врачанското едноименно село. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени.
Поради различията в стила и изработката на съдовете се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.
Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на постоянен наем в Националния исторически музей в София.
При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология, Вълчитрънското. То е намерено през 1924 година в област Плевен. Състоящо се от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, с естествени примеси от сребро 9,7 %, мед 1,74 % и желязо – 0,4 %, то е уникално по рода си. Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато.
Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.
Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII век пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, негово копие – в Регионалния исторически музей, Плевен.
Третата по значение тракийска гробница на наша територия е Александровската. Тя е открита през 2000 г. край село Александрово, област Хасково. Гробницата датира от IV век пр.Хр. и е принадлежала на знатен аристократ или тракийски цар. Тя е едно от най-значимите открития на археологията в България, като най-запазени от нея са стенописите, които са уникални по рода си. От 2009 г. близо до гробницата е изграден Музеят на тракийското изкуство, в който е направено копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала.
Светилища и храмове
Перперикон е археологически комплекс, който се намира на 15 км от град Кърджали. Обитаван е още преди 8000 години, през каменната ера, след което при траките е свещен скален град, а по-късно там са живяли римляни, византийци и българи. Унищожен е от турците през XIV век.
Днес там може да се видят останките от древния град Перперикон, гробницата на владетелите, паметници от античността, останки от средновековна крепост. Перперикон е най-големият мегалитен комплекс на Балканския полуостров.
Архитектурният комплекс Кози грамади също е тракийски. Той се състои от древна крепост, резиденция, скални светилища, пътища, могилни некрополи и кариери за добиване на строителни материали. Намира се близо до град Хисаря, на връх Кози грамади в Средна гора. Смята се, че тракийската владетелска резиденция датира от 5-4 в. пр. Хр. Тя се разпростира на площ от около 4,5 дка и е опасана с крепостна стена. Дворецът се състои от два етажа. Има украси по стените и параден вход. Към днешна дата разкопките в местността продължават.
Староселската гробница пък е най-известната част на тракийския култов комплекс, който се намира в близост до село Старосел. Това е най-мащабният, към днешна дата, открит тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира от края на V и началото на ІV век пр. Хр.
Комплексът се състои от шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристите са големият храм на Четиньова могила и храм Хоризонт. Границите на могилата са обградени със стена от гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра.
Уникалният за Балканите е и мегалитът Бегликташ, който се намира в централната част на Маслен нос, на около 4-5 км от Приморско. Археолози смятат, че мегалитът датира от V-VII век пр. Хр. Формите на скалите и откритите върху тях изображения показват, че това е светилището на египетския бог Тот.
Съществуват няколко легенди за Бегликташ. Според една от тях под мегалита е заровено съкровището на Вълчан войвода, според друга на Бегликташ има извънземна енергия, която сбъдва желания, а според трета това е било портал за завладяване на човешкия вид и т.н.
Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.
Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.
Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.
При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
Предлагаме на вашето внимание и туристически маршрут с посещение на четири български града и разглеждане на останки от тракийската цивилизация и култура - Пловдив – Перперикон – Кърджали – Татул – Пловдив.
Маршрутът може да се осъществи в рамките на 2 дни. Той е предназначен за автомобил или организиран автобусен транспорт. Нощувката може да бъде осъществена в гр. Кърджали. В града туристите могат да посетят РИМ – гр. Кърджали, манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча”, храм „Св. Успение Богородично”.
От гр. Кърджали в рамките на 1 ден може да бъде посетен някой от следните обекти: Каменни гъби, крепост Кривус, Дяволски мост, крепост Устра, крепост Моняк, Вкаменената сватба, Маджарово, крепост Лютица, вила Армира.
Едва ли някога ще бъде разгадана напълно мистерията на древните цивилизации. Преди 6000 години те населявали нашите земи, а отпечатъкът, оставен на днешна българска територия, продължава да удивлява археолозите. Така например, траките имали рядка способност за откриване и извличане на природни находища, без да навредят на природата. Учените продължават да бъдат изненадани от видовете модерни технологични практики, които са използвали. А елините са дали началото на богатата литературна и културна история на целия свят.
Посещението на поне няколко от описаните местности ще ви доближи до прародината, меката на цивилизацията и люлката на необятната европейска история.