51365 | 25 юли 2016 | 16:22

Изживяването е необичайно, защото общувате директно с тайните обитатели на водоема

Надежда Петрова

В югоизточната част на Германия се намира един необичаен воден басейн, известен като Ваденско море. Но хем е море, хем не е. Най-характерното за него са необичайно големите приливи и отливи, които на всичкото отгоре се случват по два пъти на ден.

Приливите няма да ги коментираме. Интересното за посетителите на този природен феномен са огромните отливи, когато морето като че ли разголва цялата си душа и ти позволява да джапаш най-нагло из нея и то с часове. От предоставената възможност се възползват хиляди туристи и граждани, живеещи в областта. Защото изживяването не само е необичайно, то е и изключително красиво.

Всеки, който е посещавал северна страна, е наясно как пясъкът като че ли се превръща в хромирано огледало по време на отдръпването на водата. Мократа му повърхност отразява небесната синева и уж ходиш по него, но усещенето е като да се разхождаш по вода. Уникалното при нас е, че тази възможност тук е разтеглена като че ли до безкрайност. И при отлив, ако си достатъчно напорист, можеш да вземеш дори разстоянието от един остров до друг, вървейки само пеша.

Аз и група ентусиазирани колеги потегляме към пътешествието си с водач, нает от информационния център-музей край крайбрежието. Ханс е усмихнат мъжага, въоръжен с кофа и лопата в ръце, но преди да ни поведе към необятността на хоризонта всички се събуваме.

В музея има специални отделения, където разхождащите се по/върху/над това море, могат да оставят принадлежностите си, така че всичко е под контрол. Истината обаче е, че изглеждаме гротескно. Всички сме предупредени да сме с къси панталонки, но брулещият северен вятър ни принуждава да извадим и зимните си якета. Така, в колекция лято-зима 2016, пълни с любознателен дух и ведро настроение поемаме по дългият път към безкрайността.

Още с първите метри от навлизането ни на морска територия почват и откритията ни. Като начало крачим внимателно. Цялото дъно е осеяно с нещо като купчинки спагети, усукани, навити на ролца, което всички мислим за изобилие от морски червеи. Ханс обаче мигновено влиза в роля и ни обяснява, че това, което виждаме, всъщност са следите, които те остават, копаели тунелите си под морското дъно.

Следва и демонстрация, в която лопатата се забива в пясъка, а при изваждането й, изненадани от нашествието, не много дружелюбно „Здрасти” ни казват неколцина морски червея и жизнерадостни рачета.

Истината е, че тинестите плитчини са богати на кислород и именно поради това многобройни миди, морски звезди и какви ли не животинки намират подслон сред тях. В музеят край брега пък на макет ясно са показани кои следи видими над пясъка за какъв тип живот под него говорят. Наистина е интересно!

Като говорим за пясък обаче... Тук той почти отсъства.

Това, из което туристите така ентусиазирано газят е нещо като тиня. Почти навсякъде тя е черна на цвят и може би това е и една от причините Ваденското море да не може да се похвали с лазурни води. Те по скоро са като боза - сиво-кафеникави, без чар и възможност да се изкъпеш с удоволствие в тях, но пък наистина са дом на голямо разнообразие от животни и растения. Тук си дават среща и много мигриращи прици и не е чудно, че през 2009 г морето с площ от 2500 кв.км е включено в списъка на ЮНЕСКО.

Днес развитието на така наречения му „блатен” туризъм бележи небивал възход. Отново като грижа за гостите пред посетителският център са изградени множество чешмички, където всеки може да отмие чернилката от краката си след морската разходка. Така и ние, мокри, позамръзнали и ухилени, бодро и босо шляпащи след около двучасова разходка се връщаме отново в музея, където ни очаква изненада.

В научната лаборатория на втория етаж са ни устроили импровизизиран обяд. Хлебчета със сьомга и бяла риба, кафе и безалкохолни напитки, последни шеги с Ханс и щастието е пълно. Малко по-късно доволно се изтъркулваме в бусчето, което ни откарва до най-подходящото и близко място за преспиване след приключение като това, а именно Куксхавен.

Градът на старата любов

Куксхавен е един от най-известните немски морски курорти. Населението на морското градче е около 50 000 души, а заниманието на огромна част от тях е сутрин да ловят риба, а вечер да я продават на туристите. Това, което трябва да се вземе под внимание, ако решите да го посетите, е че този курорт все пак е в Германия. Тук няма да откриете високи сгради, трамваи и метро – всичко е много спокойно и красиво, точно по немски. Английска реч може и да чуете отнякъде, за българска абсурд.

Това е курорт за германците. Лично аз, амбицирана да открия все пак нощен живот към десет вечерта тръгвам из тесните улички. Светло е, но всички са празни като във фантастичен филм. След дълго и безрезултатно лутане, най-накрая срещам момче, което ми казва че най-известният им бар на плажа тук затваря в 23 ч. Такава е реалността.

За сметка на това пък денем в Куксхавен има какво да предложи. Любопитно е пристанището им с име „Старата любов”. Не, не търсете тук романтична история. Посто един от трите потопени кораба, с цел да защитават града от теченията, носил име, подобно на това. Днес мястото е интересно място за разходки, а уикендите тук изниква пазар, от който може да си купите буквално всичко. Музиката се лее отвсякъде, както и ароматът на вурсчета, наденици, зеленчуци, палачинки, различни водове сладоледи ви примамват от всички ъгли и както и да ви звучи – настроението си е панаирджийско!

Тишина и спокойствие може да откриете на крайбражната алея. Там на всяка пейка е приседнала влюбена двойка, с възраст варираща от 18 до 70 и плюс годишна възраст, гледа си морето, тихо и вглъбено, какво толкова вижда не е особено ясно, но е факт, че се чувства добре. Като заговорихме за море тук особено популярни са състезанията при отлив с карети, водени от коне, които повече от сто години се провеждат през юли и август

За любителите на по-културния туризъм тук е един от най-старите съхранили се замъци в северна Германия. Построен е през 1340 г в готически стил. И до ден днешен обаче управата на града се чуди какви подобрения да върши по него. Последната им инициатива е да изградят асансьор за достъп, така че и хората в неравностойно положение да могат да се възхитят от красотата му.

Ако все пак водните удоволствия са в задължителната ви програма, Куксхавен ще ви позволи да я изпълните. Градът е известен с многбройните си спа центрове, а един от най-добрите, който посещаваме и ние, е Thalassozentrum ahoi. Прекрасни кабинети за масаж с изглед към морето, всевъзможни процедури и басейни с температура на водата от хладка до гореща задоволяват и най-изискания вкус.

Най-приятното обаче са изкуствените вълни, който един от басейните образува на всеки 40 минути, както и възможността за излаз на самото море. Така може да редувате къпането в басейн с това в открити води, а усещането за свобода и възможност за избор наистина да е пълно!