19059 | 1 авг. 2021 | 09:23
Да отиде във Валенсия по работа и да си донесе свещения граал може само Милена Димитрова. Авторката на книгата „Проклятието на бялото сирене“, в която се преплитат рецепти, пътеписи и умозаключения за далечни страни този път е успяла да съчетае миналото и бъдещето в една обиколка с велосипед из третия по големина испански град.
Честно казано, мозъкът ми завря от фактите за Свещения граал, събрани във Валенсия от Милена Димитрова, докато разговарях с нея по телефона за Парсифал, магьосника Мерлин, крал Артур и други замесени в легендите за най-тачения потир в света.
Човек се размечтава за нов и по-малко ароматен облик на Перловската река като слуша от Милена как във Валенсия са превърнали тамошната Суха река в зона за спорт и разходки. Като отявлен велосипедист, научил че другар по съдба се е разхождал из Валенсия с колело, разпитах гостенката си ласкави ли са към двуколесните в този испански град.
От вкусно по-вкусно завърши разказа на Милена Димитрова за Валенсия. Тези нейни и кулинарни приключения сигурно ще влязат в продължението на книгата й „Проклятието на бялото сирене“.
Какво е да слушаш на живо Андреа Бочели в родния му град Лаятико, ако не приключение? При това подправено с малко дъжд, глътка от виното на тенора и дъхоспиращ тоскански пейзаж.
Повече за незабравимото събитие четете тук
В Покана за пътуване сме ви разхождали по света в търсене на най-странните, необичайни и скъпи сладоледи – от такива с вкус на агнешки червца до гарнирани с люспички от 22-каратово злато. Китай и Италия все още спорят кой е измислил ледената сладост.
От Поднебесната империя припомнят за замразените във високите китайски планини плодове, поднесени като десерт. В спора се намесва и Франция. Там някъде през 18-и век се сещат да добавят и мляко и се получава сладолед близък до съвременния.
Израел е страна от емигранти и ако човек се разходи по сладоледчийниците, може да реши, че е обиколил планетата. Околосветско пътешествие направиха и кореспонденти на БНР в Тел Авив Феня и Искра Декало.
Всеки от сладоледените салони претендира, че основните видове в асортимента му „са точно като в родината“ на собствениците (или на дядовците им). Навсякъде, щом разбираха че сме от България, питаха за сладоледа-дъвка. Семейство Киезо от Яфо са го произвеждали в края на четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия век, но са починали без да остават рецептата. От тогава израелските сладоледчии я издирват. Наградата, която дават за нея е доста висока, но още не се е явил кандидат да я вземе.
Нещо подобно са срещали в Турция, но не е толкова вкусно и нежно като яфенския вариант. В Израел има поверие, че ако започнеш прекалено често да срещаш случайно някого, на третия път трябва да го черпиш сладолед. Любимата ни „глидария“, както се наричат магазините за сладолед, се намира в старинния квартал Неве цедек. Тя е италианска и е част от верига, но клиентите са французи (мястото е в центъра на френския квартал). Маса се запазва за седмица напред и се знае, че не може да се задържиш повече от половин час.
Вкусовете там са над 30. Прието е да дойдеш по-рано от времето, когато ще се освободи твоя стол и да опитваш от всички сладоледи от витрината. Подават ти ги с миниатюрни сладоледени лъжички. Така може да си избереш нещо по собствен вкус. Веднъж в година всяка от веригите, а те в Израел са поне 40 , прави демонстрация на най-новите си изобретения и журналистите са поканени да ги опитат. То е почти като модните дефилета на дрехи и обувки.
Черен сладолед, зелен сладолед, сладък, солен, кисел, студен, топъл. Модите се менят. Дори имаше „носталгичен период“ и поднасяха „сладоледите на баба“. Черният сладолед се получаваше от различни плодове, но най-драстичният му вариант бе с активен въглен. Точно той бе най-търсен. Особено от манекенки и дами на диета, които разчитаха на абсорбиращия му ефект. А имаше и поверие, че който яде от него му се избелват зъбите. Зелените сладоледи бяха от водорасли и едноклетъчни растения. Вярваше се, че те са една от стъпките към вечната младост.
Точно при тях започнаха да си пробиват път солените сладоледи. Сега вече ги има от всякакъв вид – едни са с вкус на морски дарове (които иначе са забранени от кашрута - разделното хранене при евреите), при други съставляващ компонент са луксозни сирена. Трети на вкус са (а дали само вкус!) като уиски с ядки или мартини с плод.
В научния институт „Вайцман“ (израелският вариант на БАН) една от атракциите за популяризиране на науката е приготвянето на сладолед върху плоча „подгрявана“ от течен азот. Всеки може сам да подбере съставките. Поставят се върху плочата и с шпатула, както се обръщат палачинки, всичко се примесва, изчегъртва и насича на дребно. Такъв бе и сладоледа на приема във френското посолство в Яфо, но там и самите компоненти се приготвяха молекулярно... А израелците обичат да експериментират и то не само в храната...
В една от „глидериите“ предлагаха солен сладолед с авокадо и чесън, на друго място с вкус на туршия. Свършваха за броени часове. Сред най-популярните са сладоледите на основа от кисело мляко. Добавките всеки избира сам измежду замразени плодове, шоколад и др. Със специална машина всичко се раздробява и се получава пухкав сладолед с цялата пробиотика в него. Най-популярни и неподвластни на модите си остават сладоледите с ванилия и шоколад, но те са по-скоро за хора без въображение.
Когато отидеш при диетолог откриваш, че всичко вкусно е или вредно, или скъпо или от него се пълнее. Но се оказа, че има диета със сладолед. Обикновено през деня отслабващите хрупат плодове и зеленчук и обилно ги заливат с минерална вода (в никакъв случай газирана), но някъде преди лягане озверяват от глад. И точно за тогава диетоложката препоръчва да се изяде една топка сметанов сладолед приготвен с истинска захар, не с подсладители. Тя може да бъде и „мезе“ за малка чаша твърд алкохол. Така човек се засища и не става през нощта „да наобиколи хладилника“.
Обикновено трудно се примиряваш, че сладоледената топка е само една, но с повече воля е постижимо, завършват Феня и Искра Декало.
Мобилна верси
RSS
