41569 | 8 окт. 2022 | 09:45

Така наречената „скрита мобилизация“ се осъществява чрез разширяване на мащабите на преподготовка на запасните военни. А това вече се счита като разузнавателен признак за подготовката за непосредствено участие във военни действия

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Бил е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009) и посланик на България в Румъния (2009-2012).

- Посланик Радомирски, преди ден американският президент предупреди, че опасността от ядрен Армагедон е на най-високото си равнище от Кубинската криза насам и че Москва не блъфира, говорейки за употреба на ядрено оръжие. А блъфира ли Байдън? Как си обяснявате неговото предупреждение?

- За съжаление, и двете ядрени свръхдържави не блъфират. Те най-добре от всички знаят последствията от употребата на ядрените арсенали, с които разполагат. Имат и опита от времето на Студената война с тогавашната Карибска криза, за която вече се знае, че сме били на часове от Армагедона.

Поради това Байдън е прав, че сега, шест десетилетия по-късно, сме най-близо до онази точка, след която ескалацията става неконтролируема от политиците и военните. Путин също е прав, когато каза, че не си представя свят без руснаците. Казаното от двамата лидери са предупреждения за това, че другата страна не трябва да подценява готовността на противника си да предприеме гибелни за човечеството мерки.

Обикновено подобни демарши се правят дискретно и публичността на сегашните действия е лош знак, показващ, че такъв диалог няма или ако все пак са останали някакви канали, то те не се ползват с доверието на Вашингтон и Москва. Малко успокоение е това, че въпреки заплахите, и двете страни, чрез висши правителствени чиновници декларират публично, че са против употребата на ядрено оръжие, дори и на тактическо ниво.

Фукуяма пророкуваше, че ще има „векове на скука в края на историята“. Нищо не може да бъде по-далеч от сегашната обстановка.

- Когато стартираха военните действия на 24 февруари, мнозина, включително тогавашният военен министър Стефан Янев, отбелязаха, че Русия провежда военна операция. На какъв етап е конфликтът сега? Война?

- Агресиите на НАТО срещу Югославия, Ирак, Либия и т.н., както и агресията на Русия срещу Украйна се наричат специални военни операции (СВО), тъй като по този начин не попадат под определението в Устава на ООН за водене на война от една държава срещу друга.
Независимо дали ни харесват или не тези действия, дали приемаме натовските и съответно руските обяснения за тези де-факто агресии, от гледна точка на вече доста компрометирано международно право, те не са войни де-юре.

Поради това Стефан Янев като военен, запознат с правните основи на войната, бе точен в изказа си, за който говорите.
От този ъгъл до подписването от президента Путин на указите за присъединяването на четирите области военните действия в източната част на Украйна бяха (от руска гледна точка) СВО.

Сега обаче (пак от позициите на Москва) те могат и е почти сигурно, че ще бъдат разглеждани като агресия на Украйна срещу Русия. Тази гледна точка няма как да бъде приета от Киев и вече е ясно, че няма да бъде приета и от така наречения „колективен Запад“.

Но тя ще даде основание на руското ръководство да използва всички инструменти от военната си доктрина - от пълна мобилизация до употреба на ядрено оръжие, които се предвиждат в нея при агресия срещу руска територия.
И това дава право да говорим, че се намираме в нов етап на конфликта.

- Предстои българският парламент отново да разглежда въпроса дали България да изпрати въоръжение на Украйна. ДБ внасят такъв текст и се очаква той да събере мнозинство. Ще ни направи ли това решение участници във войната?

- Очевидно имате ниско мнение за благоразумието на нашите депутати след като очаквате, че подобен ход ще събере мнозинство. Ако те подкрепят подобно решение, ще трябва и да носят отговорност за последствията му.
Изпращането на въоръжение на Украйна е като гасене на пожар с бензин.

За България този конфликт трябва да бъде колкото се може по-скоро решен с дипломатически средства. Това налагат нашите национални интереси, защото той ни носи само щети (икономически, финансови и стресово социални), които може да се превърнат и в унищожително военни, ако в защита на евроатлантическите ценности трябва да изпратим синовете си да воюват за тях в една ненатовска страна.
Присъединявам се към казаното в интервюто с Вас от дълбоко уважавания ми колега посланик Воденски, че и аз не искам децата ми да участват в нещо, което е дълбоко противно на българските интереси.

- Правителството прие промени в Наредбата за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време. Казват, че това е преподготовка на запасняците. По какво се различава от мобилизацията, като уточним веднага една от тях – решението за мобилизация се взима от Народното събрание и се издава президентски указ. Други различия?

- Преподготовката на запасните войници и офицери е рутинна дейност за всяка армия. Но доколкото ми е известно, тя беше, ако не напълно, то доста занемарена през последните 20 години. Актуализацията й поради това е очевидно необходима. Но съвпадението на това действие с рязката ескалация на международното напрежение е очебийна. А се знае, че така наречената „скрита мобилизация“ се осъществява чрез разширяване на мащабите на преподготовка на запасните военни. А това вече се счита като разузнавателен признак за подготовката за непосредствено участие във военни действия.

- Българската войска е професионална, а не наборна. Ако се стигне до мобилизация, имат ли подготовка българските граждани?

- Според мен - не! Вече около 20 години не подготвяме наборници и поради това цяло поколение няма дори първоначална военна подготовка. А основната маса военнослужащи при мобилизация биха били именно от това поколение – на възраст от 20 до 40 години. Но по този въпрос, който е обширен е по-добре да интервюирате кадрови военен, запознат с детайлите на сегашното състояние на българската армия и нейния мобилизационен резерв.

- Как се обясняване актуализацията на наредбата сега?

- Най-лесното обяснение е, че сегашното международно положение е привлякло вниманието върху необходимостта от актуализацията на Наредбата. Не ми се иска да вярвам, че се актуализира, защото „някой“ ни е „помолил“ да му кажем с „колко души“ можем „да помогнем“ на Украйна.

- Преди дни президентът Радев не подписа декларация на лидерите от Централна и Източна Европа за приемането на Украйна в НАТО, което бе разтълкувано като отказ България да участва във войната. Може ли обаче в Народното събрание да се стигне до коалиция на войната?

- С изключение на тази декларация в голяма част от държавите от НАТО на най-високо ниво беше показано, че приемането на Украйна в алианса не може да бъде осъществено по “бързата процедура“. Не само защото е процедурно невъзможно, но и защото украинското членство би направило де-юре Запада участник във войната с Русия.

А що се отнася до нашето Народно събрание то като че ли в него вече всичко е възможно. Ще ми се да не угасва малката надежда, че поне думата „война“ ще породи онази отговорност за бъдещето на България, която бихме искали да видим в избраните от нас депутати.

- Виждате ли шанс/признаци/желание за деескалация на геополитическото напрежение? Говорят ли си големите лидери? Различавате ли действия, които подсказват, че все още има здрав разум в елитите?

- На този етап не виждам признаци за деескалация на геополитическото напрежение. Няма данни за разговори между Путин и Байдън, а неотдавна руският президентът отказа да говори с Макрон.

Плаха надежда дава съобщението, че американският лидер, който бе заявил, че няма да участва в срещата на Г-20 в Индонезия, ако там бъде Путин, сега все пак още разглежда възможността за пътуване до Джакарта.

Намираме се в етап, в който Западът защитава статуквото, което си извоюва след разпадането на СССР и европейската социалистическа система, а Китай, Русия, Иран и някои други страни търсят промени.

Финансовият капитализъм, какъвто го познаваме от средата на 80-те години, приключва и е напълно несъстоятелен. Краят му беше предсказан от много хора (например Линдън Ларуш), които смятат, че глобалният финансов капитализъм е фундаментално изкривяване на принципите на националната предприемаческа икономика на САЩ.

В Русия Андрей Фурсов също много говори и пише по тази тема. Холандският професор Кейс ван дер Пийл посочва, че всички възможности на този тип капитализъм, който всъщност беше свързан с разпадането на СССР, вече ги няма. А това води до колабиране на глобализацията. И, разбира се, колапсът на тази най-сложна система предизвиква определен тип желание да се предприемат извънредни мерки, за да се предотврати промяна в световното лидерство, да се попречи на Русия и Китай да заемат лидерски позиции.

Необходима е еволюция на съзнанието, която да признае възможността за съществуването в едно поле на различни цивилизации. Но това няма да е възможно след ядрен (дори и тактически) удар. Защото и след него пак ще се оказваме в ситуация, в която е необходимо да се формира култура на мира. И това е основният проблем: каква може да е културата на мира в тези условия, когато някои от играчите в тази ситуация частично загубиха ума си? Въпросът за културата на мира все още остава, защото е фундаментален въпрос. Тъй като без култура на мира съществуването на човешката цивилизация е невъзможно.