Валентин Радомирски: В „голямата игра“ Украйна се оказа пешка

Сегашната война между Русия и Украйна е само началния епизод от преформатирането на международните отношения

Валентин Радомирски: Замразяване на военните действия ще има най-рано в началото на май

20001 | 5 апр. 2022 | 18:29

Русофобията в западните държави и американофобията в Русия достигнаха исторически максимуми и ще бъдат пречка за дипломатическо разрешение на кризата


Валентин Радомирски *

През следващите години ще се напишат безброй статии, монографии и книги за събитията през март 2022 г.. Ще се спори дали това е времето, през което се е родила новата епоха. А тя бе оповестена при посещението в Полша на 26 март на американският президент Байдън, който заяви, че „светът вече няма да е същият, но не заради Украйна. Въпросът е кой ще надделее – нашата демокрация или едноличната власт.“

Няколко дни преди това той сподели констатацията, че „ние се намираме в преломен момент в световната икономика, и не само в икономиката, но и в света като цяло. Момент, който се наблюдава на всеки три-четири поколения. Както ми каза един от висшите военни на среща по сигурността онзи ден - 60 милиона загинаха между 1900 и 1946-а и оттогава ние установихме либерален световен ред. Много хора умират, но не допуснахме хаос. И сега е време за промяна. Ние вървим, нещата вървят към нов световен ред и ние трябва да го оглавим. Трябва да обединим останалия свободен свят в това дело.“

От тези изявления става ясно, че сегашната война между Русия и Украйна е само началния епизод от преформатирането на международните отношения и предстои установяването на нов световен ред. Историята показва, че подобни периоди са смутни времена на войни и граждански стълкновения.

Тревога в този смисъл предизвика скритият смисъл в цитираните от Байдън думи на негов генерал, че за да не бъде допуснат хаос се налага много хора да умират. В тях прозира виждането, че новият световен ред ще бъде налаган със силови средства.

Ако сложим (както го направи Байдън) войната в Украйна в скоби, може с голяма доза увереност да се каже, че сега виждаме практически неприкрита борба между Русия и „колективния Запад“, ръководен от англосаксонското му ядро.

Тази борба протича на три плоскости:
- Идеологическа, осигуряваща информационно-пропагандното противодействие на врага (противника, конкурента) като ограничава подкрепата за него и увеличава сплотеността на собственото си население;
- Военна, включваща на този етап явни военни действия между Русия и Украйна (подкрепяна открито с експертиза, значителна финансова и материално-техническа помощ, въоръжение и бойна техника, както и прикрито с новите инструменти на хибридната война);
- Финансова, енергийна, икономическа и търговска война.

Всичко това дава основание да се направи извод, че още преди идването на власт на Байдън се е оформила стратегия, според която глобалното развитие със стремително развиващия се Китай налага на досегашния хегемон да предприеме решителни действия за запазването на лидерските си позиции. Т.е. така както когато преди Пелопонеските войни, Спарта осъзнава, че възходът на Атина и увеличаващият се брой на нейни съюзници може да бъде спрян само, ако самата Спарта започне война, когато още е достатъчно силна, за да ги победи (т.н. „капан на Тукидид“).

Тъй като в съвременните условия директна война между основните противостоящи си противници ще доведе до взаимно унищожение и ще бъде краят на сегашната цивилизация, в тази стратегия горепосочените три плоскости се очертават като основни инструменти за постепенното отстраняване на съперниците от геополитическото съперничество. За информационна „продажба“ на този подход се използва все по-често терминът „сдържане“.

Първата плоскост има за цел сатанизирането на Китай, Русия, Иран и КНДР, определени като основни противници на колективния Запад. Трябва да се отбележи, че тази плоскост исторически е монопол на Запада и войната в Украйна й предостави нов, сериозен тласък. На този етап Москва губи информационно-пропагандната война. Но тази плоскост е предназначена и като идеологическа платформа, която на основата на „алианс на демокрациите“ да осигури идейната основа на борбата за запазване на англосаксонските „правила“. За това спомена Байдън още в предизборната си кампания през 2020. С тази цел в края на 2021 г. беше организирана Вашингтонската „Среща на върха за демокрацията“, а в края на настоящата година е планирано да се проведе втора подобна среща на върха.

В последния месец демонизирането на всичко руско бе доведено до абсурдни крайности. Русофобията в западните държави и американофобията в Русия достигнаха исторически максимуми и ще бъдат пречка за дипломатическо разрешение на кризата. Тревога би трябвало да предизвикват предприетите както от Русия, така и от колективния Запад мерки за въвеждане на открита цензура, което е удар по един от основните стълбове на съвременната демокрация – свободата на словото. Тези действия събуждат най-мрачните спомени за пропагандата и цензурата на нацистите, сталинския режим и американския маккартизъм.

Втората плоскост – военната – беше през този месец по разбираеми причини съсредоточена върху сраженията в Украйна. Сегашните действия са опитно поле за възможностите на Русия да се противопоставя с военни средства на опитите на колективния Запад за нейното „сдържане“. Именно поради това тези действия ще продължават до момента, в който станат ясни резултатите от тях и има яснота доколко са реални способностите на двете противостоящи си страни да провеждат и съответно да противодействат на „сдържането“.

 

Сред най-интересните изявления, очертаващи възможностите за прекратяване на военните действия бяха съобщеното от турския външен министър на 25 март, че на преговорите между Москва и Киев вече е постигнато съгласие „по четири от шестте групи обсъждани въпроси“. В дипломацията отдавна е известно, че последните 5-10 процента при подобни преговори са най-трудните и отнемат несъразмерно повече време за намиране на взаимноприемливи компромиси. Обнадеждаващо обаче според Кийр Джайлс - експерт по Русия от английския мозъчен тръст Chatham House – е обстоятелство, че „и Русия, и Украйна заявиха през последната седмица на март, че се движат към действителна дискусия по същество, вместо Русия просто да постави ултиматум". Това контрастира с изказването на Блинкен по същото време, че действията на Русия „са в пълен контраст с всякакви сериозни дипломатически усилия за прекратяване на войната". Тези контрастиращи си гледни точки показват, че военните действия в Украйна може да бъдат прекратени сравнително скоро (до няколко седмици), както и да бъдат продължени още няколко месеца (до пълно изтощаване на противниците). Второто, като се има предвид опита от двете световни войни, е предпочитаната стратегия на САЩ.

Особен интерес представлява опитът на Полша да прокара тезата за въвеждането в Украйна на „миротворчески сили“. Поставянето на този въпрос по време на срещата на върха на НАТО на 24 март в Брюксел и на срещата във Варшава на Байдън с полското ръководство показва, че, макар и опасен за разрастване на сегашния локален военен конфликт до въоръжено стълкновение на украинска територия на руснаците с войски на НАТО, такъв вариант вече не може да бъде напълно изключен.

 

Съобщенията, появили се на 28 март, че САЩ изпращат в Европа 6 самолета за РЕБ (радиоелектронна борба) подкрепят това предположение. Рязкото увеличаване на обемите на изпращаното през последните седмици въоръжение от страните-членки на НАТО в Украйна са допълнителен знак в това отношение.

На основата на това полско предложение обаче се долавя и стремежът на Полша да си върне „източните провинции“, отнети от нея с Ялтенските споразумения. Това би означавало, че „разпарчетосването“ на Украйна ще се задълбочи, тъй като при подобна ситуация ще станат релевантни и териториалните претенции на Унгария и Румъния, които имат свои малцинства в Украйна. Това би интернационализирало конфликта на още по-опасни нива. Не могат да бъдат изключени обаче действия за увеличаване на военния натиск върху Русия и от други направления, където тя има интереси и свои малцинства (Кавказ, Средна Азия). Показателно в това отношение е отправената от Нагорни Карабах през последната декада на март молба за увеличаване  числеността на руските миротворци след твърденията за загинали в резултат на нарушения на миналогодишното примирие от страна на Азербайджан. Тревожни информации има и от Киргизстан и Казахстан.

Прекратяването на военните действия в Украйна по всяка вероятност ще бъде реализирано на два етапа. Първият ще бъде след като приключат сегашните преговори между Киев и Москва, които чрез временно примирие на практика ще замразят конфликта. Дали това ще бъде кратко- или дългосрочно „замразен“ конфликт ще зависи от това докъде са стигнали руските войски. Вторият етап, ако въобще бъдат създадени предпоставки за него, ще оформи траен мир с гаранции за него от страна на основните геополитически играчи и (в най-добрия случай) на ООН. Доколко и кога това би станало възможно ще зависи най-вече от два фактора – как се развива противостоянието на третата от горепосочените плоскости и от резултатите от междинните избори в САЩ през ноември т.г.

Поради може да се прогнозира, че според най-оптимистичната прогноза първият етап може да бъде реализиран най-рано в края на април – началото на май т.г., а вторият не по-рано от 2023 г.

Третата плоскост през март придоби характер на истинска война. Въведени бяха още няколко пакета санкции срещу Русия от страна на колективния Запад и контрасанкции от Русия, която обяви списък с „неприятелски държави“, сред които е и нашата страна. Ударът по суверенните права на руската Централна банка се откроява сред западните санкции и наред с изключването от световната банкова система на основните руски банки се очаква да нанесе изключително сериозни щети на руската икономика.

 

На 28 март Байдън написа в Twitter: „Руската икономика беше класирана като 11-та по големина икономика в света преди това нейно нашествие в Украйна. Скоро дори няма да се нареди сред първите 20 икономики в света“.
 
Но този ход на Запада разруши още един от „свещените“ стълбове на съвременния капитализъм (правото на собственост) и ще накара редица други държави да подложат на сериозно преосмисляне своята обвързаност с доларовата система. Може да се смята, че Бретън-Уудската финансова система ще бъде съществено променена. По мое мнение Ковид-пандемията даде възможност да се преценят положителните и отрицателните последствия от разрушаването на веригите на доставки, поради което последните две години могат се считат като „генерална репетиция“ за това какво ще последва след сегашните санкции. А те несъмнено ще имат далеч по-разрушителен обхват и ефект от досега налаганите. Очертават се сериозни кризи – продоволствена, енергийна и по-целия периметър на производствената сфера, които ще засегнат в по-голяма или по-малка степен всички без изключение икономики. От своя страна това несъмнено ще доведе до нова бежанска криза от Африка, която основно ще бъде проблем на ЕС.

От историята е известно, че войните в крайна сметка се печелят от тези, които могат финансово и икономически да издържат на военното бреме. Сегашната война на Русия с Украйна ще покаже доколко Москва именно в този аспект е готова да отстоява искането си за място сред геополитическите лидери.

 

Независимо от изхода й печеливши във всички случаи на тази плоскост ще бъдат САЩ, тъй като от една страна Русия ще бъде дългосрочно финансово и икономически изтощавана от войната и разходите по възстановяването на сегашните разрушения, а от друга, сериозни финансови щети ще понесе и ЕС (заедно с Китай те се основните търговско-икономически конкуренти на САЩ), който прие практически единодушно рязко увеличаване на военните разходи в рамките на НАТО и планира създаването, макар и в ограничен формат, на свои собствени въоръжени сили. При това на европейските държави по всяка вероятност ще се наложи да отделят значителни средства за горепосочените кризи, в т.ч и бежанската. Така че „изпитанието на издръжливост“ за Русия и ЕС ще се отрази негативно върху цялата световна икономика.

Като цяло може да се твърди, че досегашният глобалистки проект не постигна целите си и емпирично ще бъдат търсени пътищата към нов световен ред, за който говори американският президент при посещението си в Европа през този месец.

 

В „голямата игра“, ако използваме шахматната терминология, Украйна се оказа пешка, на която Западът обещаваше, че може да стане царица, но руският цар реши да блокира това развитие. В тази нова партия на играта между Изтока и Запада в края на март бе приключен дебютът, чието начало постави речта на Путин в Давос преди 15 години и сега влизаме в нейния мителшпил.

Текстът е част от анализа на Института за стратегии и анализи (ИСА) за март под заглавие „Войната в Украйна и „голямата игра“.
Авторът Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Бил е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009) и посланик на България в Румъния (2009-2012).


 


От категорията

Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?

-1593267964.jpg

Служебното правителство може да повлияе върху развитието на политическата криза ...

13 авг. 2022 | 08:35

Боян Чуков: Американците държат света в мъртва хватка. Засега

Боян Чуков-1647952113.jpg

Когато САЩ загубят чувствително своите предишни позиции в света, то тогава ще ...

14 авг. 2022 | 11:21

Проф. Светлана Шаренкова: Просто Киро, или лицемерие, облечено във власт

Проф. Светлана Шаренкова-1517831377.jpg

Храните, горивата, токът, парното, водата растат от ден на ден, на прага сме на ...

14 авг. 2022 | 18:46

Димитър Недков: О, задрямалий някогашен "Аспарухов електорат"…

Димитър Недков-1637040086.jpg

И не на последно място - кой български действащ парламент одобри ...

14 авг. 2022 | 17:46