80643 | 18 юли 2025 | 08:48

Истината е, че управлението на Кирил Петков и Асен Василев ще остане в учебниците като пример за политическа неадекватност и управленски волунтаризъм

"Когато преди пет години хората в България излязоха на улицата, за да протестират срещу корупцията в правителството, това изглеждаше като началото на нова ера. Появилият се от протестите алианс „Продължаваме промяната“ по-късно осигури начело на правителството премиера и финансовия министър, новите политици и възпитаници на "Харвард" -  Кирил Петков и Асен Василев, и започна реформи за върховенство на закона и икономическа стабилност. Успехите са исторически..."
Това четем в статия в германския всекидневник "Ди Велт" (Die Welt), публикувана от международния редактор Филип Фолкман-Шлюк. 
Статията е откровено тенденциозно и клеветнически написана, сравнявайки днешното правителство с беларуската диктатура и превъзнасяйки "исторически успехи" на правителството на Кирил Петков.
 
И понеже винаги трябва да се водим от истината, когато обрисуваме политическата действителност, ще си позволя да попълня само малка част от белите петна по отношение на правителството на Кирил Петков в тази статия - все пак трябва да сме честни пред историята.
 
Истината е, че управлението  на Кирил Петков и Асен Василев ще остане в учебниците като пример за политическа неадекватност и управленски волунтаризъм. Дилетанщината на Петков сътвори за 7 месеца гръмовни скандали, които странно защо статията в "Ди Велт" подминава или удобно премълчава.

Обслужвайки чужди и лични интереси, двойката Петков/Василев газеше конституция, газеше закони, пренебрегваше основополагащи елементи на държавното управление. Неграмотни като висши чиновници, профани в прилагането на норми и правилници, двамата непрекъснато въвличаха държавата в казуси, поставяйки под риск националната сигурност с цената дори на извършване на национално предателство. Всичко това може да бъде поставено под един знаменател - злоупотреба с власт! 

И Петков, и Василев за кратко време се превърнаха във властелини на държавата, овладявайки всички икономически и финансови лостове - НАП, ДАНС, "Митници", служби и други подобни структури. Точно по време на "успехите" на правителството на Кирил Петков станахме свидетели на свръхпредставителство на интересите на едно икономическо малцинство и минимално представителство на интересите на огромното социо-икономическо мнозинство.

Авторът в "Ди Велт" е пропуснал да отбележи в графата "исторически успехи" как Кирил Петков и Асен Василев използваха по болшевишки репресивни прийоми срещу опонентите си; как не се посвениха да арестуват лидера на опозицията, без доказателства за закононарушения; как изправиха срещу себе си бизнеса; как се скараха с кметове; как опасаха с решетки вратите на парламента; как написаха закон бухалка и си намериха човека, който да я развърти срещу нарочените от тях политически врагове; как Петков раздаваше правосъдие от екрана; как овладя службите и със страст се опитваше да използва силата им срещу неудобните на властта; как искаше да си назначи послушен главен прокурор. Уважаваният автор на "Ди Велт" трябва да знае как Кирил Петков демократично сe изцепи в "Панорама" с настояването  си: "Искам главният прокурор да бъде сменен и да сложим наш човек"; как поиска да има своя КПКОПНИ: "Първо трябва да дефинираме какво трябва да направи и след това ще посочим подходящото име“, защото така разбираше реформата в съдебната система?!
 
Ако беше истински журналист, международният редактор Филип Фолкман-Шлюк не би трябвало да пропусне сред "успехите" на правителството на Кирил Петков скандала „Чаталджа“ и фирмата "STV Консултинг", в който бившият финансов министър Асен Василев беше замесен в серия от обвинения, свързани с имотни сделки и бизнес дейности.
 
Ако беше безпристрастен летописец на успехите на ПП, колегата Шлюк не би трябвало да пропусне обвиненията към Асен Василев за корупция в митниците, свързани с корупционни схеми и отчитане на финансови потоци.

Ако познаваше истинската ситуация в България, авторът в "Ди Велт" би трябвало да вземе под внимание показанията на Петя Банкова, бивша директорка на Агенция „Митници“, която твърди, че Василев е нареждал кадрови промени в ключови митнически пунктове (Калотина, Капитан Андреево, София, Варна, Пловдив) с цел овладяване на контрабандни канали. Като журналист, който громи корупцията, авторът в "Ди Велт" би трябвало да се поинтересува как свидетели от Министерството на финансите потвърждават, че Василев е настоявал за отмяна на контрола върху отпечатването на акцизни бандероли, което би улеснило фалшифицирането и контрабандата.
 
Подчертавйки успехите на дуото Петков/ Василев, "Ди Велт" не би трябвало да подмине скандала  "Джемкорп", който се разрази по време на управлението им и в който двамата бяха на косъм исторически да "продадат" цялата българската енергетика на една офшорка. Колегата Филип не би трябвало да пропусне вкарването на лобистите от Gemcorp, за които Петков твърдеше, че са му били доведени от американското посолство. 

Няма как от списъка с "успехите" на Кирил Петков да отпаднат лъжите:  за "празния" язовир „Пазар дере“; за „спасителната операция“ на кораба „Царевна“ с участието на шефа на военното разузнаване; за европрокуратурата, която участвала в ареста на Борисов; за електромобилите в Ловеч; за изграждането на завод за батерии на мястото на "Мариците"; за двата танкера по-евтин газ от САЩ; за следващите седем танкера, които били осигурени, пък никой не знаеше къде са; за уж готовия интерконектор с Гърция... 
 
Нищо от тази историческа действителност, съпровождаща "успехите" на правителството на Кирил Петков, не присъства в статията на Филип Фолкман-Шлюк. Защо ли? Защото тя се базира единствено на твърденията на Кирил Петков, който е цитиран в материала. Затова можем да приемем, че тази статия е съчинена от Кирил Петков и от неговите фантазии за "успехите" на кабинета му и удобно публикувана в "Ди Велт". За съжаление!
Впрочем не за първи път "Ди Велт" си позволява да публикува манипулативни материали в полза на Кирил Петков и нахълталите в българската политика харвардци.
 
През януари 2023 отново "Ди Велт" и отново от същия автор беше публикувана явно поръчкова статия, озаглавена "България - страната, която тайно спаси Украйна". Тогава се появиха публикации "колко струва да си поръчаш статия в "Ди Велт" - 26 000". Няма лошо, но такива публикации, според правилата, изрично се обозначават като платени. Тогава и Нинова, и президентът Радев обвиниха водещата германска медия в нарушаване на основни журналистически и етични правила, а "Ди Велт" обясни мотивите зад публикуването на статията като търсене на "вълнуващи истории и да ги разследват".

Авторът на статията беше същият Филип Фолкман-Шлук, който в същия соцстил беше сътворил пасквил, превъзнасяйки ролята на Кирил Петков като "спасител на Украйна".

Всеки журналист има правото да търси своите истори и герои, които да описва както му диктува съвестта и журналистическата етика. Но когато става въпрос за откровена манипулация на фактите и изопачаване на истината, това не е журналистика. А откровена лъжа. В случая става въпрос и за накърняване интересите на държавата.