74358 | 7 ноем. 2023 | 16:43

Лидерът не може да хленчи, че са го излъгали, защото са му намерили слабото място. Това е отчайващо слаба позиция. Тя е израз на жестокото правило - зависимите политици биват използвани, докато са нужни, после ги захвърлят.

„Дадох си гласа за Терзиев, изнасилих партията да гласува за него и в същото време платиха пари да ме бият в "Банкя". ПП и „Възраждане” в "Банкя" играха срещу нас, а Петков иска да си говорим за данъчни закони и какво ли не. Лицемерие! Затова е ниска избирателната активност – хората вече не понасят лицемерието”.

Признанието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е от изборната нощ, когато изненадващо той се появи в Пловдив, за да даде първата си оценка за току-що приключилите местни избори.
И оценката му бе: "изнасилих партията, заради едни лицемери".
Откъдето и да се погледне това признание е стряскащо по няколко причини.

ПРИЗНАНИЕ ЗА ЗАВИСИМОСТИ

ПЪРВО, лидерът на най-голямата политическа сила в България е толкова зависим от чужди, външи или вътрешни сили, че е заложил цялата си партия, за да обслужи техния интерес.

Ако това наистина е така, то това опира дори до националната сигурност на страната. Защото, ако днес "силите" са принудили Борисов да гласува за Терзиев, то утре може да го принудят със същата настойчивост да направи и нещо друго, което да е в ущърб на националните интереси. Твърде опасно е, дори да си го помислим, но Борисов ни го пльосва без никакво притеснение на масата!

ВТОРО, оказва се, че тези, заради които Борисов изнасилва ГЕРБ, не спазват договорката си и играят срещу него. Доказателсто, че пред тях той няма никакъв авторитет, не го оценяват като фактор, не го приемат дори за партньор и не се чувстват задължени да спазват договорката си с него. Доста унизително за генерал Бойко Борисов - три пъти премиер на България, 13 пъти печелил избори, несменяем водач на най-влиятелната политическа сила! Значи нещо се е счупило в отношението към него и към всичките му завоевания и заслуги за държавата. Митът е развенчан! По собственото му признание!

ТРЕТО, Борисов нарича "лицемерие" факта на неизпъленото обещание от онези, с които той се е договарял.

Но не осмисля, че е лицемерие към съпартийците му, към избирателите  да се договаря с някого за нещо на техен гръб. Да им казва "гласувайте за Терзиев, макар да не ви идва отвътре, защото съм дал дума". Но кого? Защо? Срещу какво? Каква е цената? Питал ли е партията си дали може да даде такава дума?

Гласуването "с отвращение" е част от лицемерието в политиката. Това отвращава хората от политиците. Отблъсква ги!  И те ги наказват като загърбват урните. Това е признание за слабост на политическия водач, за безгръбначие, за безсилие и безволие. 

Когато Костов вкара в обращение термина "гласуване с отвращение" (на 3 ноември 2003 г. на местни избори, когато трябваше да подкрепи Стефан Софиянски), това бе личното му отношение към доскорошния съпартиец, с когото се скараха политически, но нямаха идеологически и ценностни различия.

До тогава тази терминология бе непозната за младата ни демокрация. Страстите бяха горещи, избирателната активност висока, нямаше място за погнуса и принуда. Обществото бе полярно разделено и гласуваше яростно за своите - открито, без да се подава на чужди внушения.

Днес Борисов върна този израз в политиката с отвратителното му измерение - готов съм да се откажа от вътрешните си убеждения, ценности и политическа устойчивост (държавна сигурност или държавна собственост), заради лични зависимости и да стоваря това върху цялата си партия, без дори да й давам обяснения.

ПОСЛАНИЕ С ОТЧАЯНИЕ

Според Борислав Цеков изявлението на Борисов за подкрепа на Терзиев в последния момент преди балотажа е знак, който съдържа словесен код - това е подкрепа само по форма, но като внушение към избирателя не е подкрепа. И кодът за Терзиев бил "кандидатът на правителството", който трябвало да отключи протестният вот на ГЕРБ срещу ПП-ДБ.

Ако приемем този факт за верен, то тогава Борисов не трябва да се сърди на ПП-ДБ, или на тези с които се е договарял, че са го измамили. Той ги мами, и те го мамят. Взаимно са си лицемери.

Разбивката на вота в София показа, че по-голямата част от герберите в столицата не послушаха лидера си и гласуваха, водени от убежденията си. Това е шамар за Борисов. Дали е имало вътрешна интифа - не слушайте какво говори Борисов, гласувайте за Ваня, не е ясно.

В публичната политика обаче посланията трябва да са ясни, конкретни и разпознаваеми, ако не искаме да се оплакваме от лицемерие.
Политикът е обществена фигура, която трябва да дава пример на останалите, той е личност, която другите трябва да следват.

Лидерът не може да хленчи, че са го излъгали, защото са му намерили слабото място. Това е отчайващо слаба позиция.

Тя е израз на жестокото правило - зависимите политици биват използвани, докато са нужни, после ги захвърлят.

"За мен е важно кой си позволява и кой може да изнасили най-голямата партия в България, така че лидерът й накрая да призове да се гласува за Терзиев" - този въпрос го зададе първа днес загубилата вота в София Ваня Григорова.

И оттук нататък този въпрос ще виси със страшна сила на врата на Борисов - кой може да изнасили най-голямата партия в България?

ПРЕХОДЪТ СВЪРШИ

В нощта на изборите Борисов наистина изглеждаше като изнасилен. Уморен, изнервен, чудеше се какво да говори пред фактите за загубите, които, колкото и да са били калкулирани от екипа му, са стряскащи.

ГЕРБ остана първа политическа сила, но загуби 1/3 от местната власт - от София до Варна, от Благоевград  до Шумен, от Кюстендил до Пазарджик.
ГЕРБ загуби цялата власт в столицата, зауби повечето от балотажите в областните градове, в десет от центровете представителите ѝ остават на второ място.

И ги загуби от тези, с които Борисов се договаряше как да им предаде София. Да, картата на България преобладаващо е все още герберско-синя, но на следващите местни избори ГЕРБ ще загуби още толкова. Защото анти-ГЕРБ вотът, който се отприщи през 2023 във Варна и Пазарджик, след четири години ще залее и на други места.

Турбуленциите в София и във Варна ще бъдат със силата на тайфун и не трябва има илюзии в друга посока.

С наместването на ПП-ДБ в местната власт преходът свърши.

В политиката навлиза ново поколение, за което няма идеологически щампи, няма морални прегради; поколение, за което политиката е сделка. Или я взимаш и я гониш без никакви склупули или се отказваш. Поведението на ПП в последните три години е доказателство за това - политика без скрупули.

И да очакваш, че с тях може да се договориш за принципи, или пък да лежиш на джентълменска дума, е кауза пердута. ПП-ДБ нямат съюзници, нямат партньори и в този смисъл са лишени от усещането за съпричастност към другия. Те са политически хищници, чието настървение към властта идва с всяка убита жертва.

Борисов тепърва ще усеща щетите на факта, че ги допусна в София и Варна...