Много съм писала за липсата на вътрешна нагласа у Румен Радев да чувства и излъчва искрени и честни послания за единение на нацията, както повеляват отговорностите му пред Конституцията.
Отдавна съм разкрила и обосновала неговия последователен стремеж да разруши партийната система, заради егото му да блесне като единствен авторитет в държавата.
Диалогичността, както виждаме, се оказа най-слабото място на Радев.
Но никога не съм допускала, че българският президент ще раздели българите на кохорти - българите от неговата кохорта срещу българи от другите кохорти.
Днес по време на консултациите му с представителите на "Демократична България", почти карайки им се заради тяхната позиция по войната в Украйна, Румен Радев буквално изтърси: "Хората от моята кохорта са завършили американски академии, а от вашата - съветски"!?!
Не можех да повярвам...
"Хората от моята кохорта" - браво, г-н Президент!
Осмисляте ли какво говорите и осъзнавате ли какъв ефект ще имат думите Ви! Моите хора срещу вашите хора.
Като улични банди.
И в най-тежките години на Прехода, когато българите буквално заставаха по улиците един срещу друг, никога президентите не са провокирали разделение. Напротив!
И д-р Желев, и Стоянов, и Първанов бяха истински държавници, бяха политици, които съзнаваха, че разделението на нацията е пагубно. Умееха да говорят с върли опонетни и с яростни противници. Отстояваха позициите си, но не си позволиха НИКОГА да насъскват едни българи срещу други.
"Това е моят стил на работа в цялата ми кариера до момента - да защитавам своите хора", оправда се днес Радев в разговора-престрелка между него и Христо Иванов от ДБ.
Да, в кариерата си на военен Румен Радев е научен да защитава "своите хора", политиката обаче не е военен полигон!
Втори мандат като държавен глава Радев сякаш още не може да осъзнае, че щом е стъпил на "Дондуков" 2 всички българи са "негови хора".
Може да не ги обича всичките, може да не е съгласен с позициите им, може да е ядосан на постовете им във Фейсбук, може да е гневен на начина им на гласуване в парламента, може да спори с тях, но като държавен глава той няма право да ги разделя по какъвто и да е признак. Камо ли пък за това кой къде и кога е завършил, от какъв етнос е или каква религия изповядва.
Все още е пресен споменът, когато преди една година по същия нетолерантен и дискриминационен начин Радев попита лидера на ДПС Мустафа Карадайъ: "Коя е вашата родина?"
Прави впечатление, че Радев си позволява този тон по време на консултации, в които трябва да търси и предполага съгласие за съставяне на правителство. Прави го в сградата на президентството, която трябва да е дом на всички българи.
Да, можем да допуснем, че президентът е нервен от безизходната сигутация, в която той не намира верния път за излизане от политическата криза. Вероятно преживява кошмарни дни в търсене на отпималния ход. За съжаление, няма да го намери.
Всичките мандати, които предстои да връчи, са обречени на неуспех.
Защото той не предлага печелившата формула, няма усета на посредник, който да намери и най-малкото сцепление за един политически консенсус в името на държавата.
Перманентният провал за съставяне на редовно правителство, на който сме свидетели в последните две години, е провал за Радев като държавен глава.
От мига на вдигнатия през лятото на 2020 година президентски юмрук за изчегъртване на неудобните България се върти в омагьосан кръг на омраза, противопоставяне, агресия и отрицание, в който всеки опит за съгласие претърпява фиаско. И това е неговият грях към нацията.
Радев ненавижда и отрича партиите, насъсква политическите лидери, които без друго са се наежили един срещу друг. В тази отровна атмосфера партийните ядра са настръхнали като пред битка на живот и смърт.
А народът, парцелиран на електорати, мрази всички.
И спасение няма!
Защото няма лидери! Няма държавници, няма авторитети!
Политическо лидерство на базата на разделение не е лидерство.
Радев не осъзнава този факт.
Нация от изчегъртани не ражда сила. Тя умира с всеки изчегъртан...
Тъжна е картината - България под "бащинската ръка" на Радев е територия на разломи, в които едни кохорти ще се бият с други кохорти.
И това изобщо не е шега!
Дотам сме я докарали.