97644 | 17 дек. 2021 | 17:30
16 декември 2021. Препълнена зала 1 на НДК. Сцената е в черно. Музикантите - също. Нищо не разсейва вниманието ти. Тя е в центъра - в малка черна рокля, с черни лачени обувки, качена на 20 см ток. Тяло като статуетка. Глас - сякаш дошъл от космоса. Мощен, плътен, свеж - всяка фраза е изваяна така, че да се забие в мозъка ти.
Тя е Лили!
Всеки тон е взрив. Всяка дума е подчертана с емоция, която влудява.
Всяка песен - една любовна приказка, която Лили изживява пред публиката. И като вълшебница въвлича всеки зрител във водовъртеж от страсти. "Любовта е полет над бездна, последен дъх на душата, но кога, кога изчезна, невероятно. После - страх, страх от нас самите, няма връщане, има само умора"... Нейното "Невероятно" влиза в душата и те отнася там, където е споменът, който тя рисува пред теб.
Една необяснима магия на сливане на емоцията на зрителя и артиста.
Тя владее до съвършенство тази химия.
Абсолютен феномен! Лили Иванова.
Чудото на българската попмузика - колкото позната, толкова и необяснима.
Тя усеща всеки трепет в залата и реагира по един невероятен начин, карайки тази зала да диша с нея. Тя живее музиката. И прави същото с публиката.
Тя е съвършена в свещенодействието си да дарява любов без предел. "Чуй душата ми /безкрайна нощ света покри/ В този сън дори/ не знаем кой защо внезапно ни плени... Забрави това, което зад нас е било, всичко пред теб обичай, продължи".
Залата е притаила дъх... „Искам те“, „Бурната река“, „Невероятно“, „За тебе бях“ - песни-емблема за новото време, в които всеки намира себе си.
Едва поела тази емоция, публиката е въведена в друга, още по-обсебваща - на онова, вечното "Щурче". И изригва като вулкан. Френетична в аплодисментите си, залата е на крака и пее. Стотици телефони запечатват този миг. Лили захвърля обувките и с малките си крачета се понася като богиня по сцената.
Тази вечер е нейното поредно тържество на талант, енергия, мощ и въздействие.
Последва нов взрив с "Детелини“-те, които Лили щедро поднасяше на поколения българи. Публиката не спира да пее...
От пепелта на годините възкръсват и щурите "Панаири".
А Лили неуморно тича на пръсти по сцената като дете - щастлива, че сме я дарили с любов, която за нея е истинското щастие. Колелото на живота се е завъртяло пред очите ни - Лили с лекота ни е понесла в света на цветното детство: "Пак вървя и диря свойте хиляди изгубени лица и в едно ги сбирам като куп строшени детски стъкълца..."
Тя бе щастлива тази вечер. Третият ѝ пореден концерт пред публиката в София (една традиция, която спазва от години) беше апотеоз на артистичната ѝ същност.
Беше вдъхновена и вдъхновяваща. Беше Тя!
Изля душата си, изтръгна най-съкровеното от емоционалното си богатство и го раздаде щедро на публиката.
Беше надмогнала с величието на таланта и перфекционализма си онези грозни подмятания от лятото за възраст и край на кариерата... Някой нещастник беше решил, че може да говори от името на Бог.
Нейното "Предупреждение" беше влудяващо.
"Душата ми – врата без ключ.
Готова е по всяко време.
Добрия гост, макар и чужд,
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Добър ли е … но ако лош,
лош човек на прага и застане,
да думка цял ден, цяла нощ,
да думка цял ден, цяла нощ,
той все там, вън ще си остане..."
Лили така изящно предаде смисъла на текста на Дамян Дамянов, по музика на Точно Русев, за да ни каже за пореден път, че нищо не забравя, но се извисява над дребнавото в човешката душа. В това е нейната сила и житейска мъдрост, които я държат винаги изправена. Дава ни урок и пример с изстраданото „Незаключени врати най-мъчно всъщност се отварят...“
Лили приключва тежката за всички артисти 2021 година като истинска победителка на времето. На огриниченията... На завистта. Грабна за пореден с шепи от енергията и любовта на публиката, за да ѝ я върне само след няколко месеца. Отново. С нови песни. И с нови концерти.
Защото за нея песента е живот. И нищо друго няма значение.
Мобилна версия
RSS канали
