54329 | 20 окт. 2020 | 23:44
В понеделник вечерта „протестният омлет” се залепи на сградата на Министерство на отбраната. Яйчената българска революция намери поредната си „жертва”, която остатъци от протестиращите обругаваха със злорадството на безумци. По стените на сградата, паметник на културата с национално значение, се стичаха счупените яйца, но едва ли някой от „храбреците”, насъскани от Отровното трио, осъзнаваше какво всъщност прави. Защото тази сграда не е на министър Кракачанов. Тя е на полк. Дрангов и на ген. Вазов, на кап. Радков и ген. Фичев, тя е на стотиците доблестни български пълководци, които с героизма си са изковали българската слава и несломимия боен дух и оскверняването ѝ не може да бъде обяснено с бунта срещу властта.
Тази сграда, преживяла драматични превратности на българската история, е сградата-символ на Българската армия. Нейното поругаване означава поругаване на Българската армия. В нея е Щабът на отбраната, цялото армейско ръководство, което има една основна мисия – да брани българската земя и българския народ. Това е сградата на войнската чест и на мисията за Отечеството!
Тази сграда не е била поругавана дори от враговете на България. Защото са имали респект. От българския войн!
Но не и тълпата. Озверялата, бездуховната, агресивната, на която само трябва да бъде посочена целта за оскверняване и тя да се втурне „на нож”...
Да, Отровното трио свърши отровната работа. Превърна протестът в тълпа.
Гледах лицата на тези младежи, които изживяваха своя бунт с едно хвърлено яйце. Голяма смелост! Страшно постижение! Страхотна идея! Личностна реализация за 21 век! Лицето на промяната! Яйце срещу Българската армия, чийто войни са загивали със знаме в ръка за българщината!
И нито един от тези „герои” не допускаше кой ги „наблюдава” в нощното им яйчено изстъпление. Едва ли някой от тях знае, че на ъглите на фасадата на МО са изваяни образите на великите български владетели - хан Аспарух, хан Крум, хан Омуртаг, княз Борис, царете Симеон, Самуил, Калоян и Иван Асен II.
Под техните свъсени погледи днешните яйчени революционери воюваха за своето място в историята. Върху черупки! Каква ирония на съдбата!
Този протест тръгна като бунт на младите, образовани българи срещу простащината в политиката и за 100 дни се превърна в еманация на тази простащина.
Върху енергията на интелигентните българи, гневни от действията на "мафиотизираното" управление, искащи нов ред и нова държава, избуя грозната агресия за овладяване на държавата от провалени политици и остатъци от подземния свят. Протестът, обязден от Христо Иванов и Отровното трио, не роди автентични лидери, не показа визия за бъдещето, не демонстрира способносст за съзидание... и се провали! Мутризира се!
Върху яйчените черупки три месеца танцуват вманячени от омраза и чувство за мъст хора, които случайността изтика на преден план, за да лъсне тяхната несъстоятелност. Затова площадите опустяха и с всяка изминала вечер са тъжна гледка, а „Великите народни въстания” се превърнаха в гротеска. Импулсът за промяна на огромната част от протестиращите се загуби в игрите на яйченото задкулисие, което фактически удължи агонията на статуквото.
Оскверняването на сградата на Българската армия е поредното доказателство, че с духовна нищета и потъпкани национални символи промяна не може да се случи.
Всеки бунт трябва да носи и морални ценности.
Другото е метеж.
Мобилна верси
RSS
