49793 | 18 март 2025 | 08:35
Две са основните теми, които следват решението на Конституционния съд, което касира избора на 19 народни представители и вкара в 51-вото Народно събрание девети играч - антисистемната формация “Величие”: ще има ли промени в българската избирателна система, която показа шокиращи дефекти, и ще удържи ли крехкото управляващо мнозинство натиска срещу правителството.
ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА И ВРЪЩАНЕ НА ДОВЕРИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ
От задраскани протоколи през ала-бала с машините, кражба на флашки и на бюлетини до зануляване на реални гласове - изборната машина е срината в общественото съзнание със съдействието на всички по веригата. Ясно е, че без пипане на Изборния кодекс няма да мине - въпросът е това да стане разумно, обосновано и не урболежката, както се случваше много пъти досега.
Тук основните проблеми са няколко: нивото на грамотност и компетентност на секционните комисии, преминаване към преброителни центрове, краят на машинното гласуване в този му вид и евентуално преминаване към вдигане на прага за влизане в парламента.
Ниските нива на партийна подкрепа показват колко дълбока е политическата криза, каква огромна пропаст зрее между елити и маси, което изправя партийните централи буквално на ръба на пропастта - или ще предприемат радикални мерки, или ще счупят системата.
Пред партиите изниква огромното изпитание, което трябва да бъде и основната цел на това занимание - връщането на доверието на гражданите към изборния процес. Защото всички допуснати грешки, изкривявания и злоупотреби са следствия от дейността на партиите. За съжаление към този момент никой не призна вина и не пое отговорност за всичко, което се стовари с гръм и трясък върху обществото и предизвика нечувана реакция на отвращение от политическите процеси у нас. Нито една партийна централа не дава сигнали, че започва процес на осмисляне на критичното състояние на парламентаризма и предприемане на адекватни мерки.
"ВЕЛИЧИЕ" - ТОЗИ ЦЕНЕН КАДЪР НА ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО
В такава ситуация на полуразпад на партийността в парламента влиза формация, която си е поставила една-единствена цел – да свали това правителство и да разтури този парламент. И чийто лидер, по негови признания, първо трябва да си продаде фирмите, които са под запори и които дължат над половин милион на държавата, пък после да седне на банката и да кове закони. Всички институции в страната дадоха своя дан, за да направят този ценен кадър законотворец - от МВР през прокуратурата до Конституционния съд! Сега предстои от най-високата трибуна да наблюдаваме изявите на общото им творение. Влизането на “Величие” в парламентарната зала няма да допринесе за повече парламентаризъм, за повече държавност или смислена опозиционност, точно обратното - ще повиши децибелите на крясъците, пошлостта и простащината, които трайно се настаниха на парламентарните банки. “Величие” не застрашава мнозинството, но допълнително профанизира парламента. И това е конкретният резултат от решението на Конституционния съд.
КОГА ЩЕ ПАДНЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО
На всичкото отгоре решението на КС остави управляващото мнозинство на ръба на санитарния минимум от 121 гласа. А вътре в самото мнозинство пък една от подкрепящите го съставки - АПС - непрекъснато плаши с излизане, ако не й се удовлетворят властовите амбиции за един или друг пост. Погледнато отстрани, положението изглежда критично. Борисов е изнервен, властта сякаш е нестабилна, навън ситуацията около нас - взривоопасна. Затова от мига на излизането на решението на Конституционния съд неизменният въпрос на всички журналисти е - кога ще падне правителството.
Колкото и да е странно обаче - правителството няма да падне и ако действа умно, може да изкара мандата си. И причините за това са няколко. Все основополагащи.
Три са сценариите за падане на едно правителство - да подаде оставка, да поиска вот на недоверие или вот на доверие. Към този момент нито един от тях не е налице. Да не забравяме и парламентарното правило, че едно правителство може да бъде избрано и с 61 гласа, но не може да бъде свалено с по-малко от 121 гласа. А опозицията срещу кабинета “Желязков” няма тези 121 гласа. Но това не е успокояващо - то е изнервящо и изтощително.
Това ще бъде трудно управление, по време на което власт и опозиция ще играят на котка и мишка, но то няма алтернатива. И на хоризонта не се задава.
Получаването на положителен конвергентен доклад в началото на лятото, за което има сигнали, и процесът към приобщаването ни към еврозоната допълнително ще вкара адреналин в управлението и безспорно ще удължи живота му. Когато една страна е изправена на финала за постигане на национална цел - всички дестабилизиращи фактори ще бъдат неглижирани.
СКАРАНАТА ОПОЗИЦИЯ
Четирите опозиционни формации ПП-ДБ, ДПС-НОВО НАЧАЛО, “Възраждане”, МЕЧ, към които прибавяме и “Величие”, идеологически нямат допирни точки - те са разнородни, скарани помежду си, кресливи и с неефективна парламентарна тежест. Каквото и да се случи, опозицията на 51-вото Народно събрание не може да създаде общ фронт срещу кабинета “Желязков”.
В цялата тази необичайна обстановка най-уязвими са ПП-ДБ, които демонстрират и най-неадекватно поведение. Те не могат да намерят мястото си в съществуващата опозиционна игра без правила - ако са с "Възраждане" и МЕЧ - ще ги броят за путинисти. Ако гласуват против влизането ни в еврозоната - няма да са европейци. На всичкото отгоре цялото им ръководство вече са клиенти на Темида: Кирил, Асен, Лена, а сега от Брюксел са “заковали” и Никола Минчев. ПП-ДБ изживяват времето си на излизане от политическата история след катастрофалните щети, които нанесоха на държавата, допуснати от Радев до нейното управление. Ще бъдат яростни и деструктивни, ще пробват отново с протести, но те са миналото, лошото ни минало.
Девет формации означава фрагментиране на парламента. Кворум на ръба създава възможност на кабинета да лавира и да сформира плаващи мнозинства. Няма да е лесно, това изисква особен вид парламентарен майсторлък - поведение на диалог и консенсус, на обгрижване на партньора и елиминиране аргументите на опонента. Предстои изтощителна работа в парламента по приемането на бюджета, на законите за ПВУ, за влизане в еврозоната. Ние сме на исторически кръстопът. ГЕРБ, БСП и ИНТ направиха много компромиси, а Борисов и лични, за да може България да се придвижи напред и да започне работа по ключовите теми като доходи, здраве и образование.
ПЕЕВСКИ НАДИГРА САНИТАРНИЯ КОРДОН
В такива ситуации ще си проличи и ролята на лидера на ДПС-НОВО НАЧАЛО Делян Пеевски с категоричната му позиция, че няма да позволи правителството да падне и държавата да рухне.
Само пет месеца след истерията за създаване на санитарен кордон около една партия лъсна малоумието на тези, които го измислиха, и последиците, които се върнаха като бумеранг върху тях. Реално погледнато Пеевски надигра санитарния кордон - той не влезе в нито една структура на властта, запазвайки си позицията на критик, а в същото време се оказа, че властта отново не може без Пеевски. Днес той пак е неизбежен. Пеевски използва грешките на другите, за да изиграе правилно ходовете си. Борисов е прав - ако Пеевски реши, бюджетът ще мине. И законите за еврозоната - също. Такава е реалността. Ако не беше глупостта с кордона и Пеевски беше влязъл в управлението на мястото на АПС, сега щеше да е с отслабени позиции. Той умее да провижда ситуацията, не си прави илюзии, реалист е и знае как бавно и устойчиво да елиминира враговете си. И сега отново се превръща в стабилизиращия фактор - в централна фигура на българския политически живот. Това вече залегна трайно в анализите на социолози и политолози. Колкото и да крещят ПП-ДБ, както и да скачат, европейското бъдеще на България в момента зависи не от тях, а от Пеевски. Ирония на съдбата!
РАДЕВ ЩЕ РАЗМАХВА ПРЪСТ, БЕЗ ДА БЪДЕ КОРЕКТИВ
Правителството ще има един сериозен противник - президентът Румен Радев. Нито е изненада, нито ще е за първи път. Макар с премиера Желязков да запазват добрия тон, вече прехвърчаха обичайните искри между Радев и Борисов. Заговор, задкулисие, преврати - тези термини не излизат от речника нито на политическите лидери, нито на държавния глава, който слиза на нивото на партийното боричкане. Но днес има особен залог - ако правителството на ГЕРБ успее, то може да прехвърли билото на края на мандата на Радев и така да обезсмисли създаването на политическия му проект. Успехът на кабинета “Желязков” би сложил край на партийните амбиции на Радев. И той няма как да е щастлив от това. Като никой друг държавен глава Радев бабуваше на ерзац партии, чрез които искаше да властва извън президентските му правомощия и които всъщност доведоха до срива на системата и до сегашния хал на държавата. Кирил Петков и Асен Василев, преди да бъдат обявени за шарлатани, бяха оръжието на Радев в битката му с Борисов. И друг път съм писала - Радев съществува политически, ако има враг. И няма как да излезе от тази си роля - ще продължи с опозиционната си риторика, ще размахва пръст отстрани, без да бъде коректив. Може отново да вдигне юмрук или да свири сбор на пепейците - но ще е фарс, както ни учи историята.
НОВИ ИЗБОРИ - ЗАБРАВЕТЕ
Стабилността на правителството в този момент и в следващите месеци ще е от национален интерес. То трябва бъде критикувано, но подпомагано, за да задвижи държавната машина и България да дръпне малко напред. Премиерът Желязков показва качества на уравновесен управленец, който избягва политическите конфликти и действа адекватно реактивно. И учудващо - екипът от министри на ГЕРБ, БСП и ИНТ действа единно, сплотено. Дори темата "Украйна" не стана повод за раздори. Доколко те ще останат твърди в подкрепата си, доколко ще я преосмислят, предстои да видим. Би било абсолютна катастрофа обаче да се клати управлението, каквито и социални конфликти да се появят. Нови избори биха върнали държавата назад във времето. Основните фактори в парламента са наясно с тази перспектива. Последните четири години на безвремието трябва да бъдат наваксани с много работа.
Мобилна верси
RSS
