61091 | 14 юли 2024 | 17:42

Каква беше тази Омир-ова драма по върха, че да изправи надолу в структурите депесар срещу депесар, турчин срещу турчин, турчин срещу помак, българин срещу турчин?

Не мога да позная ДПС. 

Тази партия, която се роди в зората на прехода от раните на "Възроди­телния процес", мина през клеймото, че е "проект на Държавна сигурност", през обвиненията, че е "антиконституционна", през непрекъснатото на­тякване за "етническия" ѝ комплекс и стигнала до утвърждаването ѝ като първата българска либе­рална партия, член на Либералния интернационал с трайно присъствие в Европейския парламент, винаги е излъчвала устойчивост, предвидимост, устременост и стабилност.

Преминала през много сътресения, породени от вътрешни и външни фактори, умело ръководена от своя основател, идеолог и безспорен лидер д-р Ахмед Доган, тази партия винаги оставаше онзи монолитен фактор, без който българската посттоталитарна политика не можеше да намери нито една устойчива управленска формула.

Каквито и бури да я връхлитаха, ДПС бе символът на мирния етнически модел у нас и с гордост подчертаваше, че в кода й има два постулата, които липсват в която и да е друга партия - толерантност и заедност.

Какво се случи за по-малко от месец в ДПС, че всичко това рухна пред очите на всички?

Каква беше тази щура игра на големите, че противопостави брат срещу брата, а ДПС запокити от завоюваното второ място на дъното на парламентарната класация.

Каква беше тази Омир-ова драма на върха, че изправи надолу в структурите депесар срещу депесар, турчин срещу турчин, турчин срещу помак, българин срещу турчин? 

Какво ви става, приятели?

До вчера бяхте заедно, днес сте едни срещу други?

Откъде изпълзяха тези езици на омраза и противопоставяне между вас, които настанихте с настървение на мястото на прочутата ви заедност?

Питам всичко това, защото Движението, като всяка друга партия, е имало своите проблеми, разногласия и сътресения, но винаги ги е решавало не в светлината на прожекторите, а там, в своите колективни органи, тихо и кротко, така че съседите по-малко да чуват и знаят. И това създаваше авторитета и ореола му на стабилната партия, която другите, може да не харесват, но винаги уважават. 

Днес вътрешно-партийният раздор се разиграва зрелищно, като древногръцка трагедия на площада, с актьори, на които сякаш им е вменено да играят на живот и смърт. Едните си късат ризите, че са притискани, другите разказват умопомрачителни истории за заплахи, телефонен терор, среднощни набези… Хвърчат декларация  “за” и “против”,  клеймят се на “деребеи”, свалят си доверие, раздират единството си, което е винаги е било най-глямата им сила...

И взаимно се обвиняват в предателство! А са седели един до друг. Следвали са заедно и почетен председател, и председател... Единият стратег, другият - добър тактик, както казва президенът Първанов. Двамата са били заедно толкова години, преживели са толкова обрати - добри и лоши, и днес не си струва, заради каквото и да е, да се разделят и да взривяват голямото, което са съградили. 

Не! ДПС не заслужава това! 

Гледах Байрам Байрам, усети се тъгата и болката, която носи. Гледах Джейхан Ибрямов - припомни изстраданата демокрация. Двамата са различни, но имат обща съдба на млади хора, преживели отрицанието и надмогнали обидите в миналото.

А сега - какво толкова жестоко ги раздели? Какво взриви мълчанието? Кой изкопа пропастта между тях?

Тази разтърсваща болка, която се усеща в ДПС, е част от цената, която ще бъде платена.

А другата -  да си спомним какво се случи след Гюнер Тахир и НДПС, след Касим Дал и НПСД, след Лютви Местан и ДОСТ. След всяко разцепление, нещо от ДПС си отиваше. Оставаше горчилка, недоверие. И много тъга... Движението оцеляваше, но политическата карта се нареждаше така, че то винаги оставаше в ролята на балансьор. А на последните избори изведнъж стана втора политическа сила с 47 депутати... Реки от финансови потоци тръгнаха към общините. И точно тогава някой реши да сложи прът в колелото на ДПС. Защо? Кой го реши и в чия полза?

Вчера Филиз Хюсменова в емоционално послание заяви: “Политическите слова не помагат да се открои истината. Те обиждат, омаскаряват, заблуждават, и най-вече, не са градеж на единство, а на разделение”.

Каквото и да са си казали “големите на върха”, ако не го преглътнат, ще има много болка, която Байрам и Джейлан тепърва ще изживяват. 

В една от фейсбук-групите на ДПС прочетох: “И дали трябва да се "изяждаме" един друг, братя и сестри, работили рамо до рамо до вчера”.

Е, трябва ли?

И не трябва ли час по-скоро да се съберат "колективните органи" на ДПС и да сложат край на това публично вътрешно-партийно ожесточение и омаскаряване, което руши имиджа на партията?