40246 | 17 февр. 2025 | 16:59

Председателят на партията може да се избира или назначава от конгреса, но лидерът се ражда и се утвърждава с качествата си и кара хората да го следват

Атанас Зафиров спечели председателския пост в БСП. Очаквано.

Само с 57 гласа. Неочаквано.

В оспорвана битка с Борислав Гуцанов, която показа, че двамата имат почти фифти-фифти влияние сред делегатите на 51-вия конгрес на БСП.

И след първото, и след второто гласуване видимо бе, че БСП е разделена, а непримиримостта между двамата създаде невиждан досега хаос в организацията на такъв форум. Все пак предимството на Зафиров беше неоспоримо - на втория тур той успя да консолидира още 115 гласа в своя полза, а Гуцанов - само 72.

И Зафиров, и Гуцанов бяха убедени, че ще спечелят още на първия тур. Единият твърдеше, че победата за него ще е 80:20. Другият - че води в паралелното преброяване, което после не се верифицира от официалното. 

ПРЕБОРВАНЕ НА СИЛИТЕ ЧРЕЗ ВЛАСТОВИ РЕСУРС

Затова конгресът имаше два щаба, водеха се две преброявания, дори два печата се мъдреха на делегатските карти - единият от Националния съвет, чийто оргсекретар е Гуцанов, другият - от БСП-ОЛ, чийто председател е Зафиров.

И двамата играха силово - чрез властовите ресурси, които имаха. Това създаде такова силно напрежение сред делегатите, които бяха трескаво облъчвани от емисарите им, че в един момент в събота след обяд ошашавен социалист призна: “Тук е война!”.

В действителност конгресите бяха два - единият в залата, където течаха докладите, които минаваха при мижав интерес от страна на публиката, а другият - в преддверието на залата и кулоарите на НДК, където течеше откровена търговия и пазарлък.  

Така, вторачени в битката за върха, и двамата изпуснаха залата. А тя фактически ги бламира.

Първо, от предложените от ръководството на БСП промени в Устава делегатите приеха само отпадането на прекия избор, и то, защото никой не иска вече да се занимава с тази изборна хамалогия. Отпадането на мандатността, несъвместимостта за заемането на публични и партийни постове и ограничението от 12 години за депутатски стаж бяха отхвърлени. Така част от реформата “Нинова” остава в действие. 

Второ, близките резултати караха двата екипа непрекъснато да правят корекции в преброяването, което удължи времето и изнерви хората. И когато късно вечерта в неделя Комисията по избора съобщи официалните данни, залата вече беше полупразна. Така беше “открадната” еуфорията от победата. Да, имаше дружеско ръкуване между всички участици в надпреварата, имаше вдигнати ръце като за обща победа, но нямаше взрив от радост, нямаше енергията на обединителя, който слага край на противоборството.

ШАРЕН СЪСТАВ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

Съставът на Националния съвет също бе изчетен пред полупразната зала, която трябваше да го утвърди. Дали е имало кворум - е друг въпрос. Направеният от делегатите подбор издава, че почти всички от водещите лица на БСП са се “уредили” с по 5-6 представители, което означава, че Зафиров няма да има "послушна" армия зад гърба си. В Националния съвет влизат открити критици на линията “Зафиров” -  Станишев, Шаренкова, Вигенин, а това предполага сложна игра на баланси, която новият председател на партията трябва да води, за да прокарва вижданията си. Ще му се налага да дава и обещава, за да получава. Силното представяне на Паргов както в лидерското състезание, така и при избора за член на НС, го прави играч балансьор, с когото Зафиров трябва да се съобразява.  

Най-големият проблем на Зафиров обаче е - какво да прави с Гуцанов? Ще го остави ли организационен секретар на БСП, какъвто е в момента? Ако го остави, тогава изниква въпросът - за какво двамата излязоха в това състезание и побъркаха с неприязанта си един към друг цялата партия? Ако не го остави - подмолните битки ще ескалират.

Зафиров има право на свой екип, въпросът е как ще затворят отворените фронтове. Той успя да привлече на своя страна десетки кметове, трима от министрите застанаха зад него, много депутати и водещи фигури в БСП. От него се очаква да демонстрира нов стил на ръководство.

В коментар за конгреса лидерът на столичната БСП Иван Таков изрази оптимизъм, че "оттук нататък в партията няма опозиция, а само другари с различно мнение, което те имат право да отстояват" и "знакът, който дадохме, е съвсем ясен - всички заедно ще вървим напред". Звучи много идилично за партия, раздирана от противоречия и разделена на кланове, платформи и групи по интереси. 

Изпитание за Зафиров ще бъде съставянето на новото Изпълнително бюро, в което трябва да покаже промяна, без реваншизъм.  

ДУХЪТ НА НИНОВА И ЛИПСАТА НА ПОКАЯНИЕ

На конгреса никой не спомена името на Нинова. Но тя присъстваше виртуално от първия миг, в който, откривайки форума, кметът на Гоце Делчев Владимир Москов заръча да се сложи край на “братоубийствените битки”  в БСП. След него Кирил Добрев патетично израпортува: “Един петгодишен тъмен и объркан период в идеен и организационен план за БСП приключи”, а Кристиан Вигенин погледна бъдещето, където “БСП трябва да намери пътя към своето възраждане”. 

Линията анти-Нинова взе връх и в доклада на Зафиров, където имаше стряскащи и взаимноизключващи се пасажи като :

- включването на БСП в протестите срещу ГЕРБ има съществено значение за електоралния срив на партията;  

- БСП се опита да се превърне в „антикорупционна“ и „протестърска“ партия, а не да следва своята автентична политика;

- загубата на статут на основна опозиционна сила несъмнено способства за по-нататъшния ни електорален спад;

- качеството на опозиционна дейност на БСП в периода 2017-2021 г… има съществено значение за последващия електорален срив на БСП;

- една от основните политически грешки е опитът на БСП да следва преди всичко чужда политическа програма – тази на либералната, градска десница.

В доклада като червена нишка е прокарана тезата, че опозиционността на БСП е довела до нейната "самоизолация от актуалния дневен ред в страната". На критика е подложено лидерството на Нинова, авторитарния й подход, участието в кабинета “Петков”. Накрая обобщението е: Електоралното състояние на партията е най-лошото в демократичната история на България.

Всичко това е хвърлено безадресно в пространството. И то е обяснимо. Всички тези критики трябва да се отправят и към сегашното ръководство, което през цялото време беше плътно до Нинова, когато тя правеше визираните в доклада грешки. 

Липсата на покаяние, на поемане на вина, на споделяне на отговорност, на бръкване в дълбочина на проблемите в БСП, довели до днешното й катастрофално състояние, е фрапиращо за този конгрес. Опитът да се прехвърлят само на един човек вините на цялата партия, е опит за лично спасение, което не води до авторитет. Затова и в “паралелния” конгрес се коментираше, че най-големите корнелианци, които се отрекоха от нея, "се премениха и пак се уредиха”.

ОТРИЧАНЕ НА ЛИДЕРСТВОТО

“БСП повече няма да има лидер, а председател и той е пръв между равни, аз съм един от вас”, бяха първите думи на избрания нов председател. В своята същност БСП не е лидерска партия и е доказала своята жилавост въпреки лидерите си, които понякога тя изхвърля с жестокост на политическото бунище. Във всяка дейност обаче лидерство е необходимо, най-малкото защото трябва да се поставят политически цели, които да се следват, да се отстояват. Лидерът може да е пръв между равни, но той трябва да води с пример, с визионерство, с авторитет, с влияние, с тежест на думата. Председателят на партията може да се избира или назначава от конгреса, но лидерът се ражда и се утвърждава с качествата си и кара хората да го следват.

В БСП като че ли има объркване по тази тема в желанието си да изтъкват, че са колективна партия. Времето ще покаже обаче дали новият председател се превръща в лидер, около който се сформира силен екип, за да постигне амбициозната цел, която си е поставил - “да си върнем статута на първа политическа сила”.  Или просто ще бъде преходен етап, докато са в управлението, пък после ще му мислят.

АМБИЦИЯТА НА ЗАФИРОВ

Все пак трябва да се отчете, че конгресът не затъна публично в скандали и междуличностни дрязги, във видима битка на лобита, в сочене на врага с "партиен билет". Нещо повече, низвергнати от Нинова се върнаха в Националния съвет. Желанието за демонстрация на "нова" БСП беше видимо. 

Няма съмнения, че Атанас Зафиров познава БСП и усеща настроенията в нея. Няма съмнения, че има амбицията да се докаже като председателя, измъкнал я от електоралното дъно и политическата изолация. Пое партията в най-тежките дни и изпита на гърба си “наследството” на Нинова. Без да се огъне!  Направи невъзможното да я измъкне от финансовия колапс. Изигра парламентарния танц така, че вкара петата политическа сила във властта. Взе ресурсни министерства. Че дори и шеф на парламента сложи. Този актив му помогна на конгреса. Показа, че може да разпределя власт и отговорности. А БСП отдавна чака това.

Няма съмнения в желанието му БСП да се върне към “автентичната си същност на лява, социалистическа партия, защитаваща интересите на трудовите хора и отстояваща принципите за свобода, справедливост и солидарност в развитието на съвременното общество”.

Не може да се отрече неговата диалогичност, маневреност и реактивност при взимането на стратегически решения. Зафиров се готвеше за този пост още от лятото и беше убеден в своята победа, в постигането на която хвърли сериозен ресурс. Влизането на БСП в управлението беше стъпка към реализирането на тази цел. Влиятелни центрове го подкрепиха. Умерен, спокоен, без да се изхвърля, показа воля за отстояване на позиции. Създаде партньори, отвори път на младите.

Сега трябва да даде перспектива на БСП. Ако може - да покаже визионерство. Обеща да се прекрати обезличаване на общинските и основните организации и тяхното мнение, обеща да се върне и диалогът с местните структури на партията, защото те са най- важни за политическото дълголетие на БСП.

Призна, че има много работа за вършене.

Докато не обедини партията зад себе си, няма да му е лесно. Стори ли го - ще я изправи на крака.

“БСП се връща в мача, а Зафиров е стълб, с чиято воля и енергия ние постигаме целите си”, каза Първанов при представяне на номинацията му. И му заръча: “Да събере екип, отбор, който да върви напред и да печели следващите избори”.

Е, Зафиров вече има хоризонт да се доказва. А БСП да го следва.