82986 | 8 ноем. 2023 | 01:43

Първата публична изява на оперативния вече председател на ДПС Ахмед Доган ще бъде на заседанието на Централния съвет на ДПС другата седмица, когато ще застане очи в очи с 260-те висши активисти на Движението

Ахмед Доган се завърна в оперативната политика след 10-годишно отсъствие, което той прекара официално в позата на пасивен наблюдател на политическите процеси у нас, но в действителност имаше активна роля във всички национално отговорни геополитически решения на страната. 

Почетният председател поема ДПС на ръчно управление до Националната конференция, която вероятно ще се проведе през февруари 2024 година. До тогава в партията ще се завърти пълен цикъл от отчетно-изборни събрания.

Първата публична изява на оперативния вече председател на ДПС Ахмед Доган ще бъде на заседанието на Централния съвет на ДПС другата седмица, на 17 ноември, когато ще застане очи в очи с 260-те активисти на Движението: депутати, кметове, председатели на общински и областни структури. Някои от тях ще го видят за първи път в живота си. Други ще си спомнят традицията на тези заседания, когато той имаше търпението да изслушва всички и накрая пред тях да взима решенията.

Какво накара Доган да излезе от комфорта на човек с огромно влияние, без обаче да е задължен публично да изразява мнение и позиции? 

Това, по неговите критерии, може да се случи само в три критични ситуации - когато е застрашена националната сигурност на държавата; когато има опасност да се промени външно-политическия курс на страната и когато в ДПС назреят процеси, които застрашават неговата устойчивост.

Случи се последното - след седемгодишно председателстване на Мустафа Карадайъ ДПС е в лоша организационна форма, която беше компенсирана често пъти с личната намеса на Доган и с активната роля на Пеевски в структурите. И понеже в тази партия не обичат да изнасят проблемите си на площада, както става в другите политически формации, никой досега не даде публичен знак на това, което става. Така проблемът назря до фаза, в която решенията трябваше да бъдат резки и без отлагане.

В началото на своето пребиваване на върха в ДПС Мустафа Карадайъ следваше на практика стриктно линията “Доган”.

Във втория си мандат обаче постепенно и необяснимо за мнозина вождизмът избуя в неговия характер. Измеренията му се простираха от арогантно поведение сред колегите, през груб персонален контакт със структурите до буквално заплашително отношение към тези, които приемаше като заплаха за неговия пост. И като всеки самовлюбен вожд за няколко години Карадайъ се саморазправи с мислещите и знаещите, изчегърта ръководство на партията и парламентарната група от знакови имена, обгради се с послушници и така обезличи ДПС и на национално, и на местно ниво.

В Движението изчезна колективното начало, на което Доган толкова много държи, от заседанията на ръководство се изпари духът на задълбоченото отношение към политическия процес, което беше запазена марка за ДПС. Много хора, заслужили за каузата на ДПС, бяха отблъснати. Много лични съдби бяха посечени. Много обида и гняв се наслои сред активистите. От уважение към Доган и преклонение към партията, те преглъщаха и мълчаха. А Карадайъ, имайки пълната власт, действаше силово, понякога даже брутално. 

Докато в един момент самата партия се отдръпна от него. Той обикаляше предизборно страната, но ефект от срещите му нямаше. Хората го посрещаха и бързаха с облекчение да го изпратят, защото той  просто нямаше способността да комуникира със структурите. Те роптаеха тихо дълго време, но някои започнаха да надигат глава - след скандал с Карадайъ цялата структура в Омургат напусна ДПС и работи за НДПС. Беше загубена връзката на партията с обикновените хора.

Карадайъ беше доволен да чува скандиранията “ДПС, ДПС”, да го посрещат с хляб и сол девойки в народни носии, вечерта да дръпне една кресчендо-реч, в която поне пет пъти да спомене за "ролята на почетния председател д-р Ахмед Доган", за идентичността, за възродителния процес и за "ДПС като страж на мира" у нас. Това се повтаряше на всяка кампания, независимо дали е за местни, парламентарни или евроизбори.  Правеше силни изказвания в парламента, линията на които беше начертана от Доган, но в  ДПС не се произвеждаше политика. Нищо реално не се правеше за хората. Младите масово напускаха страната и заминаваха в чужбина. Знаковите райони на ДПС обезлюдяваха, а това обезкръвяваше партията.

Доган наблюдаваше с притеснение този процес, опитваше се да оказва “благотворно” влияние върху Карадайъ, но не тропваше по масата. Докато в един момент самият Карадайъ осъзна, че повече не може да ръководи партията, която почетният председател му повери.

И се оттегли сам. Решението му е лично и споделено първо с Доган. Между тях драма няма. Няма тежки думи. Няма обтегнати отношения. Просто Карадайъ осъзна, че трябва да напусне доброволно. Колкото по-бързо, толкова по-добре. И дори да не изчака двата месеца до края на мандата му. Беше достигната границата на нетърпимост към него, от която нямаше връщане. 

Естествено е в тази ситуация Доган да застане оперативно начело на партията, за да я вдигне на крака. Хората по места искат това. Реорганизацията е започнала и върви с бързи темпове. Делян Пеевски ще ръководи парламентарната дейност на ДПС, Доган поема структурите и организационното обновление.

Двамата с Пеевски трябва да извършат модернизацията на ДПС и да го върнат на сцената на голямата политика. 

Целта е превръщането на ДПС като светска партия в голяма формация, евроатлантически ориентирана, базисно стъпила на новите геополитически реалности, която ще даде надежда за развитие на регионите и подобряване живота на симпатизнатите си. “Нашият ангажимент е постигането на европейски стандарти,, за да могат младите хора да останат и да се реализират в своите родни места”,  обяви Делян Пеевски по време на обиколката си преди две седмици.

В ДПС отдавна чакат това. И вярват, че "магията ще се случи", щом Доган е решил да се завърне при тях. Звучи емоционално, патетично, но когато един лидер, превърнал се в мит за своите, направи такъв  необичаен ход, той зарежда с енергия огромни маси от хора. И тогава нещата се случват.