Беше нов взрив. Нова емоция, сякаш стаявана цяла година, за да се плисне зашеметяващо върху четирите хиляди зрители в НДК тази вечер. Първият от станалите вече традиционни предколедни концерти в зала 1 на НДК - блестящ завършек на тазгодишното й национално турне.
Нови песни, нови аранжименти, нова стилистика на сцената, ново осветление, дори ново представяне на песните. Лили не просто изпяваше виртуозно всяка песен, изтръгвайки емоцията на всяка фраза - тази вечер тя ги поднесе с особено въздействаща драматургична опаковка.
Изненада бяха две балади "Студ“. „Ще трябва луд огромен огън да изгорим в студенината и "Сълза“ („Нарисувай ми, художнико, сълза, от душата ми вземи боите..."). Оживяха отново стиховете на Дамян Дамянов и Надежда Захариева в песни почти не пяти по концерти и публиката ги преживя сякаш за първи път.
И се питаш - как тази невероятна жена намира точния, верния код, с който нахълтва в емоцоналната ти същност, разполага се в душата ти, властва над нея, а ти не искаш това да свърши. Защото там тя е твоята любов, тя е твоята мъка, твоята надежда: "Чуй как студен, суров/животът край нас крещи./Виж как с ръце от мраз/ ни стяга в обръч/ Нека със жар, любов/ нека със огън тих/ сгреем света край нас/ със малко обич".
Концерт след концерт, турне след турне публиката не се уморява да пълни залите и да я слуша. Но това е само едната част на магията - публиката иска да съпреживява себе с нея. И това е най-голямото творческо постижение на Лили Иванова. Публиката иска тя да й разкаже любовта, тя да й даде ключа, тя да й отвори вратата. Иска тя да й извика "Болка е, когато ме докосваш/ Лудост е, когато съм сама/ Силна съм, когато ме обичаш/ Търся те във всичко на света", за да разбере, че това е най-важната истина.
И тази вечер Лили триумфира на голямата сцена на НДК. Властва - кокетна, енергична, подтичвайки от единия до другия край в поклон пред всеки зрител и предизвиквайки непрекъснат фурор от възторжени аплаузи.
Почти през цялото време публиката или бе крака или притаена в абсолютна тишина с шепота на Лили, преди тя да извиси мощния си глас - вълна от блъскащи се и преливащи емоции, които Лили майсторски и целенасочено владее. "Благодаря за това усещане, което не можеш
да изживееш на никой друг концерт !!! А , Камино ... Камино ...
просто взриви публиката !!!", четем в оценките на феновете на стената й във Фейсбук.
Два часа на висок ток, с мощен глас, във великолепно настроение, с тънко чувство за хумор, в непрекъснат жив контакт с публиката - Лили Иванова е във върхова артистична и певческа форма! Доказателство, че във времето на толкова похабени авторитети и на загубени идеали, Лили Иванова остана единствена - неоспорима и ненадмината със своя професионализъм, дух, самоконтрол и стоицизъм, пред които само може да се преклониш. И да оцениш, че си живял във времето, в което тя е останала като икона. Лили е толкова далечна и недостижима в таланта си, че България може само да се преклони пред нея, а ние да благодарим, че я има!
А формулата за това съвършенство е много проста: "Работа без главозамайване. Ако се главозамая, значи ще се успокоя няма да работя над себе си, няма да надграждам. Моята цел е винаги да надграждам. Защото днешният успех е бил за вчера. Аз трябва да се доказвам днес и утре коя съм. Това е моята работа – да пея. Моят живот е на сцената”...
Повярвайте, утре ще бъде същата!
Съзнават или не, Лили Иванова и нейният невероятен екип пишат историята на България в мигове на тежко разединение. Защото Лили е много повече от блестящо изпълнение на сцената, Лили е еманацията на националното обединение днес.