Съвременните строежи са съставени от голям брой дребни елементи (камъни, тухли, дървени греди, метал, свързващи вещества и пр.) По този метод са изградени огромни сгради - Кьолнската катедрала, Емпайър стейтс билдинг, Айфеловата кула.
Съществуват и друг тип постройки, които са изградени от минимален брой големи каменни блокове. Такива строежи има пръснати по цялата земя. Местата, на които те могат да се открият, като че ли чертаят една дълга линия през сушата на планетата – от Британия и Скандинавия, Южна Франция, през Балканите, Кавказ, Палестина и чак до Индия, Югоизточна Азия и Япония. Наричат ги „мегалити“. От гръцки: „μεγάλος“ (голям) и „Λητούς“ (камък).
Мегалитните строежи са два типа:
Менхири – големи, понякога огромни, грубо издялани каменни стълбове, забити вертикално в земята. Могат да бъдат поставени поотделно или групирани в редици, кръгове и решетки. Най- известната група менхири в света е в Англия, по средата на долината Солсбъри. Стоунхендж е построен около 50 века преди Христа. Камъните, всеки с тегло над 4 тона, са били пренесени от планините в Южен Уелс на разстояние 250 мили, за да се осъществи уникален мегалитен храм, култов комплекс или обсерватория?
Долмените („каменна маса“ – от келтски) са изградени от няколко елемента. Те са съставни, а не монолитни обекти. Някои от долмените наистина приличат на маса – два или четири стълба, покрити с плоча. Други са изградени като камера – стени от каменни плочи и покрив. Най-сложните имат предверие и повече от една камера.
Спорен е произходът и предназначението на мегалитните паметници, а тяхната датировка е несигурна. Някои археолози говорят за мегалитна култура и цивилизация, която е съществувала едновременно и успоредно със съвременната. Победили са по-съвършените дребноелементни строежи. На тези, които много лесно са нарекли долмените по българските земи „тракийски“, бих задал въпроса – а какво са правили траките в Южна Корея и Япония? Безспорно е едно – наличието на мегалитни строежи е истинско богатство, съкровище за всяка държава. Приходите от туристите, посетили Стоухендж са съизмерими с бюджета ни за здравеопазване.
В България – страна, надарена с природа, климат, вода, история и древна култура се срещат едни от най-интересните мегалитни паметници в Европа. В началото на 20 век, долмените у нас са били около 600. Проучени и описани са от основателите на модерната археология в България – чехите Херман и Карел Шкорпил. За съжаление, до днес частично са запазени около 60 мегалити – останалите са разрушени и безвъзвратно загубени.Някои от тях вандалски са „проучени“ от иманяри, дори и от професионални археолози – разкопани и изоставени.
Малко от долмените са опазени там, където са открити (Големият долмен с. Хлябово, Менхирът с. Овчарово), други са разглобени и несръчно експонирани край градските музеи в Бургас и Хасково. Най-големият изследовател на мегалитната култура по нашите земи – доц. Любомир Цонев от БАН е успял да заснеме и картографира почти всички останали менхири и долмени в България. Негова е заслугата за създаването на група от ентусиасти – планинари, природозащитници, фотографи и историци, които всяка година със собствени средства организират експедиции и отбелязват на картата на България тези безценни обекти.
Мястото с най-многобройни и добре запазени мегалитни паметници е в Странджа, община Средец - около селата Голямо Буково, Кирово и Белеврен. На една сравнително малка площ, не повече от 10км разстояние, един от друг се намират над двадесет долмена, а десет от най-интересните са близо до с.Граничар.
Някъде из дъбовите гори все още не е открит „долменът -призрак“, описан от братята Шкорпил. Според тях – двукамерен с предверие. Според местните легенди той е бил толкова голям, че при буря овчар криел вътре стадото си. Старци разказват, че бил взривен, за да се вземат камъни за строеж на граничната застава. Този регион с право може да се нарече „Мегалитен парк”.
Малко средства и усилия са необходими за съхраняването на тези ценности и показването им пред света. Едва има ли друга страна, които така лекомислено да похабява своето наследство. Някои дори нямат история, а си я измислят. Не бива малкото оцелели мегалити в Странджа и Сакар да бъдат разрушени от невежество и небрежност.
И докато професионалните историци и археолози спорят помежду си за средства, малцината останали в групата „Мегалити“ на Любо Цонев, всяка година намират следи от унищожени и изгубени за науката долмени.