18520 | 19 юли 2026 | 09:52

Външната ни политика вече се определя на базата на българския национален интерес, а не според това „на кого да бъдем угодни” или в консултация с чужди страни.

В Киев, както ясно казах, никой нищо не е подписвал.

Това коментира министърът на външните работи Велислава Петрова в предаването „Събуди се”, по повод скандала с позицията на България по т.нар. Коалиция на желаещите.

Първо стана ясно, че Петрова е подписала декларацията. После самата тя, а после и премиерът Румен Радев, заявиха пред медиите, че документът не е бил подписан. Само че истинският спор не бе дали има подпис, тъй като подобни декларации не се подписват. Декларацията беше приета с консенсус – стандартна практика в подобен международен формат. Така остана въпросът дали България е дала съгласие декларацията да бъде приета от нейно име. А отговорът на този въпрос е положителен, защото министър Петрова не е заявила резерви или възражения по текста по време на срещата.

В декларацията отново се изтъква "устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на неговата национална идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам".

В нея се посочва също, че в Европа не може да има "траен мир, сигурност, стабилност или благоденствие без суверенна и независима Украйна".

"В Киев никой нищо не е подписвал", каза отново външният министър относно Киевската декларация в неделя. "Тази декларация и подобни такива се приемат на всякакъв тип неформални формати. Единствените формати, в които има някаква ангажираност за по-нататъшни действия, са в рамките на ЕС и НАТО", заяви Петрова.

Относно "Коалицията на желаещите" външният министър също преповтори, че не е поеман какъвто и да е било ангажимент за участие на България. "Смисълът на тази коалиция до голяма степен е след подписване на мирно споразумение. Досега България е участвала с присъствие, но по никакъв друг ефективен начин", посочи Петрова.

Мнението ѝ за ролята на "Коалицията на желаещите" изглежда се разминава с това на министър-председателя Радев, който по-рано бе казал, че именно с неприсъединяването си България допринасяла за постигането на мир в Украйна.

"Всяко решение, което допринася за деескалация, е принос към мира. В тази връзка беше и нашето решение България да не вземе участие в консултациите на неформалната "Коалиция на желаещите", защото вярвам, че стратегическото пробуждане, за което стана дума в Париж, трябва да започне с преговорни усилия за възстановяване на мира в Европа", бяха точните думи на Радев.

Според Велислава Петрова "в момента българската външна политика се определя на базата на българския интерес".

"Ясно е, че всички искаме мир. Начините, по които политически може да се работи в тази посока, са няколко и те трябва да работят заедно – помощ за Украйна, ефективни начини, по които икономически да се влияе на Русия, така че да седне на масата на преговорите и дипломацията. Всяка една държава избира по коя от тези линии да бъде най-активна. В България сме направили основен фокус дипломацията, защото смятаме, че това е сферата, в която има най-малко усилия", каза тя и отново посочи, че България може да има ключова роля за енергийната сигурност на Украйна.

Попитана чий е Крим тя отговори, че в случая основният фокус е международното право.

"България постоянно подкрепя позицията, че от гледна точка на международното право е ясно, че Крим принадлежи на Украйна. Когато обаче става въпрос за нарушаването на международното право, на което сме свидетели, знаем кой в момента упражнява контрол над този регион", каза министърът.

Относно резервите на България към 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия и искането председателят на обединението, което снабдява мотрисите на софийското метро с резервни части – Искандер Махмудов, да не бъде включван в него – министърът обясни, че дерогацията за компанията би отпаднала, ако той бъде санкциониран.

Тя поясни, че въпросната Киевска декларация и други подобни документи се приемат на всякакъв тип неформални формати, в които са участвали и предходни правителства, ползвайки подобен език и утвърждаване. Според нея единствените формати, в които има реална ангажираност за по-нататъшни действия, са в рамките на Европейския съюз и НАТО.

► Позицията на България за Коалицията на желаещите

По отношение на текстовете в декларацията, споменаващи Коалицията на желаещите, Петрова подчерта, че документите съдържат широки формулировки и различни послания. Тя изтъкна, че всяка държава участник сама решава в кои от тях да се включи и в кои не, като текстът по никакъв начин не ангажира страната ни.

„Позицията ни беше ясно изразена от премиера Радев - на този етап България не намира своето място там”, категорична бе Петрова. Тя припомни, че до момента България е участвала в този формат единствено „с присъствие, но по никакъв друг ефективен начин” и не е предоставяла безвъзмездна военна помощ на Украйна.

Външният министър обясни, че в България се прави опит да се създаде усещане за криза и за завой в геополитическия курс, но истината е, че външната ни политика вече се определя на базата на българския национален интерес, а не според това „на кого да бъдем угодни” или в консултация с чужди страни.

► Мотивите зад българските резерви по 21-вия санкционен пакет

Външният министър разясни подробно защо страната ни е наложила резерви по отношение на конкретни лица в новия пакет от икономически санкции на ЕС срещу Русия:

За руския патриарх Кирил Петрова обясни, че икономическа санкция срещу него няма да има никакъв реален ефект върху Русия. Тя дефинира подобно действие като „символичен акт”, който единствено би дал възможност за засилване на пропагандата и би създал антиевропейски настроения, които са пагубни за българското общество и европейската общност.

За Искандар Махмудов министърът потвърди, че резервите са пряко свързани с поддръжката на Софийското метро. Тя посочи, че предходни правителства вече са искали дерогация за компанията, която той представлява, тъй като тя доставя важни резервни части за метрото. „Една такава санкция би попречила на доставките на важни части за Софийското метро”, обясни Петрова, допълвайки, че позицията е координирана на база експертно мнение с всички ресорни министерства и служби, а не е еднолично решение.

Попитана за позицията на премиера Радев от миналото, че „Крим е руски”, Петрова отговори, че от гледна точка на международното право „Крим принадлежи на Украйна”. Тя допълни, че когато се говори за нарушаване на международното право, е ясно кой упражнява де факто контрол на терена и че Радев е направил именно това разграничение между правото и реалността.

► Трите стълба за постигане на мир

Петрова очерта трите успоредни направления, по които политически се работи за постигане на мир, като подчерта, че те трябва да действат заедно, а не едно срещу друго:

⇒ Помощ и подкрепа за Украйна, за да може да се защитава.

⇒ Ефективни икономически санкции, които да принудят Русия да седне на масата за преговори.

⇒ Координирани и обединени дипломатически усилия в рамките на ЕС и НАТО.

„Време е България да има външна политика, която първо не страда от комплекс за малоценност за това, че е най-малката страна в Европейския съюз”, заяви министърът.

Тя добави, че след 20 години членство в ЕС и НАТО страната ни не трябва просто сляпо да копира и следва големите сили, а да бъде инициативна. Настоящият фокус на България е насочен към енергийната сигурност и преноса на горива към Украйна преди зимния сезон - сфера, в която страната ни е ключова входна точка и има реален капацитет да помогне, което е от взаимен интерес и за двете държави.

Велислава Петрова честити деня на дипломатическата служба на всички свои колеги и техните семейства.