11699 | 18 септ. 2015 | 13:47

Ако България винаги безропотно следва и изпълнява указанията на Вашингтон, тя несъмнено ще бъде възприемана в света като американски сателит. Така, както някога беше възприемана като съветски сателит. Такова положение е унизително за страната ни и обидно

Ако България винаги безропотно следва и изпълнява указанията на Вашингтон, тя несъмнено ще бъде възприемана в света като американски сателит. Така, както някога беше възприемана като съветски сателит. Такова положение е унизително за страната ни и обидно за българския народ.

На 8 септември т. г. Българското външно министерство отказа полети на руски транспортни самолети на път към Сирия. Имало съмнения, че в тях можело да превозват военна техника за правителството на арабската държава.

Това решение, взето в интерес и на Вашингтон, бележи нов връх на външнополитически слугинаж. Може да се нарече слугинаж, защото само един слуга безропотно изпълнява волята и желанията на своя господар, без да разсъждава доколко те са резонни. И без да се замисли дали изпълнението на такова нареждане няма да навреди на собствените му интереси. А че това решение на нашето Външно министерство ще ни навреди е ясно от незабавното предупреждение на заместник-председателя на Руската Дума Николай Левичев, че „Русия ще запомни този неприятелски ход“ .

Но да погледнем доколко основателно е решението на България да не разрешава Русия да доставя през въздушното ни пространство военна техника на Сирия. Обяснението на външния министър Даниел Митов, че забраната за прелитане на руски самолети произтича не от нечии външен натиск (това му твърдение беше опровергано от самия американски президент, който заяви, че България е била помолена да откаже прелитането на руски самолети), а от наши задължения по линия на решения на Европейския съюз, не отговаря на истината.

По отношения на доставките на оръжия за Сирия Европейският съвет е приел две по-важни решения. Първото е решение 2011/273/CFSP , член Първи, според който забранява доставки за Сирия на въоръжения, „които може да се използват за репресия“срещу мирни демонстранти. Никъде в решението не се указва да не се доставят оръжия за укрепване боеспособността на сирийската армия, както и никъде не се съдържа указание държавите членки да не разрешават прелитане през тяхното въздушно пространство на самолети с оръжия за сирийската армия.

Второто решение е 2012/122/CFSP, в което има един параграф 17- „а“ за ограничения на полети по отношение на Сирия. Но той указва само, че страните членки не трябва да дават допуск до летищата си на сирийски карго самолети. Дори не се и споменава забрана за прелитане през въздушното им пространство на сирийски самолети. Одне това - няма нито дума на забрана за прелитане на карго самолети за Сирия над страни, не членки на Европейския съюз. Това е и причина Гърция да се съгласи руски самолети да прелитат над въздушното й пространство, въпреки натиска на САЩ върху гръцкото правителство да откаже такива полети.

Следователно Външно министерство, подкрепено и от президента Росен Плевнелиев, който пък странно свърза отказа с това, че сме били достоен член на НАТО, няма основание да налага такава забрана. А обстановката в Сирия налага съвсем друго решение.
В тази държава набира сили един мракобесен режим под името Ислямска държава, който застрашава Либия и Ирак и най-вече Сирия, като се стреми да свали правителството на Башар Асад. Срещу Ислямската държава се борят кюрдите и различни формирования, подпомагани от САЩ и Великобритания, но главният й враг е правителството на Асад, което разполага с армия и военновъздушни сили. И възниква въпросът - в интерес на САЩ и конкретно на България ли е Дамаск да падне в ръцете на главорезите от ислямска държава? Очевидно не! И тогава съвършено разумно и логично е, ако страната ни не окаже каквато и да е помощ на сирийското правителство, то поне да не създава пречки на страна като Русия, която е готова да окаже такава помощ.

И в тази връзка възниква и друг въпрос - ако САЩ продължават да са заслепени от упоритият им стремеж да свалят режима на Асад и по този начин да повторят грешките си от намесата им в Ирак и Либия, то не следва ли България да има собствено виждане и позиция по въпроса?

Защото ако България винаги безропотно следва и изпълнява указанията на Вашингтон, тя несъмнено ще бъде възприемана в света като американски сателит. Така, както някога беше възприемана като съветски сателит. Такова положение е унизително за страната ни и обидно за българския народ.

И ако сателитството ни по отношение на Съветския съюз все пак ни носеше някакви облаги - евтини енергийни суровини и достъпен огромен пазар за наши стоки и суровини, извлича ли някакви облаги България от това, че управляващите са я превърнали в сателит на САЩ?
Да са отворили техните пазари за наши стоки?
Да са направили крупни инвестиции в нашата икономика, създавайки работни места или да са подсигурили енергийната ни независимост?

Няма такова нещо. Най-големите им инвестиции - в двата маришки теца, ни излязоха солени. Под техен натиск успешно бяха ликвидирани руско-българските проекти за АЕЦ „Белене“ и Южен поток като понастоящем върху страната ни се оказва натиск за закупуване на излезли от производство употребявани американски изтребители и за построяване от недоказалата се никъде по света и даже в САЩ американска компания „Уестингхауз“ на ядрен блок в АЕЦ „Козлодуй“. При това на цена, колкото Русия предлагаше за двата блока в АЕЦ Белене!

И каква е икономическата помощ, оказвана на България, от САЩ по линия на американската програма за подпомагане на трети страни, по сравнение с други държави? За 2015 г. планираната помощ за България е 7 млн. долара срещу 50 млн. долара за Косово и 77 милиона за Грузия, също страни определяни като сателити на САЩ, но многократно по-възнаградени.
Американското издание „Уърлд пост“ коментира, че „един от начините САЩ да се опитва да вкара в пътя други страни за да следват неговата политическа линия е чрез размера на отпусканата икономическа помощ.“ За България Америка е решила, че не трябва да си разтваря кой знае колко кесията - достатъчно е да потупват по рамото българските управници, като им изпращат отвреме навреме по някой и друг сенатор, който да им даде наставления на място.

Поредното доказателство за унизителното положение, в което страната ни се е поставила, е и решението на България за недопускане на руски самолети да прелетят през въздушното ни пространство за Дамаск, което бележи нов връх в безсрамния външнополитически слугинаж на българските управници.


* Антон Гицов е български дипломат. Работил е 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк, бил е Културен аташе в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992, а от 1998 до 2010 е председател на Българската културно-просветна асоциация „Св. Св. Кирил и Методий“ във Великобритания.