25334 | 19 февр. 2016 | 07:16
Навършват се 143 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Да си припомним какво написа и какво каза той.
Тъй рече Апостола!
- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
- Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
- Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“
- Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
- Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872
- Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
- Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
- Времето е в нас и ние сме във времето. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
- Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
- Всички зависят от вишегласието. — до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.
- Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! - Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
- Всичко се състои в нашите задружни сили. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
- Главният център е в България. — до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.
- Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
- Днешният век е век на свободата. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
- Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
- Дружна разяснителна работа. — до местни комитети, лятото на 1872 г.
- Дързост и постоянство!
- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
- За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3
- За честните хора такава смърт. — до сливенци, 4.IV.1872 г.
- Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
- Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
- Има два пътя — кой ще изберете? — до Л. Каравелов
- И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
- Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
- Както речат повечето игроводи, така ще играем. — до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.
- Каравелов казва: „Аз съм“. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
- Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.
- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
- Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
- Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски
- Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.
- Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
- Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия — Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.
Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
- Ние гоним царя и неговите закони. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
- Никой да не се повежда сляпо в работата. — до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.
- Оръжие, оръжие и пак оръжие. — до троянци, 15.VII.1872 г.
- От едно място трябва да се свири… — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.
- От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
- Отговорност към обществените средства
- Предателите трябва да се убиват. — до сливенци, лятото на 1871 г.
- Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
- Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист. — до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
- Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
- Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
- Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
- Свобода и Всекиму своето! — Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.
- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел
- Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. — до едно чорбаджийско семейство в Карлово
- Строга и редовна отчетност. — до Сливенския комитет, април 1872 г.
- Строга революционна бдителност. — до местен комитет
- Техните милиони жълтици нека си бъдат техни! — до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.
- Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?— до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
- Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.
- Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина.— до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.
- Трябва да се съобразите със закона. — до Панайот Хитов, 10.I.1872 г.
- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.— до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
- Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
Мобилна верси
RSS
