118888 | 4 юни 2019 | 13:45

Джоузеф Стиглиц изчислил, че за всяко евро, което Западна Европа пуска на източноевропейците, тя им прибира десет, посочва авторът

Подбрано от "Не се страхувай" с Васил Василев от предаването на 3 юни 2019 г.

Консумирайте, но не произвеждайте!

Народното събрание избра г-жа Мария Белова, 39-годишна, депутат от Сливен за шеф на парламентарната комисия по земеделие. На водеща позиция в институцията, която определя стратегическите насоки за развитието на земеделието и животновъдството застава дама, която надали прави разлика между фий и люцерна или между агне и шиле. Тя не е ветеринарен лекар, не е агроном, не е зоотехник или механизатор. Г-жа Белова е адвокат. Може би има успешна адвокатска практика, но нищо в сведенията, появили се за нея в медиите не показва познания в областта, която ще ръководи.

Все пак, дори нищо да не разбира, тя може да помогне на българското селско стопанство. Достатъчно е да не прави нищо. Защото всяка стъпка в този сектор се диктува от Брюксел и тя обикновено е в ущърб на нашите производители. От сляпото следване на директиви, указания, съвети и добри практики стигнахме дотам, че България, която можеше да нахрани три Българии, вече не е в състояние да изхрани себе си.

По-рано във всеки двор в селата и в малките градчета имаше кокошки, кози или овци, прасенце, често крава, кон, биволица. Хората имаха яйца, мляко, правеха си сирене, ще заколи някое пиле, агне, козичка, ще има сланинка, саздърма малко, пържоли в буркан. Изхранваха се, подхранваха и децата в града. После Европа забрани животните, гледани в двора. Миришело, кудкудякали, мучали. Не било европейско. Европейско е да отидеш до супера, да купиш полски яйца, датско сирене, френски картофи, ирландско говеждо, италиански салам, германско прясно мляко. Също вносен чесън, домати, чушки, магданоз, ябълки, круши и каквото поискате.

Тръгнаха да реформират селското стопанство и един глупак го разби из основи. Уби труда на милиони, поминъка им. Изклаха кравите и овцете, изсякоха овощните градини, унищожиха насажденията, ликвидираха научната мисъл, специалистите, разпродадоха трактори, комбайни, редосеялки, машини, нарязаха за скрап напоителните системи. Отучиха хората да работят. Отвратиха ги. Накараха ги да живеят долнопробно. Да живуркат. Но понеже не всички могат да бъдат развратени от мързела, някои са генетично работливи, те имаха решение - искате да работите. О’кей. Елате при нас. Ще произвеждате яйца, мляко, сирене, магданоз, меса, колбаси и ние ще ги изнасяме за България, да не умират близките ви от глад. Елате в Европа.

За тези, които искат да работят, но не в Европа, също има решение - тормоз, грабежи, бой и подигравки от полицията. Вижте случая с кипъреца от село Боляриново. Гледа 600 крави и непрекъснато ги крадат. Подпалили му къщата, отвличат или избиват животните му, ей-така, за кеф. Оплаква се в полицията - казали му да пие една студена вода. Не, това не е безразличие, не е мързел, това е престъпно бездействие, това е подмолно подстрекаване на циганската престъпност - който работи - да го откажат, да хвърли пешкира, да не произвежда. Ако тук имаше още хиляда такива фермери, нямаше да имаме нужда от датско сирене, френско масло, германско мляко, ирландско месо. Няма фермери, няма проблеми. Затова се грижат всички - законите, които гледат правата на разбойниците, магистратите, които прилагат тези закони, полицията, която пази не производителите, а грабителите и цялата банда от всякакви хелзинкски и подобни хрантутници на външни интереси. Изводът е безспорен - Европа няма нужда от българското производство, няма нужда от доволни и спокойни хора тук. Други са ѝ интересите и плановете за България, затова се грижат евромарионетките и чуждите слуги. Затова и Народното събрание приема закон, според който непосилни глоби очакват всеки магазинер, който си позволи да предлага с предимство или препоръка българския продукт. Може да забранят да пише български яйца, череши или пилета. А законопроектът на БСП процент от храните по рафтовете да са българско производство автоматично отива в коша.

Давали помощи, еврофондове. Американският икономист - нобелист Джоузеф Стиглиц изчислил, че за всяко евро, което Западна Европа пуска на източноевропейците, тя им прибира десет. Ако не беше влязла в ЕС, Източна Европа щеше да е два пъти по-богата. Сега Запада и основно Германия прибират от нея по 300-400 милиарда евро годишно, твърди нобелистът.

Историята като подметка на политиката

Миналата седмица бях в Белоградчик. Отбелязваше се 169-тата годишнина на Белоградчишкото въстание. Събра се целия град, панахида, речи на крепостта, млади възрожденци, венци и цветя. Приветствия от президента, от Каракачанов, от народни представители.

Въстанието е едно от най-героичните в нашата история. Участват близо 4000 души, въоръжени със, забележете, 50-60 кремъклийки. Естествено, потушено. Главите на дръвника, кланета наред, гонения, изнасилвания, палежи.

Потърсих повече информация за въстанието в учебниците по история за 10 клас. Разрових се в три - на издателствата Рива, Домино и Клетт. В нито един нямаше и дума за това въстание. Нищо. Нищичко ! Зачетох се какво учат децата и косата ми се изправи. 500-годишната робия е представена в този учебник на Рива като разбираемо съжителство. Терминологията е мека, хлъзгава, захаросана и парфюмирана. Турското нашествие напомняло "по-скоро военна окупация". По-скоро, не съвсем. Не е толкова страшно. По-нататък - Политиката на завоевателите довела българите до, представете си, "отчуждение и недоверие към държавата и нейните институции". Боже мой! Какъв лигав брюкселски език! Значи Българите били заинтересовани, привлечени от новото управление, но после се отчуждили, разлюбили го. Има и въпрос към учениците - можем ли да докажем, че предпоставките за могъществото на османската държава са заложени в нейния управленски механизъм. Все едно чуваме бръщолевенията на Цветанов. Не е той, автори са професионални историци, професори. Предлага се тема за разработка "Хайдутите - народни закрилници или разбойници"! А сега, де ? Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотю - дали не са били разбойници! Кръвният данък, за който ще стане дума малко по-късно, се обяснява с една миловидна картинка със заглавие: "Записване на деца като девширме". Да, точно така. Записване. Дете се записва в балетна школа, професори. При кръвния данък то се отвлича, граби, откъсва с бой и ятаган от майката и бащата. Научаваме също, че при посещението на султан Абдул Меджид в Търново през май 1846 г. била извършена ваксинация на деца срещу вариола. Колко трогателно. Загрижил се султанът за здравето на българчетата и хоп, на ти детенце ваксинка.

Има и открития. "Всеобхватната намеса на Църквата във всички сфери на културата през този период (на робството) отдалечава българите от новите тенденции в развитието на западноевропейската култура". Еврика! Не дивашката империя, не варварството на поробителя, не кланетата и изнасилванията откъсват българина от западноевропейската култура, не. Църквата е виновна, тя го отдалечавала.

Да беше само този учебник, добре. Отровителството цвърчи отвсякъде. В учебника "Човекът и обществото" на издателство "Просвета" за 3 клас атмосферата по време на робството е още по-пасторална. "В много села заедно живеели християни и мюсюлмани. Те се сближавали в труда, обменяли думи, песни, танци и обичаи, споделяли празници." Ах! Веселба, спокоен, кротък живот. Песни, танци, до зори. "В Османската империя, четем по-нататък в този бисер на безродието, - живели различни християнски народи: гърци, сърби, арменци. Те също запазили своя език, обичаи и достойнство". Също, значи като нас, де. Особено достойнството! Почна ли да ви се повдига. Успокойте се. Спирам с цитатите от учебниците по история.

Бързам да ви успокоя. Има и хубави учебници, писани от правдиви и честни учени. Не всички, даже малцина са се продали. Но знаете приказката за лъжицата катран в кацата с мед. Дори и сто деца да учат по текстовете, които цитирах, отровата пак ще стигне до останалите.

Кой е виновен за тази свинщина. Оставете външните сили. На тях това им е работата. Виновни са българските правителства, всички от Симеон насам, които ползват историята като подметка на политиката. Това не носи нищо добро. Децата няма да пораснат с розови оценки за робството. По скоро ще се подиграват на глупостите в учебниците. След това на глупостта сред управляващите. После ще видят, че от подигравките няма полза и ще заминат за чужбина. Ако това е целта на правителството, то я изпълнява успешно.