30479 | 24 окт. 2023 | 14:29

Ако не спрем навреме ни чака съдбата на палестинците - да се събудим един ден и да разберем, че държавата вече не ни принадлежи. Тогава ще дойде времето и на българската Газа

Васил Василев

Има една книга на големия американски журналист Джон Рийд за събитията в Русия през октомври 1917 г. Казва се “Десет дни, които разтърсиха света”.

Дали десетте последни дни ще разтърсят света като Октомврийската революция не може да знаем, но нищо чудно да се окажат предвестник на подобно геополитическо сътресение.

Толкова са назрели промените в глобалната конструкция. Сегашната ѝ структура е пропукана до там, че може да се разпадне и при малък трус. 

Тогава това, което видяхме от 7 октомври насам в Израел и Газа можеше да ни се стори като нежна увертюра към събитията, които се очертаваха. В интерес на истината САЩ положиха неимоверни усилия да спрат или поне отложат разрастването на конфликта в Близкия изток. 

Въпреки затишието, което се очертава там дните, които биха разтърсили света, изглежда са пред нас. Защо:

Първо, количествените натрупвания в съотношението на силите в световен мащаб започнаха да предизвикват качествени изменения. 

Нови видове оръжия влизат в употреба - от свръхусъвършенствани като ракетните системи Авангард, Кинжал и Посейдон до простите като детска играчка дронове, които нанасят големи загуби на противника в жива сила и техника. Ето, една ръчна противотанкова граната струва 3-4 000 лв. Пусната от дрон, който струва 2 000 лв, тя унищожава танк, който струва 5-6 милиона или кацнал самолет, който струва 100 милиона.

Едно самоделно съоръжение на цената на стара Шкода унищожава хиляди пъти по-скъпа техника. Няма как да излезе сметката. Да не говорим за хиперзвуковите ракети, които имат огромно предимство - предоляват всяка противоракетна отбрана. Или за легналите на дъното на океана подводници, чиито ядрени торпеда могат да вдигнат 100 метрови цунами и да залеят огромни територии. 

Второ: отношенията между Русия и Китай са на безпрецедентно равнище, обяви онзи ден Путин. Това предполага, че безпрецедентното сътрудничество включва военната област. Ако най-големият кошмар за англосаксонците беше свързването на германската технологична мощ с руския енергиен и суровинен потенциал, то е защото те не можеха да си представят ефекта от съчетаването на възможностите на Русия с тези на Китай. Той е толкова по-голям, колкото Китай е по-голям от Германия. 

Трето: БРИКС се оформя като политически блок, неподвластен и не особено дружелюбен към Запада. 

Четвърто: арабско-ислямският свят можа да се мобилизира и да застане зад палестинците. Не беше изключено петролно и газово ембарго. 

За повече не говорим, но трябва да знаем, че част от този свят са Пакистан - ядрена сила и Иран, който може да е неподозирано близо до бомбата. Хезболла, разбирай Иран, обявиха, че откриват втори фронт срещу Израел от Ливан. Като немаловажен фон на тази картина може да се тълкува и съобщението, че Китай изпраща 6, не един, а шест военни кораба в района на Близкия изток, а руски МиГ 31, въоръжени с Кинжали, ще патрулират постоянно над Черно море, наблюдавайки източното Средиземноморие.

Пето: Европа е бледа сянка на силата и на авторитета, който вдъхваше някога. Никой от големите режисьори на световната сцена няма да и даде вече главната роля. По-скоро ще я насочи към миманса. 

Шесто: САЩ, колкото и да са могъщи, не могат да разпилеят силите си на три фронта - един в Украйна, втори - в БИ и трети - около Тайван. А от който и да се отдръпнат, това ще е знак, че ще изоставят и другите два. С изключение на Израел, до когото ще бъдат без уговорки.

Видно е, че Запада не може повече да управлява света по старому, а светът настоява да живее по новому. Ленин би нарекъл това революционна ситуация. Ако дадем малко воля на фантазията си, ще видим, че човечеството се намира в подобна фаза. От едната страна е еднополюсният свят, от другата е многополюсният. През последните десетина дни те се срещнаха, за щастие пряко не се сблъскаха, но ето какво излезе.

Да се опитаме да го сумираме :

1. САЩ се стреснаха от силата на омразата, която се разпали в Близкия Изток, зарязаха останалите си проблеми и се втурнаха да гасят пожара. Вероятно Израел ще се съобрази с натиска на САЩ и ще отмени или поне отложи сухопътната операция в Газа.

Който познава израелската политика и твърдостта на Тел Авив, особено при решения за националната сигурност, ще види, че е взето безпрецедентно решение. Очевидно САЩ прозряха, че ще им е много трудно да се борят на още един фронт - срещу арабско-ислямския блок и оказаха непреодолим натиск над Натаняху да не нахлува. Вашингтон не можеше да не вземе предвид, че симптомите за еманципирането на арабите от англосаксонския диктат бяха много и недвусмислени.

Блинкен, държавен секретар на САЩ, чака цяла нощ да бъде приет от саудитския престолонаследник принц Салман. Срещата била насрочена за вечерта, Салман се появил сутринта. На деликатния дипломатически език това е знак кой командва парада, поне в Близкия изток. 

Много показателно е, че палестинският ръководител Махмуд Абас, който аз познавам от Бейрут под името Абу Мазен, човек диалогичен, дипломатичен, но когато трябва безкомпромисен, въобще не пожела да се срещне с Байдън. Отказа, за да не му стисне ръката. И като връх на всичко йорданският крал Абдалла просто отмени посещението на американския президент в Аман. Няма защо да идвате, не сте желан, точка. 

Някой помни ли страна, в която предстои посещение на американски президент, да е отменила едностранно визитата и то ден преди да започне. По-голям шамар за американския престиж в района трудно може да се измисли.

Не сте прави, не бъдете толкова пристрастни, вгледайте се в трагедията на палестинския народ, като че искаха да кажат приятелски настроените към Вашингтон арабски лидери. Колкото повече продължавате в този дух, толкова повече руско-китайското влияние в Близкия изток ще нараства, предупреждаваха те. 

Американците обаче не мърдат. Може ли това да им е целта. Ще видим. Все пак това, което постигнаха - отлагането или отмяната на нахлуването е голям успех. Десетки хиляди, може би много повече човешки живота могат да бъдат пощадени.

2. В ислямския свят настъпи небивало единство. Нямаше шиити, нямаше сунити, нямаше друзи, разпалването на противоречията между които беше запазена марка на цивилизования Запад. Шиитски Иран, сунитски Пакистан, шиитско-сунитски Ирак действаха в една посока,подкрепяни от Йемен, Катар, Египет, Йордания, Турция и кой ли не. Даже и християнско-мюсюлманският Ливан бе с тях.

3. Израел претърпя морално поражение. Симпатиите, които се възбудиха в цял свят към еврейската държава след терористичните атаки на Хамас бързо спаднаха на фона на бомбардировките над Газа, заканите за сриването и със земята и особено след взривяването на болницата.

Несъразмерната реакция на Израел вследствие на която вече загинаха няколко хиляди палестинци, повечето жени и деца, 15-ина хиляди са ранени, а животът на други стотици хиляди висеше на косъм предизвика остра реакция по цял свят. 

Като допълнение към тези кадри, ми се иска отново да прочета едно писмо, писано преди десетина дена от палестинец в Газа, до негов приятел от ООН, който пък препратил писмото на Енчо Господинов, благодарение на когото то стигна до нас.

Ето какво пише един баща, скрил се с петте си деца и още двадесетина съседи в мазето: 

“Тук всички чакаме на дълга опашка кога ще ни дойде редът да умрем. Никой не знае кога точно ще настъпи този миг. Всеки палестинец в Газа е в очакване на ракетата, която ще го убие. Но това е по-добрият вариант : когато си мъртъв, ти не чувстваш нищо. Проблемът е, ако останеш жив – тогава трябва да оплачеш близките си, после да ги погребеш…А наоколо няма и гробища. И после отново трябва да се наредиш на опашката за смъртта, чакайки своя ред да умреш ….”

Как ще изтребваш толкова невинни, за да накажеш група главорези и да прикриеш собствената си вина, че не си могъл да ги спреш на границата? 

4. Европа и най-вече Германия припомниха отговорността си за изтреблението на евреите през ВСВ. Това - добре. Светът никога не трябва да забравя Холокоста. Но угризенията на съвестта помрачиха демократичния разсъдък и в Европа взеха да гонят старите си демони с антипалестински мерки. Като че палестинците са карали германците да избиват евреите в газовите камери.

Демонстрации в знак на солидарност с Газа бяха забранявани, вкл. в София, участници в тях бяха бити и преследвани. Дори признатият м.г. за най-добър футболист в света Карим Бензема бе поставен под наблюдение от френските служби и заплашен с лишаване от френско гражданство и отнемане на Златната топка заради един невинен текст на солидарност с палестинците от Газа. Дори Илън Мъск,най-богатият човек на света, собственикът на Туитър бе заплашен с преследване в ЕС, защото “не успява да овладее дезинформацията за конфликта в Близкия Изток“. 

Това е чиста проба: казвам ти дъще, сещай се снахо! Щом най-богатия човек, щом най-прочутия футболист са застрашени, правете си сметката вие, ние, обикновените граждани, какво ни чака, ако продължаваме да мърморим. Свобода на словото ли? Де гиди сопа! Сопата още не е заиграла тук, но някои вече мислят да я развъртят. Надявам се да не им стигне времето. И тук опираме до един много важен момент.

Видимо светът не иска вече една малка група хора да му натрапват своите виждания, своето разбиране за демокрация и ценности, своето тълкуване на отношенията между държавите и между народите. Ние не искаме да бъдем командвани от хора, които нито сме избирали, нито сме познавали. Откъде накъде те ще определят живота и бъдещето ни - кого да обичаме и кого да мразим, какво да разрушим, с какво ще се топлим, с кого да се съешаваме, какво да зачеркнем от историята си. Защо ще ни нареждат да им продаваме земята си, да подаряваме оръжията си, да пренебрегваме интересите си, да се лигавим на еднополовите бракове, да приемаме преждевременното натрапване на сексуалните умения сред децата ни. 

Искаме ли? Искате ли? От сляпо следване на чужди ценности, заповеди и указания сме се превърнали в бананова република. Само че за разлика от оригиналите тя произвежда не банани, а човешки същества и отново за разлика от латифундистите не ги продава, а ги подарява на господарите.

Вместо, ето Ви бананите за еди колко си пари, ние им предлагаме децата си за без пари. Вземете ги - на, отгледани, изучени, здрави, млади, да Ви вършат работа, черната работа обикновено. Общество, народ, държава, които вегетират по тази схема, са осъдени на изчезване, ако не престанат да се изпразват от човешко и интелектуално съдържание.

Ако не спрем навреме ни чака съдбата на палестинците - да се събудим един ден и да разберем, че държавата вече не ни принадлежи. Тогава ще дойде времето и на българската Газа.