29141 | 31 май 2015 | 16:41

Суетата ми е чужда, имам добро чувство за хумор, това е природна даденост и най-вече обичам да се шегувам със себе си

Анета Сотирова е родена на 8 май 1948 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1973 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски. Разпределена е във Врачанския театър, където се запознава със съпруга си - психиатъра Борислав Стоянов. От 1974 до 1990 г.

е актриса в театър „София“. Има над 30 роли на сцената, над 20 на екрана и много участия в телевизионни постановки. Дебютът й в киното е във филма „Сватбите на Йоан Асен“. Докато го снима, е бременна и затова кръщава дъщеря си - певицата Белослава, на героинята си. Запомнящи се са и ролите й на Венетка в „От нищо нещо“ и Теменужка от „Двойникът“. От 1990 г. е в Малък градски театър „Зад канала“. Носител е на 7 награди, сред които „Аскеер“ (за Зара в „Без кожа“, МГТ „Зад канала“, 2003 г.)

и приз от Съюза на българските артисти. През 2014 г. получи наградата „Златен век“ - печат на Симеон Велики, на Министерството на културата.

- Добро утро, Анета, как се чувствате тази сутрин?

- Прекрасно! Впрочем така е всеки ден. Аз съм с бодър жизнерадостен характер и се събуждам обикновено във весело настроение.

- На 27 май в кино Cinegrand беше премиерата на сериала „Връзки“, който тръгва на 3 юни по bTV и вие играете в него свекървата.

- Да, в сериала съм майката на главния герой, брачен терапевт. В ролята е Михаил Билалов и срещата с него, както и с целия екип беше изключително любопитна. С колегите се получи една прекрасна симбиоза. Снимахме с голямо удоволствие, разбирахме се само с поглед. Поех ангажимента, защото ролята ми е интересно щрихирана. През целия си творчески път не съм смятала, че всичко трябва да стане на всяка цена. При мен е така: крачка напред, две назад, или бързай бавно.

- Как се вписахте в екипа?

- Първото препятствие беше, че се препуска много бързо и ако не си подготвен и не знаеш към какво да поведеш образа, не се получава. За разлика от киното, където се подрежда един кадър и се разполагаш много по-комфортно и преосмисляш нещата, тук се гонеше технологично време и трябваше да си готов с текст, с реакция. Но режисьорите бяха чудесни, идват и ти прошепват в ушенцето какво точно да направиш.

- Харесахте ли се в ролята?

- Не съм гледала нито един кадър от снимките на тези 10 серии, и то съвсем съзнателно. Оставих да ме изненада като зрител. Всеки си има своя натюрел, щрих, своята багра - ще сме цветни и разбираеми за зрителя. Представена е средната класа, която въпреки всичките проблеми съществува и е гръбнакът във всяка държава.

- Вие не сте като някои театрални прими, които не забелязват какво се случва около тях, нали?

- О, това не е възможно. Всички сме социални животни. Не може човек да крачи по тези улици и да не го интересува какво се случва. В измислен свят не се живее. Виждам колко е сложно да успяваш днес. Така че сериалът „Връзки“ ще удовлетвори вкусовете на сериозен кръг от обществото. Колкото и да се шегуваме, че сме по чалгата и кебапчетата, тук има място за всеки под слънцето.

- Лоша свекърва ли сте в сериала?

- Не, моята роля е на индивидуалист, бивша много успешна актриса и нещастна жена, защото в един момент е попаднала в ъгъла и е забравена. Различна е и с това, че е обезпечена материално и не разчита на помощ от семейството на сина си, но живее в самота и неразбиране и се отдава на волни развлечения - алкохол, млади любовници, нещо, което е крайно нетипично за мен. Аз, откакто се помня, все съм женена и ухажвам вече 42 години своя съпруг и семейството си.

- Повече ли ви привличат такива роли, различни от вас?

- Повечето ми успешни образи са на жени, които нямат нищо общо с мен. Ако ти е много близка и ти ляга като ръкавица, не е интересно, не те провокира. Така беше с Венетка в „От нищо нещо“, селската женица, която по характер по нищо не прилича на мен, градското дете. В такива случаи много ми помагат наблюденията. Обичам да изследвам хората, това отива в склада на паметта и като потрябва - хоп! - отнякъде излиза типаж.

- През 2014 г. получихте наградата „Златен век“. Не дойде ли късничко това признание?

- За мен няма късно. Както вече казах, аз бързам бавно и не на всяка цена. Не знам, може би ако нямах тези две дини под една мишница - и семейство, и кариера, всичко щеше да е различно.

- Вече 42 години сте на сцената. Какво се промени у вас като актриса?

- Променят ме срещите с младите колеги - поколението на айпада, на комуникациите, на бързите реакции.

Любопитна съм към всичко

което младите правят. Но, от друга страна, виждам колко липси има у тях, особено на сцената - небрежен изговор, недостатъчна поляризация на чувствата. Емоционалността съществува у всеки артист, но е много важно дали я осмисляш, или просто я имитираш.

- В трупата сте на МГТ „Зад канала“, какво ново там?

- Очаквам един нов проект, тъй като свалихме постановката „Посещението на старата дама“. Но 2015-а ми се оформя като силна и ярка филмова година. Тази седмица започнах снимки на една българска комедия - „Летовници“, с режисьор Ивайло Пенчев. Действието се разиграва на Южното Черноморие, снимките са в Синеморец. Играя стара мома, учителка по литература, реститутка с много комични ситуации около нея. И тя ми е много любопитна - педантка, която, където и да пътува, винаги носи със себе си препарати за почистване и попадайки в стая дори на петзвезден хотел, започва да лъска крановете.

В края на лятото ще се срещна и с Николай Волев, той в момента подготвя нов филм, където пак Михаил Билалов ще е в централната роля. Там отново ще играя актриса, но провинциална, а действието се развива в старчески дом. Задачата е много смешна и в същото време много тъжна.

- Това сигурно ще ви върне към романтичните години на филмите, които сте снимали?

- Определено. Имам над 20 филма, но не всички съм гледала и съм доста небрежна към това, което съм правила. С удоволствие бих ги изгледала, ако някой се погрижи да ми ги извади на диск.

- При толкова много филми, над 30 сценични роли и телевизионни постановки кое е в сърцето ви - киното или театърът?

- О, в сърцето е театърът! Това е актьорската професия. На сцената трябва да умееш всичко - да говориш, да пресъздадеш образа, да изживееш цял един живот за два часа. Няма значение какво ти е на душата, излизаш и играеш!

- Почитателите ви помнят двете брилянтни постановки с Тодор Колев - „Догодина по същото време“ и „Всяка година по същото време“... Когато той си отиде, отказахте да играете повече тази роля. Защо?

- Аз съм такава порода - верен човек. Може и да не съм се виждала с Тодор с години, но помня доброто, което се е случило. Изобщо през мисълта ми не може да мине да предам паметта му. Тодор - това е моят партньор.

- И най-любимата ви роля?

- Да, защото това е един цял живот. Започнахме я от младите си години и я свършихме в зряла възраст. Първо от 1982 г. 9 сезона играхме първата част - „Догодина по същото време“, и през 2013-а, за жалост, само два сезона - „Всяка година по същото време“, заради коварната болест на Тодор. Разбира се, имам и други любими роли, например в „Без кожа“, където се срещнах с Теодора Димова.

- ...за която получихте „Аскеер“?

- Да. Аз много се радвам сега на Илка Зафирова за нейния четвърти „Аскеер“. Актриса, която пък е посветила целия си живот на театъра. Щастлива съм, че ми е приятел от 1976-а, и ценя всичко, което прави. Тя ми е еталон за невъзможност като подражание и много, много вис-ша класа!

- Рядко някой актьор говори с топло чувство за колегите си при толкова завист и интриги във вашите среди...

- О, да, тъй като всички са индивидуалисти и всеки смята, че за него изгрява слънцето. А може би става дума за скрити комплекси и неудобство и всеки се затваря в себе си и смята, че от неговата камбанария се вижда по-добре. Аз съм благодарна на този характер, който майка ми и баща ми са изваяли - да обичам, да хваля колегите си и да им се радвам, и не го правя насила и нарочно. Всяка тяхна награда и мен ме погалва...

- Получавате ли покани и от други сцени?

- Отклонила съм някои покани. Просто така реших след Тодор Колев и след юбилейния спектакъл - че трябва да оставя свободно време за себе си.

- Свободно време - за какво?

- Всъщност подарих моето свободно време на съпруга си, което ми костваше доста. Идва един момент, когато човек трябва да се съобразява с партньора си, а това е най-сложното нещо, висшата дипломация в семейството. Когато се появят пък здравословни проблеми, както в случая при нас, чувството ми за приятелство и обич ме задължава да се вгледам в другаря до себе си и да му отдам времето си. Всички сме били млади и всички ще остареем, трябва да го правим гордо и достойно.

- Вие сте образец за това със запазената си фигура и позитивното си отношение към възрастта.

- Суетата ми е чужда, имам добро чувство за хумор, това е природна даденост и най-вече обичам

да се шегувам
със себе си

Виждам неизбежните възрастови промени, но съчувствам на тези дами на моята възраст, които непрекъснато отскачат до кабинетите на пластичните и на дерматологичните клиники, защото искат да спрат времето. Не може да го спреш. Да, хубаво е човек да изглежда по-симпатично, но душата е тази, която свети. Затова е естествено да оставим природата да властва над нас.

Разбира се, аз се поддържам. Плувам, обичам да ходя. Движението е важно за кръвообращението. Другото важно нещо е да се храниш по малко, разнообразно - това, което правя цял живот. Аз съм много лакома като Телец и всеки ден експериментирам с някакво ядене. Обичам да готвя, не го правя насила. Може от две бобчета и едно доматче нещо да се измисли и пак става прекрасно. Ако нямаш вкус към храната, нямаш вкус към живота.

- Ако сложите на везните Божидара и Белослава, вярно ли е, че внуците се обичат повече?

- За внуците много повече се притесняваш. Когато си млад, бравурно отглеждаш детето си, защото тичаш с такава скорост по пистите на живота, че не остава време да се обърнеш назад. Докато сега по-често го правя и виждам опасностите, които дебнат отвсякъде. Страховете и чувството за отговорност са по-големи, когато помъдрееш. Но моята внучка Божидара, която тази година навършва 18, е уникално дете. Тя е самостоятелна, със спортен дух и много добра дисциплина. Тя не е от тези котенца, маценца, да ходи по магазини и да разлиства списания. Божидара е изключителен спортист, сърфист, лети по вълните,

ветрове я брулят
с парашута

което за мен е много страшно. Но така е възпитана от баща си. С майка си са първи приятелки. Белослава компенсира липсите с мен някога, когато съм отсъствала и се е налагало да бъде с майка и татко. Те пък са й дали едно невероятно патриархално възпитание.

- Промениха ли се мечтите ви през годините?

- Честно казано - не. Никога не съм имала неизпълними мечти. За да не обидя себе си и за да не се самонараня, винаги съм мечтала в допустимите граници и всичко ми се е сбъднало. В момента мечтая за здравето на всички, които обичам, и на тези, които не познавам. Защото здравето е парашутът, който ни издига.