16658 | 25 апр. 2015 | 12:38
Какво беше при соца? Имало ред. Е, за какво ли не се чакаше ред. Чакаш да ти излезе номерът.
По едно време и аз си бях пооправил финансовото положение - нищо че бяхме еднакво бедни.
Та посъбрах някой и друг лев и реших да си купя хляб. Защото бях стигнал до мисълта, че хлябът не е лукс, а необходимост.
Направих първата вноска и търпеливо зачаках да ми излезе номерът. Имах и останалите пари, тях обаче ги внесох в книжка и се зарекох да не ги пипам - знаеше ли тогава човек кога ще му излезе номерът...
Децата ми много се радваха. Непрекъснато се фукаха пред другарчетата си. А мине, не мине година, ме питаха какъв хляб ще купим - бял или черен?
Нямах връзки, винаги се простирах според чергата си (като внимавах да не ме изтупат!), та се налагаше да им обяснявам, че и дума не може да става за избор, камо ли за глезотии - какъвто има, такъв ще вземем.
С годините обаче жена ми взе да нервничи и току подмяташе, че на еди-кого си бил му излязъл номерът (за разлика от някои смотаняци) или че не знам кой си бил си взел хляб от корекома (имаше тогава такава екстра за по-равните от равните).
А на мене, изглежда, видът ми беше станал нездрав, защото един колега ме посъветва да взема хляб на старо - мнозина така правели и живот си живеели, даже си свиркали с пълна уста.
Аз обаче си знаех своето: вземеш ли хляб на старо, ядове ще имаш - бързо се разваля и за нищо не става.
Жена ми съвсем я хвана истерията и каза, че ако не съм бил твърдоглав и карък, съм можел да направя кариера и да ми дадат не какъв да е хляб, а служебен.
Междувременно децата се задомиха. Браковете им, слава богу, се оказаха успешни за разлика от тоя на родителите им.
Жена ми ме напусна. Пренесе се у директора на един хлебозавод. Отживя си на хлябове - всеки ден различен.
Мислех да се пропия от мъка, но като знаех колко бавно тогава излизаше номерът за какъвто и да е алкохол, се видях принуден да погледна трезво на нещата.
Не ми се живееше сам. За мене жената все още не беше лукс, а необходимост. И реших да си направя вноска за нова жена. Разправяха, че там номерата излизат по-бързо...
Най-неочаквано обаче дойде демокрацията. Край на соцовия ред! На някои ни дойде времето. А на мене съвсем ми излезе номерът.
Замогнах се от реституцията. И в реалностите на пазарната икономика излязох на далавера. Карък, а?
С компесаторките от дядовата фабрика за валцовани трици изкупих хлебозавода с брашното, което имаше на склад. Натирих директора заедно с жена му. А тя поиска да се върне при мене.
- Как не - отрязох я, - виж каква топманекенка съм си хванал, да не съм луд да те вземам на старо!
Не, не е за мене втората употреба, надвил съм си на харча. Купих на топманекенката джип. Даже по вестниците писаха колко съм се изръсил.
Какво нещо е животът! При соца нямаше да се вредя за топманекенка.
Мобилна верси
RSS
